4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
С., 18.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2319/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Б. Д., Г. Д. Д., И. И. Г. и П. Д. Г. – всички от [населено място] срещу Решение № 68 от 17.03.2015 г. по т.д. № 40/2015 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 171 от 29.10.2014 г. по т.д.№48/2014 г. на Окръжен съд -Добрич, с което по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, предявен от „Р. (България)” ЕАД – [населено място] ГПК срещу Д. Б. Д., Г. Д. Д., И. И. Г. и П. Д. Г. – всички от [населено място], са признати за установени вземания по Договор за инвестиционен банков кредит от 28.09.2007 г., сключен между [фирма] -гр. Д. и Банката и 7 анекса, и Договори за поръчителство от 21.12.2009 г. и анекси, сключени от Банката с ответниците, и за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4654/2013г. на Д. за солидарно задължаване:главница 115 500 евро, със законната лихва от 29.10.2013 г.;3714.42 евро – законна лихва за периода 10.05.2013 г. – 09.10.2013 г.;1080.22 евро – наказателна лихва за периода 10.06.2013 г.- 28.10.2013 г. и 1105.28 евро – комисионна за управление, дължима на 10.10.2013 г., с оплакване за неправилност.
Жалбоподателите в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване изразяват несъгласие с приетото от въззивния съд, който не е уважил възраженията им по чл. 147 ал. 1 ЗЗД, като поддържат, че Банката преди да отправи до длъжника и поръчителите уведомления за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е начислявала договорените лихви и неустойки в хипотеза на предсрочна изискуемост. Извеждат въпроса: когато в договор за банков кредит е уговорена автоматична предсрочна изискуемост и са налице действия на Банката да начислява дължимите при настъпила предсрочна изискуемост допълнителни лихви и неустойки – конклудентни действия за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, но писменото съобщение до длъжника е получено по-късно, от кой момент започва да тече срока по чл. 147 ал. 1 ЗЗД – от момента на извършените от Банката конклудентни действия, с които е заявила на длъжника, че прави кредита предсрочно изискуем или от момента, в който е получено изричното писмено изявление затова. По този въпрос поддържат основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по съображения, че решаването му ще бъде от значение за развитие на правото, защото ще се създаде съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба „Р. (България)” ЕАД – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – по повдигнатия въпрос са постановени от ВКС решения по чл. 290 ГПК: Р.№55/15.04.2009 г. по т.д.№ 548/2008 г. на ІІ т.о. и Р.№92/16.06.2009 г. по т.д.№ 467/2008 г. на ІІ т.о., въпросът е решен и в т.18 на ТР на ВКС №4/18.06.2014 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен иск за установяване на вземане по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., и намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм., обнар.Д.в.бр.50/2015г.), подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е уважен искът по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за признаване вземания на Банката срещу ответниците за посочените суми, въззивният съд е приел, че е неоснователно оплакването за неправилно приложение на чл. 147 ЗЗД относно отговорността на ответниците, които с Договори от 21. 12.2009 г. са поръчителствали на [фирма] – [населено място] за задълженията му на кредитополучател по Договор за инвестиционен банков кредит от 28.09.2007 г. По въпроса от кога тече срокът по чл. 147 ал. 1 ГПК, съдът е изложил, че съгласно утвърдената съдебна практика – т.18 от ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК – уговорена с договора предсрочна изискуемост на кредита, не настъпва само с факта на неплащане на задължението с настъпил падеж, а и с упражняване от Банката преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, на правомощието да обяви кредита за предсрочно изискуем. Като е обсъдил клаузите на Договора за кредит и на Договорите за поръчителство, и писмените доказателства – уведомления на Банката до длъжника и до поръчителите, с които е обявила кредита за предсрочно изискуем, с оглед датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът е аргументирал, че кредиторът е спазил срещу длъжника срока по чл. 147 ал. 1 ЗЗД и е запазил правата си срещу поръчителите, като не е загубил иска си срещу тях; за неоснователно по изложените съображения е приел и оплакването относно приложението на чл. 147 ал. 2 ЗЗД.
С оглед изложеното, релевантен е изложеният от жалбоподателите въпрос: когато в договор за банков кредит е уговорена автоматична предсрочна изискуемост, може ли да се приеме, че Банката, когато начислява дължимите при настъпила предсрочна изискуемост допълнителни лихви и неустойки, извършва конклудентни действия, с които е заявила на длъжника, че обявява предсрочна изискуемост на кредита, от който момент да започне да тече срокът по чл. 147 ал. 1 ЗЗД.
По този въпрос е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като въпросът е решен със задължителна съдебна практика – в т.18 на ТР № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че при предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Съгласно постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Р.№23/24.03.2015 г. по т.д.№ 1717/2013 г. на ВКС,І т.о., моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147 ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, срокът е изтекъл.
При така създадената задължителна съдебна практика относно необходимостта на изрично изявление на Банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, връчено на длъжника, в съответствие с която е постановено въззивното решение, не би могло да се приеме, че с начисляването от Банката на дължимите при настъпила предсрочна изискуемост допълнителни лихви и неустойки – с извършени конклудентни действия – Банката е заявила на длъжника, че обявява предсрочна изискуемост на кредита, от който момент да започне да тече срокът по чл. 147 ал. 1 ЗЗД.
С оглед този изход на делото жалбоподателите следва да платят на ответника по жалбата разноски по делото за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, което определено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, е в размер на 7819.34 лв., а съобразно чл. 9 ал. 3 от Наредбата – за подаване на отговор на касационна жалба – 75 % или 5860.45 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 68 от 17.03.2015 г. по т.д. № 40/ 2015 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. Б. Д., Г. Д. Д., И. И. Г. и П. Д. Г. – всички от [населено място] да платят на „Р. (България)” ЕАД – [населено място] 5860.45 лв. – разноски по делото за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: