О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
Гр.София, 15.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1965/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] С. срещу Решение № 24/8 март 2017 г. на Бургаския апелативен съд по т.д.№ 32/2017 г., с което е потвърдено решение № 65/28.11.2016 г. по т.д.№ 150/2016 г. по описа на Окръжен съд Сливен. С първоинстанционния акт е уважен предявен по реда на ч.422 ГПК иск, като е признато за установено в отношенията между страните, че касаторът дължи и следва да предаде на [фирма] София отдадена на лизинг вещ – зърнокомбайн, марка ACROS, модел 530 с рама № 001322, двигател № 80258026, за чието предаване е издаден по ч.гр.д.№ 2/2016 г. на Сливенския РС заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.5 ГПК на основание извлечение от Регистъра на особените залози за вписан договор за лизинг № 005738-001/17 юли 2008 г. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и отхвърляне на положителния установителен иск за съществуването на вземане по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД – за връщане на лизингова вещ поради разваляне на Договора за финансов лизинг.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора по конкретно дело правни въпроси, както следва:
1/ Задължен ли е лизингодателят, доставил в изпълнение на договор за финансов лизинг селскостопанска техника на лизингополучателя, да извърши регистрацията й;
2/ Неизпълнението на задължението на лизингодателя по Наредба № 15/10.11.2005 г. за реда и условията за регистрация на земеделска и горска техника /отм./ да регистрира актив, представляващ селскостопанска техника – предмет на договор за лизинг, явява ли се неизпълнение на договорно задължение;
3/ Възможно ли е в България да се използва нерегистрирана земеделска техника и
4/ Налице ли е законна презумпция по смисъла на чл.154 ал.2 ГПК, че нерегистрирана земеделска техника не може да се ползва в РБългария, до колкото императивни законни разпоредби не допускат употребата на нерегистрирана техника.
В отговор на касационната жалба от 15 юни 2017 г. [фирма] – ответник по касация, изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Второ т.о.о, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Бургаския АС и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на договор за финансов лизинг от 17.07.2008 г., вписан в Централния регистър на особените залози на 25.07.2008 г. Поради неплатени лизингови вноски за месеците януари – юли 2013 г. в размер на 26961 лв. лизингодателят е предприел действия по разваляне на договора с нотариална покана от 10 май 2014 г., достигнала до лизингополучателя на 3.6.2014 г., позовавайки се на разпоредбата на чл.15 т.1 от ОУ на договора за финансов лизинг и неизправност на лизингополучателя, изразяваща се в неплащане на 7 лизингови вноски в размер на 20132 ЕВРО, 196,94 ЕВРО ДДС, 6216,75 ЕВРО неустойка за забава и 457,70 ЕВРО други просрочени задължения. Касаторът-лизингополучател не е заплатил в предоставения му тридневен срок за доброволно изпълнение дължимите според лизингодателя суми и не е върнал вещта. С протокол от 1 март 2016 г. са извършени опис и изземване на лизинговата вещ, която и към този момент е била без регистрационен номер. Поради възражение в срока по чл.414 ГПК от 19.02.2016 г. за неизправност на лизингодателя, изразяваща се в неизпълнение на основни задължения по договора за лизинг на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си и той е сторил това в преклузивния едномесечен срок по чл.415 ал.1 ГПК.
Въззивният съд приел за безспорно установени сключването на договора между страните, предаването на вещта на лизингополучателя с двустранен протокол без възражения, ползуването й въпреки липсата на регистрация пред компетентната регионална служба на Контролно-техническата инспекция съобразно предназначението й в периода от 22.07.2008 г. до изземването й на 1 март 2016 г.
За да приеме за неоснователно възражението на ответното дружество за неизпълнен договор, въззивният съд е счел, че нерегистрирането на зърнокомбайна, приравнен на ППС при придвижване по пътищата, макар да е нарушение на Наредба № 15/10.11.2005 г., действувала към датата на сключване на процесния договор, не съставлява ДОГОВОРНО НЕИЗПЪЛНЕНИЕ, тъй като не е препятствало ползването на лизингова вещ. Клаузата на т.4.3 ОУ визира единствено активи, представляващи МПС. Уговореното в процесния договор ползване на вещта се е осъществило съобразно признанията на процесуалния представител на [фирма] в отговора на исковата молба. Лизингополучателят е заплатил 53 месечни лизингови вноски от общо 60 съгласно погасителния план – неразделна част от договора. Съдът е заключил, че основната типична престация по лизинговия договор – ползването на съответния актив е осъществена и в нито един момент от срока на действие на съглашението лизингополучателят не е отправял възражения за неизпълнен договор, а липсата на регистрация не е фактическа пречка за ползването на зърнокомбайна и не отнема от полезните свойства на вещта. Несъстоятелен е доводът за съществуваща законна презумпция, че нерегистрирана земеделска техника не може да се ползва. Лизингодателят правомерно е упражнил потестативното си право на извънсъдебно разваляне на договора съобразно уговореното в клаузата на т.15.1 след настъпилата забава в плащанията на 7 вноски с отправена нотариална покана, съдържаща срок за доброволно изпълнение, получена от адресата на 3 юни 2014 г.
Предвид съдържанието на мотивите на обжалваното решение следва да се приеме, че изведените от касатора правни въпроси не са обусловили изхода на делото и решаващата воля на въззивния съд по предмета на спора. Същите са от значение за законосъобразността и правилността на решението. Фактическият състав на разваляне на договора включва съществуването на облигационно правоотношение, възникнало от действителен двустранен договор и неизпълнение на правно задължение, което е съществено, т.е. когато отклонението е толкова значително, че кредиторовият интерес не би бил удовлетворен. Обстоятелството кога неизпълнението е съществено е от фактическо естество и се преценява от съда при решаването на всеки конкретен казус. В процесния случай въззивният съд е приел, че бездействието на ищеца не е създало фактически и правни пречки за изпълнение на насрещната престация, приемането и одобряването на нерегистрираната вещ и продължителното й ползване по предназначението изключват правото на лизингополучателя да развали договора поради неизправност на съконтрахента си, а и той не е предприел такива действия по прекратяване на облигационната връзка поради непредаване годен за ползване зърнокомбайн. На 22 юли 2008 г. страните са подписали приемо-предавателен протокол, в който се удостоверили, че вещта е годна за употреба и едва през 2014 г. лизингополучателят възразява за липсата на регистрация. Решаващият извод на въззивния съд, че предприетото от лизингодателя разваляне е произвело действие, се основава на безспорно установеното виновно неизпълнение на договорни задължения на лизингополучателя. Съдът е заключил в обжалваното решение, че фактическият състав по упражняване на преобразуващото право по чл.87 ал. 1 ЗЗД не изисква в случая развалящият да е изправна страна. Съгласно константната съдебна практика при неизправност на двете страни по договора всяко от тях може да упражни правото на разваляне, за да преведе в съответствие правното си фактическо положение. Нормативната уредба не съдържа законна презумпция, визирана в четвъртия въпрос на касатора. Непосочването на правен въпрос, съответен на критерия за общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, само по себе си е достатъчно основание за отказване на достъп до касация.
Независимо от горното допълнителното селективно основание е бланкетно посочено, не са развити съображения за неточно тълкуване на приложими конкретни правни норми, за несъвършенства на законодателната уредба, както и съображения с какво разрешението на изведените правни въпроси би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 24/8 март 2017 г. на Бургаския апелативен съд, ТО, постановено по в.т.д.№ 32/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: