О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари , две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3487/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на ЧСИ И. И. И. от района на ОС-Габрово срещу решение №102 от 15.05.2019г. по в.гр.дело № 242/2018г. на Великотърновски апелативен съд , с което е потвърдено решение № 20 от 16.02.2018г по гр.д 6/2017г на Габровски окръжен съд. Срещу касатора е уважен частично предявен от ОББ АД иск в размер на сумата 30 000лв на основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ , за обезщетение на имуществени вреди от негови действия по изп.д№399/2015г.,образувано с всискател М. А. и длъжник „КДН“ АД,по което ЧСИ И. И. е преминал към действия за принудително изпълнение без да уведоми и осигури участие в разпределението за банката ,след като ищецът ОББ АД е имал качеството на присъединен по право взискател съгласно чл.459 ГПК,поради това ,че е бил присъединен взискател по образувано по-рано ,) изп.д.№468/2010г и изп д.№216/2011г на ЧСИ В.Ц. ,по които дела, макар образувани по искане на друг взискател , вписани възбрани върху недвижимите имоти.При вписването на първите по ред възбрани ищецът ОББ не е посочен пред Службата по вписванията , тъй като към онзи момент ищецът още не е бил подал молба за присъединяване. Вписани са две възбрани в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК -БЪЛГАРИЯ” АД от 30.12.2010 г. и в полза на „НБИ Консорциум” ООД от 19.03.2015г На ищеца е било издадено удостоверение по чл.456 ГПК от ЧСИ В.Ц.. Като присъединен кредитор по делата на ЧСИ В.Ц. ищецът също е искал налагане на възбрани по тези дела ,но по отношение на други имоти, а не върху по шестте имота , предмет на възлагателни постановления на ЧСИ И. И., от които ищецът е претендирал да е увреден. Постановленията по образуваното изпълнително дело №399/2015г са за възлагане на шест недвижими имоти на взискател с последваща възбрана, вместо плащане, без да се отчетат правата на ОББ АД на присъединен по право кредитор Купувач на продадените на публичната продан процесни имоти е „НБИ Консорциум” ООД, който е взискател по изп.д. № 399/2015г. и поради това не е заплатил суми по извършената публична продан. Постановленията са влезли в сила на 25.03.2016г. и ответникът ЧСИ е изпратил същите до „НБИ Консорциум” ООД и до длъжника, като не са изпратени до ищеца. Като ответник настоящият жалбоподател се е защитавал с възражението ,че присъединени по право са само кредиторите с вписана в регистъра на АВ в тяхна полза възбрана. При вписаните в Службата по вписванията възбрани, копия от които са представени и съдържателно обсъдени, изрично са посочени кредиторите в чиято полза са наложени същите и сред тях не е ОББ АД.На свой ред въззивният съд не е приел тези възражения.Вписването на възбраните е изисквало ЧСИ да се съобрази с правата ОББ АД като присъединен по право кредитор , освен това въззивният съд е направил извод ,че банката е имала привилегията и на ипотекарен кредитор.Незаконосъобразното принудително изпъление, решаващо съобразено от въззивния съд, се свежда до това, че не е извършено разпределение на получената при публичната продан сума между взискателите от първи ред, с привилегия по чл.136 ал.1 т.1 от ГПК, а именно ЧСИ И. И. не е превел в полза на ипотекарния кредитор, с вписана възбрана,присъединен взискател ОББ АД припадащата му се сума съгласно заключението на вещото лице в размер на сумата от 462 585,47 лева.Прието е за доказано ,че увреждането е в този размер и частичият иск уважен изцяло
В изложение по допускане на касационно обжалване се сочи очевидна неправилност на решението, основание по чл. 280, ал.2 предл.трето ГПК поради направени неверни фактически изводи ,че в полза на ищеца ОББ са били вписани договорни ипотеки съгласно издадените и приложени по делото удостоверения на Службата по вписванията , касаещи шестте недвижими имота,предмет на приключилото принудително изпълнение, което е в грубо несъответствие с доказателствата и правилата на логиката, след като твърденията на ищеца ОББ са изрични , че няма вписана в своя полза договорна ипотека за процесните имоти и това е изяснено като безспорно в първа инстанция . Посочва се основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по въпросите ,формулирани както следва :
1. Кредиторът присъединен по изпълнителното дело ,по което друг кредитор е вписал на свое име възбрана върху имот на длъжника ,счита ли се също за присъединен по право взискател /чл.459 ГПК/ към изпълнителното дело ,по което се насочва изпълнение върху имота от конкуриращ взискател и ако „да“ как съдебния изпълнител ще установи този факт ,при положение че в имотния регистър възбраната е вписана само по искане и на името на първоначалния взискател .
2. Взискател по чл.457,ал.1 ГПК ползва ли се с правото на първоначалния взискател по чл.459, ал.1 ГПК , ако възбраната е вписана само по искане и само на името на първоначалния взискател и в регистъра данни за друг взиискател няма. По какъв начин съдебният изпълнител ще узнае за този друг взискател , за да го присъдедини по право да го уведомява за насочване на изпълнението и пр.
В конкретния случай ,при издадените от СВ-Габрово шест бр.удостоверения по отношение на процесните имоти е имало вписани три възбрани по изп.дела №468/2010г и №216/2010г на ЧСИ В.Ц.,но е било отбелязано, че са в полза на други кредитори .Ищецът ОББ не фигурира в удостоверенията,тъй като се е присъединил по тези дела след вписване на възбраните .Като ЧСИ ответникът поддържа,че е длъжен да присъедини само тези взискатели,вписани в имотния регистър ,тъй като само тях установява с права по чл.459 ГПК и това следва от мотивите на т.5 от ТР №2/2015г ОСГТК,в които се визират възбрани,които „стават известни на конкуриращия взискател и само тях съдебният изпълнител е длъжен да установи „.Обратното приема въззивния съд,в противоречие с длъжностото изискване.Основанието по чл. 280,ал.1 т.3 ГПК се поддържа по същите въпроси с обосновка на необходимост да се отчете , че на пракика ЧСИ няма как да узнае броя на всички присъдинени взискатели по образуваното по- рано изпълнение ,че няма процедура за това и дали изискването е изобщо изпълнимо,тъй като нито един ДСИ или ЧСИ не може да задължи друг ДСИ или ЧСИ да му сътрудничи.
Отговор е депозирал ищеца по делото ОББ АД ,чрез адв.Д.П. .Оспорват се изтъкнатите съображения за допускане до касационно обжалване .Произнасянето на въззивния съд е в пълно съответствие с ТР №2/2015г по т.д №2/2013г ОСГТК и ТР №1/2018г по т.д№1/2015г ОСГТКпо прилагането на чл.459, ал.1 ГПК .Засадените въпроси са абстрактни
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
И на двата поставени въпроса , в първата им част , е даден еднозначен и недвусмислен отговор в в т.5 на ТР №2/2015г по т.д №2/2013г ОСГТК,като в решаваща за изхода на настоящия спор насока този отговор е ,че след като ищецът ОББ е бил присъдинен взискател по вече образувано изпълнително дело срещу длъжника, като такъв ще се ползва от наложените в това изпълнително производство възбрани ,като присъединен „по право” взискател при едно последващо образувано ( в частност от ответника като ЧСИ), изпълнително дело,образувано по молба на друг взискател с вземане срещу същия длъжник,по което се насочва принудително изпълнение върху вече възбранено имущество.Възбрана,вече вписана по образувано изпълнително дело,ползва присъединилия се взискател по това дело.Установеното тълкуване на закона е че независимо за чие вземане е била вписана възбраната, вписване извършено в полза на първоначалните взискатели ,ползва по смисъла на чл.459 ал.1 ГПК присъединения взискател с легитимация за присъединяване по право при всеки друг съдебен изпълнител, който образува последващо изпълнително дело и насочи изпълнение върху възбраненото имущество.От значение е момента на вписване на възбраната , с оглед на който последиците по отношение кредиторите присъединени по право се определят от закона,а в тази връзка и задължениета на съдебния изпълнител .
Във втората част и при двата въпроса се формулира питане , което няма характер на правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.Как частният съдебен изпълнител ще узнае за факти,които е длъжен да съобрази и при наличието на които е длъжен да предприеме предписани в закона действия,не е необходимо нито закон да посочва,нито съда да му разяснява по тълкувателен ред.
Частен съдебен изпълнител,който противно на правилата на закона и без да е направил необходимото проучване осъществи изпълнение върху вече възбранено по-рано от друг съдебен изпълнител имущество на длъжника и с това накърни правата и гаранциите на взискатели,които е длъжен да уведоми и присъединени по право в изпълнителното производство ,при търсената с иска отговорност за вреди може да се позове на обстоятелства,която изключват виновното му поведение. Само че изтъкнатите като обосновка на въпросите обструкции ,че законовото задължение се свежда до това да се съобразява съдържаниетто на справките на службата по вписванията относно кръга легитимирани лица-кредитори ,че няма разписани правила къде и как да се проверят факти извън обективираните в тези справки /на които додови ответникът е основал възраженията си като ответник,а понастоящем и въпросите в изложението като касатор/, не са свързани с невиновна невъзможност за узнаване на факти,в частност кръга взискатели ползващи се от възбраната.Установяването им е положителна,обективна и подлежаща на проверка от съдебния изпълнител предпоставка за неговите действия при изпълнение на задълженията по закон.Ненавременен, а и несъстоятелен е доводът ,че никой не е длъжен да дава информация на ЧСИ от значие за изпълнение на служебните му задължения в тази насока.
Не е налице и основание по чл.280 , ал.2,предл трето ГПК.Фактическите изводи на въззивния съд за това ,че ищецът е имал обезпечение от вида договорна ипотека върху конкретните имоти може да са изградени в нарушение на процесуални правила/доколкото с протоколно определение от 28.11.2017г за отделяне на спорни от безспорни факти Габровски ОС е обявил обратното , а именно че ОББ АД не е вписала договорна ипотека за процесните имоти /,може и да не са верни , но тези изводи не се отнасят до обстоятелство от решаващо значение за изхода на делото.Въззивният съд е приел ,че за ищеца са налице основанията по 459, ал.1 ГПК и без значение е съображението , че с въззивното решение му се признава и право по чл.459, ал.2 ГПК , коието води до същия резултат. От решаващо значение за присъединяването по право на ОББ АД по изпълнителното дело на ответника ЧСИ е не качеството на ищеца като ипотекарен кредитор, а вписаната възбрана по дело,по което е бил присъединен взискател. Не е основание за изключване на нито един елемент на търсената деликтна отговорност съдържанието на справка от службата по вписванията за обстоятелството в полза на кой кредитор е била вписана възбраната, след като законът легитимира ползващите се от наложената възбрана кредитори по друг признак.В частност ответникът не е изтъквал незнанието си за законовата предпоставка,или че безвиновно е бил подведен от съдържанието на вписването.Освен че са ненавременни, подобни доводи нямат опора и в обстоятелствата по делото.Ищецът ОББ АД е представил по други образувани изпълнителни дела при ответника удостоверение по чл.456 ГПК, издадено от ЧСИ В.Ц. по нейните изпълнителни дела, искал е спиране /макар и недопустимо/на изпълнителното дело предвид производството по нестоятелност,заявявайки по този начин и фактите,които сочат основания за присъединяването му по право .
За пълнота следва да се изтъкне ,че въззивното решение не е в противоречие с разясненията в мотивите по т.5 на ТР №2/2015г по т.д №2/2013г ОСГТК.Защитата прави превратен,по същество обратен извод на разясненията дадени по тълкувателен ред,като изключва от кръга подлежащи на присъединяване по право взискатели при образуваното по- рано изпълнително дело тези от тях, които не са иницирали вписването на възбраната , тъй като са се присединили след това.След като ищецът по настоящето дело е бил с гарантирани от закона права на присъдеинен взискател по изпълнителното дело при ответника, независимо че то е образувано от други взискатели и независимо от факта,че ищцовата банка е била присъдеинен взискател по другото изп.дело срещу длъжника, образувано по-рано от други взискатели и независимо от това дали ищецът е ипотекарен кредитор по отношение на процесните имоти или не, ответникът ЧСИ му дължи обезщетение за вредите, които е причил от нарушаване на чл.459,ал.1 ГПК и накърняване на гарантираните права за участие в изпълнителното дело.Щом са вписани възбани, този факт е достатъчен взискателите по образуваното по- рано изпълнително дело да се присъединяват по право при последващо образувано изпълнително производство пред друг съдебен изпълнител,а практически затруднения по установяване на кръга взискатели за целите на това изпълнително производство дори да възникнат,не освобождават съдебния изпълнител от имплицинтото задължение да ги установи,за да спази закона. Въпросите,зададени в изложението щяха да да намерят полезен за ответника отговор,съобразен със закона и задължителното му за съдилищата тълкуване, ако съдебният изпълнтел си ги бе задал сам и навреме,преди да предприеме увреждащите правата на ищеца действия.
Ответникът по жалбата иска разноски,но не е представил доказателства които да обосноват присъждането им .
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване решение №102 от 15.05.2019г. по в.гр.дело № 242/2018г. на Великотърновски апелативен съд
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .