1
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
С., 12.04..2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : Д. ДРАГНЕВ
Г. НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4291/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. Х. Тонов от [населено място] срещу решение №933 от 27.06.2016 по гр.дело № 729/2016г. на Пловдивски окръжен съд в частта , с което е потвърдено решение №402 от 08.02.2016 по гр.д №9948/2015г на ПРС за отхвърляне на иска над сумата 6708 лв до пълния предявен размер от 21 116,26 лв. С иска е претендирано обезщетение като за извънреден труд от военнослужещ , поради отработено и некомпенсирано с почивки до прекратяване на служебното правоотношение удължено време от 883 часа положен труд над нормалната , до общата продължителност на работното време (чл. 194 ал.3 З. ).
В приложеното към жалбата изложение се сочи законова празнота в З. в хипотезата на удължено и некомпенсирано с почивки работно време при военнослужещ ,и прилагането на чл.136а ал.5 КТ по аналогия Формулира се въпроса по кой ред да се изчислява размера на обезщетението.Сочи се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1, т.1 ,т.2 и т.3 от ГПК . Ако е приложим З. като специален закон ,приложима ли подзаконовата нормативна уредба по ПМС №74/2001г на основание 203 ал.2 З.(отм) , или следва да се прилага Наредба Н-18/19.12.2012г за реда на разпределение на служебното време. Следва ли обезщетението , което се заплаща като извънреден труд по аналогия от чл. чл.136а ал.5 КТ , да се определи по реда на чл.262 КТ . Изчисленото възнаграждение за извънреден труд пълната стойност на положения труд ли е , или е само допълнително възнаграждение , дължи ли се брутно трудово възнаграждение по смисъла на чл. 218 З. за тези часове. Тезата на защитата е , че като база при обезщетението е следвало да се вземе предвид брутното трудово възнаграждение на военнослужещия , а не основното му възнаграждение ,както е приел въззивния съд Цитираната практика на ВКС в реш. № 128/2010 по гр.д №282/2009 ІV г.о ,реш. № 389/2010г по гр.д № 194/2009 ІІІ г.о , реш. № 696/2010г по гр.д № 887/2009 ІV г.о , реш. № 439/2010г по гр.д.1733/2009 ІІІ г.о е в обосновка на осонование по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , като защитата изтъква съображения за противоречие по въпроса с решение № 455/11.06.2010г по гр.д №706/2009 ІІІ г.о , практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Основание по чл. 280 , ал.1 , т.2 ГПК се аргументира с посочване на съдебни решения на Ямболски районен и Ямболски окръжен съд относно прилагане на чл.136 , ал.5 КТ по аналогия . Основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК се цитира наред с останалите, без обосновка .
Не е постъпил отговор .
В обжалваното решение въззивният съд е приел дължимото компенсиране за 883 часа положен от ищеца труд над нормативно установената продължителност на работното време , в рамките на общата продължителност, некомпенсирана с намалено работно време за исковия период от 01.01.2012 до 23.12.2014г , когато ищецът Т. е освободен от длъжност като военнослужещ , поради пенсиониране. Пловдивски окръжен съд е изтъкнал като приложим закон З. и приетата с ПМС №74/2001г на основание 203 ал.2 З.(отм) наредба , която не противоречи на новия закон при определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на военнослужещи Изтъкнал е и прилагането на чл.136а ал.5 КТ при липса на компенсация с почивка , при удължено работно време . Прилагането на наредбата е обусловило частичното уважаване на иска , на база основното месечно възнаграждение на ищеца и отхвърлянето му до пълния предявен размер , претендиран на база последното получено брутно трудово възнаграждение, включващо и редица допълнителни възнаграждения .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК като противоречиво решавани , или при основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК са изведени въпроси , на които вече е даден отговор в практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Това са въпросите за приравняване на претендираното парично компенсиране към извънреден труд за случаите , при които дадени от военнослужещият дежурства са надвишавали определената продължителност на служебното време до увеличената такава и не са компенсирани до прекратяване на служебното отношение с почивка , съответно кой е приложимият закон и при каква база се изчислява обезщетението .
Пловдивски окръжен съд е съобразил установената от Върховния касационен съд практика по приложението на чл. 203, ал. 3 З. (отм) и чл. 194, ал.3 З. . В съответствие с изводите , формирани в решение №439 от 2010 по гр.д №1733/2009 ІІІ г.о , реш.№437/2010 по гр.д №1333/2009 на ІІІ г.о , реш. № 389 от 31.05.2010 г. по гр.д. № 194/2009 г. ІІІ г.о.; решение № 128 от 26.05.2010г по гр.д. № 282/2009г, ІV г.о ; решение № 439 от 01.07.2010 г. по гр. дело №1733/2009 г., ІV г.о. и решение № 696 от 23.11.2010 г. по гр.д. № 887/2009 г. ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, въззивният съд е приел , че извънредният труд , с който се превишава продължителността на удълженото служебно време, т.е. положен над 12 часа (респ. над 24 часа при дежурства) и нормалната му месечна продължителност, се компенсира с намалено работно време,а парично обезщетение се заплаща, когато правоотношението е прекратено без до този момент да е компенсирана разликата до нормалната продължителност на работния ден и по аналогия се прилага чл.136а, ал.5 КТ.
В решение №128/2010 по гр.д №282/2009г , ІV г.о на ВКС ,постановено при действието на З. (отм) и като правно разрешение приложимо и при действието на З., е изтъкнато в отговор на правен въпрос, че положеният при процесните условия труд от кадровите военнослужещи се заплаща до размерите , установени с ПМС № 74/2001г и приетата с него Наредба. Именно това разрешение е обусловило частичното уважаване на иска и отхвърлянето му до пълния предявен размер Наредбата изрично предвижа като база за изчисление основното , а не брутното възнаграждение , както е претендирал ищеца .
Не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с решение №455/2010 по гр.д №706/2009 ІІІ г.о. на ВКС С това решение е даден отговор на друг правен въпрос ,който е произнесен и по настоящето дело, само че в съответствие с поддържаното от ищеца при възприемане твърденията му за отработените часове над нормалната продължителност. Същите са приети за доказани като брой,съобразно дадените от ВКС разяснения и насоки . Аналогично на възприетото от въззивния съд в случая е разрешението на ВКС при определяне размера на вземането , дадено по същество в реш. №455/2010 по гр.д №706/2009 ІІІ г.о на ВКС : обезщетението следва да изчисли въз основа на цитирана Наредба по прилагането на З. (отм), а не на база брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ пенсионирането на ищеца и включините към основното му трудово възнаграждения допълнителни такива. Не е налице противоречие на въззивното решение с установената практика по този въпрос .
Без значение за изхода на делото в оспорваната от касатора част на решението , за пълния предявен размер на иска като обусловен от изчисление на вземането за същите отработени часове на база Б. за последния месец плюс коефициент по чл.262 ал.1 КТ (вариант първи по заключението на вещото лице , невъзприет от съда ) , е дали ще се прилага новата Наредба №Н-18 /19.12.2012г за реда за разпределяне на служебното време , или продържава да се прилага наредбата по ПМС №74/2001г, на основание чл. 203 ал.2 З. (отм.) И двете наредби определят основното , а не брутното възнаграждение като база.
Поначало същото следва и от чл. 262 ал.2 КТ, ако не е уговорено друго. Уредбата в чл.324 З. няма отношение към поставените въпроси, а изразената чрез въпрос теза на касатора ,че „за тези часове” се дължи брутно трудово възнаграждение по чл. 218 З. е в оспораване на вече дадения с установената практика на ВКС отговор кои са приложимите правни норми за парично обезщетяване в случай на положен труд над нормалната, до увеличената продължителност на служебното време при военнослужещи .
Ето защо не е налице и основанието на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, което принципно не може да бъде подкрепено със съображения за противоречива практика между цитираното решение №173/2013г на ОС Ямбол и установена практика на ВКС по чл. 290 ГПК.Отделно от това, противоречие на обжалваното въззивно решение с цитираното решение №173/2013г на ОС Ямбол по поставените правни въпроси липсва.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение решение №933 от 27.06. 2016 по гр.дело № 729/2016г. на Пловдивски окръжен съд
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .