О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
[населено място] ,15,04,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март,през две хиляди и четиринадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3580 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против решение № 186 / 18.05.2013 год. по гр.д. № 856 / 2012 год. на Хасковски окръжен съд ,както следва :
Касаторът [фирма] обжалва въззивно решение № 186 / 18.05.2013 год. по гр.д. № 856 / 2012 год. на Хасковски окръжен съд, с което е частично отменено решение № 271 / 20.09.2012 год. по гр.д.№ 810/ 2012 год. на Димитровски районен съд, в частта в която със същото е уважен предявеният от касатора против Н. С. Р. иск по чл.422 ГПК вр. с чл.213 ал.1 изр; първо КЗ , за сумата над 3 567,44 лева и до размера на претендираните 13 533,07 лева, като вместо това и в тази му част същият е отхвърлен като неоснователен . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.213 ал.1 КЗ , относно обхвата на суброгационното право на ищеца , във връзка с тълкуване клаузите на ОУ / раздел ІІ т.1 / към сключения между същия , в качеството на застраховател и лизингодателя на ответника, в качеството на застрахован, застрахователен договор срещу риска „ загуба от неплащане на лизингови вноски„.По същество твърди и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – немотивираност на решението по всички доводи на страната,вкл. относно извода за недължимост на застрахователно обезщетение, покриващо дължими лизингови вноски след продажбата на лизинговата вещ , респ. неоснователно заплатено такова от ищеца в полза на лизингодателя , до размера на което за същия въззивният съд е отрекъл възникнало суброгационно право.
Касаторът – Н. Р. – обжалва въззивното решение в частта , в която със същото е потвърдено първоинстанционното решение,за уважаване иска по чл.422 ГПК вр. с чл.213 ал.1 КЗ до размера на сумата от 3 567,44 лева.Счита,че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила , каквото сочи несъобразяването на доказателство относно предявените й в алтернативност от застрахователя възможности за уреждане на задължението й – заплащане на просрочените лизингови вноски или връщане на лизинговото имущество, което същата е сторила и в който смисъл намира недопустимо кумулирането и на двете възможности с предявената срещу нея претенция .
Всяка от страните оспорва касационната жалба на противната , вкл. обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Производството пред Димитровградски районен съд е образувано по предявен от [фирма] , по реда на чл. 422 ГПК , иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. с чл.213 ал.1 КЗ – за установяване съществуването на вземане от 13 533,07 лева , съставляващо сбор от дължими от ответницата – Н. Р. – лизингови вноски по сключен с лизингодателя [фирма] договор за финансов лизинг на автомобил, чието неиздължаване, в качеството на застрахован финансов риск и съгласно сключен между лизингодателя и ищеца застрахователен договор, „А. Б. „ , е послужило като основание за заплащане на застрахователно обезщетение в същия размер . Ищецът претендира суброгационното си право на възстановяване сумата от неизправния длъжник по договора за лизинг , като се претендират всички дължими лизингови вноски, независимо че лизинговата вещ е върната на лизингодателя и последващо продадена . От размера на същите , предвид продажбата на автомобила, е приспадната продажната цена от 4 160 лева, която ответницата намира изключително занижена спрямо действителната пазарна стойност на вещта.
Въззивният съд , въз основа заключение на съдебно-икономическа експертиза, е приел за дължимо от ищеца застрахователно обезщетение в полза на лизингодателя само до размера на изискуемите, неиздължени вноски до връщането на автомобила, датата на което , при неустановена по-ранна дата на действително фактическо предаване на вещта , съдът е приел и за дата на прекратяване на лизинговия договор .В съответствие с това , дължимата от ответницата сума е приета в размер от 3 567,44 лева . Въззивният съд е мотивирал решението си с възникнало за ищеца суброгационно право спрямо ответницата до този размер,без действително да е изложил мотиви , обвързващи извода му с конкретни разпоредби на сключения застрахователен договор и Общите условия по застраховка „ Риск от неплащане на лизингови вноски „ .
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът З. „А. Б. „ е посочил следния материалноправен въпрос : „ В случаите на имуществена застраховка „ Срещу разни финансови загуби „ по т.16, раздел ІІ от Приложение № 1 КЗ , когато финансовите загуби произтичат от неплащане на лизингови вноски по договор за финансов лизинг / съответно застрахователното покритие по сключената застраховка обхваща уговорените между застрахованото лице и трето лице лизингови вноски по договора за лизинг /, при условие , че са изпълнени условията по застрахователната полица, дали застрахователното обезщетение се формира от размера на всички неплатени лизингови вноски по договора за лизинг ? „ . Въпросът е зададен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и обоснован с решения – казуална съдебна практика, както следва : реш.№ 73 / 23.11.2012 год. по т.д.№ 73/2012 год. на ОС – Враца ; реш.№ 1963/09.11.2012 год. по т.д.№ 2532/ 2012 год. на СГС ; реш. от 161.05.2012 год. по гр.д.№ 13234/2011 год. на СГС и реш. от 17.10.2012 год. по гр.д.№ 16345/2011 год. на СГС , всички удостоверени за влезли в сила .
Предвид решаващия извод на съда за суброгиране застрахователя единствено до размера на неиздължените лизингови вноски до връщането на вещта , с което е приел и прекратен лизинговия договор – извод кореспондиращ с раздел ІІ , т.1.4 от ОУ за застраховане на загуби вследствие неплащане на лизингови вноски, макар мотивите да не препращат изрично към същите,така формулираният въпрос е релевантен – включен в предмета на спора и като такъв покриващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.Така поставеният отговор, обаче, е намерил разрешение в задължителна съдебна практика – реш. № 191 / 09.03.2011 год. по т.д.№ 92 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС, според което уговореният изключен риск – връщане на лизинговото МПС от лизингополучателя, следва да се тълкува в смисъл, че при предсрочно прекратяване на договора за лизинг и връщане на автомобила преди изтичане на лизинговия период, застрахователят не дължи плащане на застрахователно обезщетение за съответните лизингови вноски , за периода от връщане на лизинговия обект до крайния срок на договора за лизинг . С така постановеното решение,споделяно и от настоящия състав, въззивното решение е съобразено .Наличието на задължителна съдебна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с която въззивният акт не конфронтира, изключва приложимост на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и необходимостта от анализ на приложените към изложението съдебни актове – казуална съдебна практика .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторката Н. Р. не е формулирала правен въпрос,а общо изложила доводите си за неправилност на решението, предвид несъобразяване диспозитивността в предложението на самия застраховател , отправено до нея – да върне вещта или / а не и кумулативно / да заплати дължимите лизингови вноски.За настоящия състав не съществува възможност да формулира, възможно изводим от обстоятелствената част на изложението въпрос, а единствено да конкретизира и уточни зададения от страната , съгласно задължителните указания на ТР № 1 / 2010 год . по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.Неформулирането на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване,като в случая не е обоснован и формално посочения допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. За последното, съгласно т.4 на преждепосоченото Тълкувателно решение, е необходимо посочването на неясна, непълна или противоречива правна норма , предпоставила противоречива съдебна практика по тълкуването й или непротиворечива , но подлежаща на преодоляване такава, в резултат на изменение на законодателството или развитие на обществените отношения,с цел гарантиране точното прилагане на закона и за развитието на правото. Страната не е изложила така дължимото обосноваване .
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №186 / 18.05.2013 год. по гр.д. № 856 / 2012 год. на Хасковски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :