О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
София, 11.03.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1819 / 2009г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 13.07.2009г. по гр.д. №746/2008г. на Софийски градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателят Р. Й. И. твърди, че с решението е даден отговор на материалноправни въпроси, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание да бъде допуснато касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК.
Ответницата В. П. П. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 23.11.2007г. по гр.д. №5813/2002г. на Софийски РС, е развалил договор от 06.06.1996г., сключен с нот.акт №72/1996г. на Софийски РС, по силата на който В. П. е прехвърлила на Р. Й. апартамент в гр. С., заедно с идеални части от дворното място и от два магазина, срещу поето от последния задължение да се грижи за нея и да я издържа, като си е запазила правото на ползуване. С искова молба от 28.03.2002г. прехвърлителката е поискала да се развали договора поради неизпълнението му.становено е от гласните доказателства по делото, че от декември 2001г. приобретателят не е полагал грижи за прехвърлителката, нито и е предоставял издръжка, а тя е била подпомагана от трети лица, включително и след възникнала нужда от грижи след счупване на крак. Жалбоподателят е заплащал само консумативите-топлоенергия, електроенергия, вода и телефон, но не е полагал никакви грижи, нито е трансформирал своевременно натуралното си задължение за издръжка в парично такова.
За да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят е изложил съображения, за това че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода по спора, а именно относно начина по който следва да бъдат полагани грижите, за да се приеме, че длъжникът изпълнява точно задължението си по алеаторния договор, както и как следва да бъде преценено недаването на съдействие от страна на кредитора. Поддържа, че тези въпроси са, разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Представят решение от 25.08.1980г. по гр.д. №2066/1980г. на ВКС, в което е прието, че при недаване на съдействие от страна на кредитора за получаване на издръжката в натура длъжникът следва да трансформира задължението си в парично, ТР №65/1966г. на ОСГК даващо същото разрешение, в който смисъл е и даденото разрешение в представените към изложението решение от 23.11.1993г. по гр.д. №655/1993г. на ВКС, решение от 04.04.1966г. по гр.д. №303/1966г. на ВКС и решение от 04.02.1970г. по гр.д. №2518/1969г. на ВКС.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1-2 ГПК. В практиката си Върховният касационен съд е дал разрешение, че за да бъде изправен длъжникът по един алеаторен договор трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други: и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора (според нуждата и възможностите му да се справя и сам) и кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение (нерегулярно и в непълен размер, издръжка и грижи). По въпросите свързани с естеството, характера, изпълнението на задълженията лично и чрез трето лице на договори, с които се прехвърля собственост срещу задължение за гледане и издръжка има непротиворечива съдебна практика и не се нуждае от промяна или тълкуване, поради което не са налице основания за допускане на касационна обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Не е налице противоречива практика на съдилищата и по другия поставен от жалбоподателя въпрос, касаещ недаване на съдействие от страна на кредитора по един алеаторен договор. В практиката си Върховният касационен съд е дал разрешение, че точното прилагане на разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД изисква, ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът да се освобождава само занапред от последиците на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение. Посочвано е многократно, че кредиторът не изпада в забава при всяко неприемане или несъдействие, а само при неоправдано неприемане или несъдействие. Ако кредиторът по един алеаторен договор правомерно отказва приемане или съдействие, той не изпада в забава. Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжникът от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване, не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация за задължението за издръжка.
Не е налице и другото сочено от жалбоподателя основание за допускане на касационното обжалване, а именно хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не липсва съдебна практика по поставените въпроси, нито се налага промяна на съществуващата такава, в който случай чрез намесата на ВКС ще се постигне уеднаквяване на практиката по разрешения с тях правен въпрос, нито се твърди да е налице промяна на обществените отношения, които да налагат създаване и на нова практика по приложимата в случая правна норма.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.07.2009г. по гр.д. №746/2008г. на Софийски градски съд по жалба на Р. Й. И., на основание чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: