О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
С.,16.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1820 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на А. Л. Х. срещу Определение № 20955 от 28.12.2012г. по ч.гр.д.№ 12785/2012г. на Софийски градски съд, ГО, с което е потвърдено определението, постановено на 21.06.2012г. по гр.д.№ 11948/2010г. на СРС, 78 състав.
Първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на ответника А. Х. за възстановяване, на основание чл.64,ал.2 ГПК срока за обжалване на решението по гр.д.№ 11948/2010г., с което е уважен иск с правно основание чл.415,ал.1 ГПК и е признато за установено, че ответникът дължи на [фирма] сумата 9 722.98евро по запис на заповед от 92.11.2007г., за която е издаден изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК.
За да потвърди обжалваното определение, въззивният съд е посочил, че твърденията, на които е основано искането за възстановяване на срока: че между страните има множество дела и ответникът допуснал грешка като първоначално подал въззивната жалба от името на дружеството, което представлява, а впоследствие подадената лично от него такава се оказала просрочена, не представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК. Мотивирал е, че допусната от страната грешка при подаване на жалбата не е обстоятелство, което има изключителен, изненадващ характер, което обективно да попречи за своевременното предприемане на дължимото процесуално действие.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Посочва се, че техническата грешка не представлява препятствие от кръга на посочените в обжалваното определение, но представлява пречка, която страната не е могла да преодолее по друг начин, освен чрез процедурата, предвидена в чл.64 и сл.ГПК. Поддържа се, че в разрез с житейската логика е подаване на жалба от името на трето лице, което не е страна по делото, още повече когато тя е подадена в срок, посочен е номерът на същото дело и от съдържанието й е видно, че касае именно решението по това дело. Касаторът счита, че приложеното от съдилищата тълкуване на разпоредбата на чл.64,ал.2 ГПК е стеснително и в конкретния случай неуважаването на молбата представлява тежка санкция за допуснатата неволна техническа грешка-преграждане на възможността за обжалване на неправилно решение.
С разпореждане от 21.01.2013г. на СГС частната касационна жалба е била оставена без движение, като е посочено, че същата не отговаря на изискванията на чл.284,ал.3 ГПК и на касатора са дадени указания да изложи кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и да обоснове наличието на допълнителните предпоставки за касационното обжалване. С молба от 04.02.2013г. касаторът е заявил, че не следва да прилага изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, тъй като обжалваното определение не е от кръга на изчерпателно посочените в чл.274,ал.3,т.1 ГПК, поради което не би следвало да се посочват основания за допускане до касационно обжалване и е поискал делото да бъде изпратено на ВКС.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от [фирма], С., в което се поддържа, че частната касационна жалба е недопустима, тъй като в нея липсва посочване на основанията за допускане до касация, такива не са изложени и в отделна молба, поради което не са налице процесуалните предпоставки за разглеждането й по същество от ВКС. В условията на евентуалност се поддържат съображения за неоснователността й.
За да се произнесе съставът на ВКС, ТК, състав на Първо т.о. съобрази следното:
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е допустима, но искането за допускане касационно обжалване на въззивното определение е неоснователно:
Предмет на обжалване е определение, при постановяването на което СГС е действал като въззивна инстанция. Определението на въззивния съд, ако е от кръга на тези по т.1 или т.2 на чл.274,ал.3 ГПК /с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо развитието на делото или такова, с което е дадено разрешение по същество на други производства, или се прегражда развитието на такива производства/ подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба. Разпоредбата на чл.274,ал.3 ГПК изрично препраща към предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК като възможност за допускане до касационно обжалване на посочените категории определения. От своя страна разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК предвижда допускане до касационно обжалване само когато съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос и при същевременното наличие на поне една от допълнителните предпоставки на т.1, т.2 или т.3 на чл.280 ГПК, като следва основанията за допускане на касационното обжалване да бъдат изложени-чл.284,ал.3т.1 ГПК.
Обжалване пред ВКС с частна жалба на определения, без наличието на предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК /във вр. с чл.284,ал.3,т.1 ГПК/ е допустимо само по отношение на категорията определения по т.1 и т.2 на чл.274,ал.1 ГПК в две хипотези: ако те са постановени за пръв път от въззивната инстанция /напр. ако въззивната инстанция е отказала да възстанови срока за касационно обжалване на решението/ или ако определението е постановено от състав на ВКС.
Обжалването на определението на въззивния съд пред ВКС в настоящия случай е подчинено на разпоредбите на чл.274,ал.3 ГПК и при липса на обосновка за наличието на предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК- аргументиране на общо и допълнително основание, касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 20955 от 28.12.2012г. по ч.гр.д.№ 12785/2012г. на Софийски градски съд, ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.