3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София, 11.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2698 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [община] против Решение № 905 от 05.05.2015г. по в.т.д.№ 335/2015г. на САС, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 338/2014г. на ОС Видин за осъждането на общината да заплати на [фирма], [населено място] /с предходно фирмено наименование [фирма]/ по частично предявените искове сумата 26 000лв. с ДДС-незаплатено възнаграждение по сключен на 30.04.2010г. с възложител общината и изпълнител [фирма] договор за изготвяне на технически и работен проект, част от възнаграждението в общ размер 58 656лв. с ДДС, както и сумата 1 000лв.- неустойка за забавено плащане -част от вземане в общ размер 4 480лв., ведно със законната лихва от завеждането на исковете.
С касационната жалба се иска отмяна на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Нарушението на материалния закон е обосновано с несъобразяване с разпоредбите на чл.266 и чл.92 ЗЗД, на ЗСч и ЗДДС. Без да се оспорва приемането без възражения на изработеното, основното твърдение е, че не се дължи плащане на възнаграждението само въз основа на сключения договор, а е необходимо да има издаден първичен счетоводен документ от ищеца, за да осъществи ответникът плащането и изводите на съдилищата по този въпрос за незаконосъобразни. Поддържа се, че основанието за плащане на възнаграждението е не изпълнението на възложената дейност-изработването на приетите проекти, а издаването на фактура. Иска се отмяна на решението като незаконосъобразно и даващо възможност търговските дружества на не внасят дължимият им ДДС в Н..
В приложението към касационната жалба, което касаторът счита, че е такова със съдържанието по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че апелативният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и решението по тях ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-„Какво е правното значение на наличието или на липсата на издадена фактура при претенция за заплащане на уговорено възнаграждение по договор“; „Дали липсата на фактура при наличие на подписан договор между страните е основание за неоснователност на претенцията и дали сам по себе си договорът без издадени счетоводни документи, установяващи претенцията за плащане, е основание за плащане“.
Отговор не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е отчела безспорните по делото факти-валидно облигационно правоотношение по договор от 30.04.2010г., по силата на който ищецът е приел да изготви технически и работен проект за обект „Спектакъл Звук и светлина“, архитектурно парково осветление на „Белоградчишката крепост“. Не е било спорно приемането на изпълнението на проекта без възражения с приемо-предавателен протокол от 08.06.2010г., подписан от главния архитект на общината и че изпълнението е било реализирано преди изтичането на уговорения в договора срок. Съгласно клаузите на договора възложителя заплаща цена от 58 656лв. с ДДС по банков път по посочена банкова сметка в срок от седем работни дни след одобрение на проекта, като плащането е дължимо и в случай на отказано или недостатъчно финансиране от оперативна програма „РЗ 2007-2013г.“. В договора изобщо не е предвидено задължение на изпълнителя да представи фактура, още по-малко това е уговорено като условие за извършване на банковия превод на възнаграждението. Искане за фактуриране не е било отправено към дружеството и по повод и в отговор на изпратените нееднократно покани до възложителя за плащане на възнаграждението. Възражението, че не е била издадена фактура е направено от ответника в последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд. САС се е произнесъл по довода на въззивника по този въпрос, като е приел, че възникването на вземането за възнаграждение не е обусловено от издаването на такъв документ, падежът на задължението е ясно уговорен в договора, съставянето на първичен счетоводен документ за плащане и осчетоводяването му по ЗСч не са факти, които пораждат изискуемостта на задължението.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването на първо място произтича от отсъствието на формулиран въпрос с характеристиката на правен като основна предпоставка за допускане на обжалването. Въпросите са неконкретни и общи, а несъгласието на касатора с цитираната от съдилищата практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, че основанието за плащане не са фактурите, а изпълненото облигационно задължение – в случая приемане на изработеното без възражения и без твърдения за наличие на недостатъци, а фактурата удостоверява само извършената стопанска операция, не може да послужи като общо основание за допускане на обжалването. Касаторът игнорира съществения факт, че задължение на изпълнителя за изпращане на фактура на възложителя в процесния договор не е уговорено, т.е. няма. Даденото от съдилищата разрешение е в синхрон със задължителната за тях практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, което пък изключва едновременното наличие на основанията по т. 2 и т.3 на чл.280 ГПК, на които касаторът кумулативно се позовава.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 905 от 05.05.2015г. по в.т.д.№ 335/2015г. на САС, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: