О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
гр. София, 15.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. 981 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Частният жалбоподател сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ обжалва определение № 124 от 13.01.2015 г. по в.гр.д. 3602/13 г., Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е оставено без уважение искането му, основано на чл. 248 от ГПК, за промяна на постановеното по делото решение в частта за разноските. Сочи, че след частична отмяна на първоинстанционното решение и постановяването на друго, с което е отхвърлил част от ищцовите претенции и е преразгледал въпроса за дължимите на ответника суми за двете съдебни инстанции, въззивният съд е присъдил разноски на ответника за двете инстанции.
С обжалваното определение не са уважени изцяло исканията му. Счита, че е правилен подходът на Софийски апелативен съд по отношение на разрешаване въпроса за присъдените разноски. Но не е правилна калкулацията. Сочи, че при общо предявени искове на стойност 530 616,64 лв и уважени за 420 000 лв. отхвърлената част е на стойност 110 616,64 лв като пропорцията между предявени и отхвърлени искове е 20,85 % от направените разноски. Според частния жалбоподател разноските, които са направени в първата инстанция възлизат на 19 200,90 лв. Съобразно изхода на спора при уважени искове от 420 000 лв общо от предявени общо на стойност 530 616,64 лв. На ответника се дължат разноски съразмерно на уважената част или при разноски от 19 200 лв – 4003,39 лв. Д. К. ще дължи 1 518,89 лв, а останалите ищци по 624,33 лв.
Разноските във въззивната инстанция възлизали на 29 548,98 лв – обжалваемият интерес бил 530 616,64 лв, исковете били отхвърлени за 110 616,64 лв , което е 20,85 % от обжалваемия интерес. Общо разноските, които му се следвали на сдружението възлизали на 6 160,96 лв. Тази сума следвало да бъде присъдена разделно или 2 337,47 лв дължими от Д. К., за отхвърлените части на останалите ищци по 956,18 лв – разноски за въззивното производство.
Тази пропорция следвало да се запази спрямо всеки от ищците или Д. К. ще дължи 2 337,47 лв, а останалите четирима ищците 956,18 лв.
Софийски апелативен съд неправилно бил приел, че се търси двойно присъждане на разноски. Моли да се отмени определението и да се уважи искането им да се заплатят съразмерно на отхвърлената част от исковете разноски в размер както е посочено. Евентуално да бъдат осъдени ищците да заплатят разноски за първата инстанция 4 003,39 лв и 6 160,96 лв за въззивната инстанция.
Ответниците по частната жалба не са подали отговор на основание чл. 276 от ГПК.
Върховният касационен съд, Второ търговско отделение като взе предвид доводите на частния жалбоподател и данните по делото намира следното:
С обжалваното определение, постановено на основание чл. 248 от ГПК, Софийски апелативен съд е приел, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна. Съдът е изложил мотиви, че молителят „Национално бюро на българските застрахователи“ няма интерес от атакуване на определението в частта за присъждане на разноски общо от всички ищци, защото общото осъждане на ищците позволява да бъде насочена към едно от задължените лица, а при липса на доброволно плащане ще бъде водено едно изпълнително дело, а не отделни такива. Относно размера на присъдените разноски, Софийски апелативен съд е определил полагаемите се в полза на ответника разноски по метода на просто трайно правило, като за направен разход била посочена сумата, която в молбата си въззивникът заявява, че е правилно възприета. Като корелираща величина бил определен сборът от претенциите на ищците. На определяне според съда е подлежал съответстващия на разноските размер спрямо сбора на сумите по отхвърлените претендирани обезщетения. Молителят определял вземането си като процентна величина, съдът е приел, че не се установявала аритметична грешка.
Настоящият съдебен състав установи, че пред Софийски градски съд са предявени при условията на активно субективно съединение на искове срещу сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ искове както следва от Д. С. З., Е. К. Р., Н. А. Р., Н. Г. З. и С. В. З. и обективно съединени искове както следва: от Д. С. З. иск за заплащане на сумата от 177 191,90 лв и лихва за забава за периода от 01.04.2011 г. до 04.07.2011 г. – 4 772,82 лв, и всеки от останалите ищци искове за присъждане на всеки от тях сумите по 84 876,75 лв и лихва по 2 286, 23 лв за забава за периода от 01.04.2011 г. до 04.07.2011 г.
Така предявените искове са изцяло уважени от първоинстанционния съд. По жалба на сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ въззивният съд е отменил решението по отношение на Д. С. З. за сумата над 140 000 лв до напълно предявения размер от 177 191,90 лв, а за останалите ищци исковете им за главници също са отменени частично за разликата над 70 000 лв до напълно предявения размер до 84 876,75 лв са отхвърлени. В частта по исковете за дължимо обезщетение за забава за периода от 01.4.2011 г. до 04.07.2011 г. на основание чл. 86 от ЗЗД решението е обезсилено като е прието, че исковете са недопустими. В останалата част относно присъждане на обезщетение за законната лихва върху присъдената дължима главница от 04.07.2011 г. до изпълнение на задължението е потвърдено.
Решението на Софийски градски съд по исковете за заплащане на обезщетение за забава (законна лихва) от по 4 772,82 лв за Д. С. К. и по отношение на останалите ищци за сумите от по 2 286,23 лв за периода от 01.04.2011 г. до 04.07.2011 г. е обезсилено.
С решението на Софийски апелативен съд, на основание чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК, ищците са осъдени да заплатят общо на ответника сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ сумата от 1 960,93 лв разноски в производството пред СГС и САС.
Съобщение за решението е връчено на „Национално бюро на българските застрахователи“ на 04.06.2014 г. На 05.06.2014 г. в срока по чл. 248 от ГПК е постъпила молба от тази страна с искане за изменение на решението в частта за разноските.
Ответниците по молбата по чл. 248 от ГПК са редовно уведомени за искането, но не са подали отговор.
Частният жалбоподател сдружение „Национално бюро на българските застрахователи“ е представил списък с разноски по чл. 80 от ГПК в производството пред въззивната инстанция, към него е представил и фактура №[ЕИК] от 12.06.2013 г. , издадена от адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и с-ци“ и извлечение от сметка за дължимост на заплатеното адвокатско възнаграждение от 19 200 лв от 13.06.2013 г. А също така е представен и списък с разноски от „Национално бюро на българските застрахователи“ за направените пред първоинстанционния съд разноски, представена е фактура № [ЕГН] от 22.11.2011 г., издадена от адвокатско дружество „А. Д.“ на стойност 19 200 лв и извлечение от сметка за превод на тази сума от 24.11.2011 г. Поради това, че са представени списъци по чл. 80 от ГПК искането за изменение на решението в частта за разноските, е допустимо и с оглед разясненията в т. 9 от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Общият размер на направените разноски от ответника сдружение „Национално бюро на български автомобилни застрахователи“ за двете инстанции са 48 749,88 лв. За тях са представени доказателства, за това че са заплатени от страната като са приложени квитанции за платени държавни такси и извлечение от сметка на адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници“. От тях 19 200,90 лв за разноски за първа инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и такса за копие от протокол, а за второинстанционното производство 10 333,98 лв държавна такса по въззивна жалба, 15 лв държавна такса по частна жалба и 19 200 лв адвокатско възнаграждение.
В хода на процеса ищцата Д. С. З. по силата на съдебно решение за непълно осиновяване, на основание чл. 96, ал. 3 вр. чл. 102 от СК е с променени имена като същата след съдебното решение , влязло в сила на 01.05.2013 г., както е удостоверено върху него е с имена Д. С. К..
Предвид резултата по делото, а именно частично отхвърляне на исковете и обезсилване на решението в частта за присъдената лихва с последици на прекратяване на производството по делото, по тези искове, съдът намира, че следва да приложи нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Тази норма определя, че ответникът има право да иска заплащане на направените разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, а обезсилването на решението има за последица прекратяване висящността по исковете.
Направените разноски са за двете инстанции. Въззивният съд, за да отхвърли молбата за изменение на решението в частта за разноските, е приел, че не може да се кумулират разноските за двете инстанции. Но настоящият съдебен състав намира, че разноските, които са направени от ответника са за двете инстанции като по отношение на въззивната инстанция са направени разноски с оглед резултата от разрешаване на спора пред първата инстанция. Поради това следва да се признаят изцяло извършените разноски за двете инстанции и да се присъдят съобразно изхода на спора пред въззивния съд, който е пререшил частично първоинстанционното решение. Решението на въззивния съд представлява решаване на спора, по повод, който са направени разноски и в двете инстанции.
Общо направените разноски за двете инстанции, включващи държавна такса за въззивна жалба, държавна такса по частна жалба, и адвокатски възнаграждения от 19 200 лв за всяка инстанция. Общо размерът на разноските за двете инстанции е 48 749,88 лв.
Предявените размери на исковете са както следва за Д. С. К. – 171 191,90 лв, главница и обезщетение за забава 4 772,82 лв, за останалите ищци всеки от тях е предявил иск за за плащане на по 84 876,75 лв и искове за обезщетение по 2 286,23 лв. Исковете са приети за неоснователни за Д. К. за разликата над 140 000 лв, а за останалите ищци за разликата над 70 000 лв. Исковете за обезщетения са приети за недопустими.
Ищците са предявили исковете си при условията на активно субективно съединение.. Поради това, ответникът може да търси от всеки от ищците направените разноски при условията на разделност. Той е направил общ размер на разноските, като не ги е разграничил по предявените срещу него искове. Но предвид резултатите по делата разноските ще се дължат съразмерно на отхвърлената и приета за недопустима част от исковете, от всеки от ищците съобразно изхода на делото за всеки от тях, на основание чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК. Частта, която дължи всеки от ищците ще се определи в разноските, направени общо от ответника, като процентно съотношение между размера на исковете, предявени от всеки ищец в общия размер от всички вземания на ищците или 37,937 % за ищцата Д. К. и по 15,516 % за всеки от останалите ищци.
Така приетото от съда, следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част и прекратена част от исковете като при определяне на направените разноски всеки от ищците ще отговаря съразмерно на отхвърления за него иск и прекратен за него иск.
Размерът на общо следващите се на ответника разноски е 9 749,97 лв. От тях ищцата Д. К. ще дължи 37,937 % или 3 698,84 лв , а всеки от останалите ищци 1 512,80 лв.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него решението на Софийски апелативен съд да бъде изменено като вместо присъдените разноски на ответника сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ от 1 960,93 лв се измени и вместо него се присъдят посочените разноски.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОТМЕНЯ определение № 124 от 13.01.2015 г. по гр.д. 3602/2013 г. на Софийски апелативен съд и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, решение № 983 от 18.05.2014 г. по гр.д. 3602/2013 г. в частта за присъдените на сдружение „Национално бюро на българските застрахователи“ разноски като вместо постановеното решение, с което на основание чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК Д. С. К., представлявана от своята майка и законна представителка В. С. З.-К., Е. К. Р., Н. А. Р., Н. Г. З. и С. В. З. са осъдени да заплатят на сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ сума в размер на 1 960,93 лв, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. С. К., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес адвокат Г. Г. [населено място], ул. „Ц. А. „ № 88, ет. 2, ап. 4 да заплати на сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ сумата от 3 698,84 лв, на основание чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. К. Р. от Р Б., съдебен адрес адв. Г. Б. Г. [населено място], ул. „Ц. А. „ № 88, ет. 2, ап. 4 да заплати на сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ сумата от 1 512,80 лв, на основание чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. А. Р. от Р Б., съдебен адрес адв. Г. Б. Г. да заплати на сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ сумата от 1 512,80 лв, на основание чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. Г. З., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес адвокат Г. Б. Г. [населено място], ул. „Ц. А. „ № 88, ет. 2, ап. 4 да заплати на сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ сумата от 1 559,99 лв, на основание чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК.
ОСЪЖДА С. В. З., ЕГН [ЕГН] съдебен адрес адвокат Г. Б. Г. [населено място], ул. „Ц. А. „ № 88, ет. 2, ап. 4 да заплати на сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ сумата от 1 512,80 лв на основание чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……………..
ЧЛЕНОВЕ: 1. …………..
2. ………….