О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
гр. София, 24.03.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 345 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Е. и В. С. Е. против решение №357/02.07.2009 година, постановено по гр.д. № 147/2009 година, с което е оставено в сила решение №150/15.04.2003 година, постановено по гр.д. № 476/2001 година, от Районен съд – Благоевград. С последното е отхвърлен предявения от жалбоподателите иск с правно основание чл.108 от ЗС.
В срока за отговор по чл.287, ал.1 от ГПК, ответниците по касационната жалба я оспорват по същество, както и наличието на касационните основания за допускането до касационно обжалване.
Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания, в които се твърди, че въззивния съд се е произнесъл с обжалваното решение по материалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, доколкото се сочат решения на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./, в които, според жалбоподателите е възприето друго по сочения материалноправен въпрос.
За да отхвърли предявения ревандикационен иск, въззивния съд е приел че ответниците по делото са придобили спорния имот на основание упражнявано от тях давностно владение, за което са се снабдили и с констативен нотариален акт. Приел е, че ответниците са владяли имота като свой от 1960 г. насетне и са демонстрирали това свое намерение да се свои вещта по отношение на всички, в т.ч. и по отношение на ищците по делото, с което са придобили правото на собственост на основание чл.79 от ЗС.
Жалбоподателите не формулират материалноправен въпрос, по който се е произнесъл съда с обжалваното решение, като сочат две решения на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./, като се твърди, че в същите е възприето друго, по отношение на това, дали обработването на имот и засаждането му с овощна градина и зеленчук представлява своене на вещта, с оглед придобиването й по давност, както и че е налице друго разрешение на въпроса от ВКС в представеното второ решение, относно началната дата на владението и по този начин да се установи изтекла ли е придобивната давност в полза на ответниците.
Представените решения на ВКС №2084/26.10.2004 г. по гр.д. № 2057/2002 г. на ІV гр.отд. и №1153/16.12.2008 г. по гр.д. № 4157/2007 година на ІV гр.отд., касаят различна фактическа обстановка по конкретните дела, по които са постановени посочените решения. В тях действително е посочено, че самото обработване и получаване на добиви от вещта не представлява своене по смисъла на владението на вещта, годно да направи владелеца собственик на основание придобвина давност и с оглед предвиденото в разпоредбата на чл.79 от ЗС, както и че за да се установи наличието на изтекла придобивна давност, следва да се установи по безспорен начин началния момент на започването на владението. Възприетото от въззивния съд в настоящия спор по отношение на своенето на вещта и началния момент на придобивната давност не е в противоречие с възприетото от съдилищата в посочените две решения. Съдът е изложил мотиви, в които, с оглед възприетата от него фактическа обстановка е приел, че началната дата на владението е установена и тя дава основание да се приеме, че в полза на ответниците е изтекла предвидената в закона десетгодишна придобивна давност, както и е изложил мотиви, в които е приел, че с оглед фактите по делото, е налице собственическо отношение към имота, т.н. своене, както и манифестирането му по ясен и категоричен начин по отношение на останалите съсобственици на вещта. В тази връзка, възприетото от правна страна от въззивния съд не е в противоречие с цитираните решения, както и е съобразено с трайната практика по приложението на разпоредбата на чл.79 от ЗС и института на придобивната давност, като способ за придобиване правото на собственост по този начин. Фактите по делото и възприетата фактическа обстановка от въззивния съд, въз основа на която съдът е приел от правна страна описаното по-горе, не подлежат на проверка в производството по чл.288 от ГПК, доколкото касаят обосноваността на съдебното решение. Необосноваността на въззивното решение не е основание за допускането му до касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, а въпрос на проверка на решението по същество, в производството по реда на чл.290 във вр. с чл.281 от ГПК, след допускане на решението на въззивния съд до касационно обжалване.
По изложените съображения, състава на ВКС счита, че не е налице соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на окръжния съд.
Водим от горното, състав на ВКС, първо отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №357/02.07.2009 година, постановено по гр.д. № 147/2009 година, с което е оставено в сила решение №150/15.04.2003 година, постановено по гр.д. № 476/2001 година, от Районен съд – Благоевград.
Председател: Членове: 1. 2.