О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София, 16.06.2017 г.
.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2176 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.2 от ГПК.
[община] е обжалвала определение № 2016/6.07.2016г. по в.т.дело № 63/2016г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение №45/25.05.2016г. по т.дело № 63/2016г. на Бургаския апелативен съд. Искането е за отмяна на определението, като при присъждане на разноските ВКС да се съобрази с направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна за производството пред ВКС и Апелативен съд –Бургас.
От ответника [фирма] и [фирма] е постъпил писмен отговор, в който са изложени аргументи за неоснователност на частната жалба.
Ответникът [фирма] в писмен отговор на частната жалба признава, че разноските по делото за всички инстанции са направени от водещия съдружник в гражданското дружество П. М.” АД, поради което не е претендирал отделно заплащането на разноски. Поддържа, че определението е мотивирано. Присъдените с въззивното решение разноски са съобразени с разноските направени от ответника във всяка една от инстанциите, а заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и е под минималния размер за две инстанции – касационна и въззивна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.1,т.1 ГПК, което подлежи на касационен контрол, без да се изследват предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
По същество жалбата е неоснователна.
За да остави без уважение молбата на [община] по чл.248, ал.1 ГПК, Бургаският апелативен съд е посочил, че във въззивното решение решаващият състав е формирал становище по въпроса относно дължимите на въззивника разноски, при съобразяване на разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК. Разноските се разпределени съобразно изхода от производството, като са изложени и съображения, че с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалните представители на ищеца не се явява прекомерно.
С решение №45/25.04.2016г., постановено по в.т.дело № 63/2016г., Бургаският апелативен съд е присъдил на [фирма] и [фирма] разноски 88 579.78 лв., включващи ДТ и адвокатски възнаграждения, съгласно представен списък на разноските. Съдът се е произнесъл по възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения, като с оглед на фактическата и правна сложност на делото, е оставил без уважение молбата на [община] за тяхното намаляване.
Жалбата е неоснователна.
Съдът е изложил мотиви за неоснователност на молбата по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Настоящият състав на ВКС счита доводите на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на [фирма] пред Бургаския апелативен съд и ВКС за неоснователни. Действително уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение надхвърля минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но с оглед на фактическата и правна сложност на делото, предвид обема на събраните доказателства и поставените пред съда правни въпроси, заплатеният адвокатски хонорар не се явява прекомерен.
Обжалваното определението е правилно, поради което ще следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2016/6.07.2016г. по в.т.дело №63/2016г. на Бургаския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: