О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
гр. София, 15.09.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 747 по описа за 2011 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по подадената на 11.04.2011 год. от Л. Б. Ш., Р. Т. Ш., двете от [населено място] и Д. Т. Ш. от [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение от 19.12.2009 год. по гр. д. № 727/2009 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 6.01.2006 год. по гр. д. № 1/2003 год. на Гоцеделчевския районен съд и вместо това е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на молителите, че Б. Н. С., Г. Н. С., М. Т. Т., Л. Н. К., заместена от М. И. Л., Е. И. Н., В. И. Б. и Х. И. К., Е. Н. Б., заместена от М. В. К. и С. В. Н., и В. Н. К., заместена от Е. Д. П. и А. Д. В., са собственици по наследство и реституция на имот от 340 кв. м. от * в кв. * по плана на [населено място], оцветен в жълт цвят на комбинираната скица, приложение към заключението на вещото лице инж. Ат. А., прието в съдебно заседание от 19.11.2009 год. и молителите са осъдени да им предадат владението върху него. В останалата част първоинстанционното решение е обезсилено от въззивния съд и производството по делото прекратено.
Решението е влязло в сила на 24.11.2010 год. с постановяване на определението по гр. д. № 816/2010 год. на ВКС в производството по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационното му обжалване.
Молителите сочат като основание за отмяна чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – конституираният като страна по делото наследник на първоначалния ответник по иска Т. Ш. – Д. Т. Ш. /един от молителите/ е бил лишен от възможността на участва в производството пред ВКС вследствие нарушаване на процесуалното правило да му бъде съобщено въззивното решение – по делото липсва изпратено съобщение до него.
От ответниците по молбата Б. Н. С. е подал писмен отговор, в който поддържа становище за липса на поддържаното основание за отмяна на влязлото в сила решение.
Останалите ответници не са взели становище по молбата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и поддържаните от молителите доводи, намира същата за недопустима.
Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая молителите се позовават на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК, която предпоставя като основание за отмяна на влязло в сила решение лишаването на страната от възможност да участвува в делото вследствие нарушаване на съответните правила. За първите две молителки не се поддържат такива твърдения, като същите не могат да се позовават на нарушаване на правата на третия молител, за който се поддържа да не е уведомен за въззивното решение. Действително, по делото липсват данни на последния да е изпратено съобщение за постановеното въззивно решение от 19.12.2009 год., респ. не е върната разписка за получаване на такова. Това обстоятелство обаче не представлява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като ако страната не е уведомена за постановеното решение, то същата има възможност да го обжалва с касационна жалба, срокът за което не е започнал да тече. От данните по образуваното по касационните жалби на Л. Б. Ш. и Р. Т. Ш., другари на молителя Д. Т. Ш., гр. д. № 816/2010 год. на ВКС, се установява, че същият е узнал за въззивното решение най-късно на 12.02.2010 год., когато е получил препис от едната /съобщение и разписка, приложено на л. 65 от касационното производство/, а от подадената от тримата молители молба от 22.01.2010 год. в същото производство се установява, че узнаването на решението датира и от по-ранна дата, поради което и този молител е могъл да осъществи правото си на обжалване. При това положение тримесечният срок за подаване на молбата, визиран в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, е изтекъл преди подаването й на 11.04.2011 год., дори и да се приеме за начален момент за броенето му датата на постановяване на определението по чл. 288 ГПК.
Тъй като от една страна поддържаните доводи не представляват основание за отмяна на влязлото в сила на 24.11.2010 год. решение, а от друга е изтекъл и преклузивния срок за подаването й, то същата е недопустима и не следва да се допуска до разглеждане.
Поради това и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Л. Б. Ш., Р. Т. Ш. и Д. Т. Ш. за отмяна на влязлото в сила решение № 583 от 19.12.2009 год. по гр. д. № 727/2009 год. на Благоевградския окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 747/2011 год. на ВКС, ІІ г. о.
ВРЪЩА молбата за отмяна на молителите.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите пред друг състав на ВКС.
Препис от същото да се изпрати на молителите, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: