6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
Гр.София, 18.09.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2919/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Темис юг“ ЕООД Б. срещу Решение № 167/16 юни 2017 г. по в.т.д.№ 201/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, в която след отмяна на решение на Пловдивския ОС по т.д.№ 616/2014 г. по евентуален иск срещу касатора, предявен от ЕТ „Йордан Бугаринов – УНИВЕРСАЛ – ХЮ“ в отхвърлителната му част до размер на 17 196,62 лв. е постановено уважаване на евентуалния иск срещу „Темис юг“ ЕООД Б. за сумата 17196,62 лв., представляваща дължимо обезщетение за неизпълнение на спедиционен договор за организиране превоз на товар собственост на ищцовия ЕТ по маршрут България – С. Петърбург с начална дата 28 януари 2013 г. наред с присъденото от първоинстанционния съд обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата 17196,62 лв., начиная от 3 юни 2013 г. до окончателното й плащане, както и по насрещна касационна жалба от ЕТ „Йордан Бугаринов – Универсал – ХЮ“ срещу въззивното решение в частта, в която Пловдивският АС потвърждава отхвърлянето на иска срещу „ПИМК“ ООД П. за заплащане обезщетение за вреди от неизпълнение на превозен договор в размер на 30353,46 лв. Потвърждава се, че същото е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост.
Претендира се отмяна на решението, с което е отхвърлен главният иск на жалбоподателя – ищец и уважаването му. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал. 1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси. Ответникът по касация ЕТ „Йордан Бугаринов“ оспорва касационната жалба, а ответникът по насрещната касационна жалба [фирма] изразяват становище в срока за отговор, че същата е основателена.
Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови частична отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на евентуалния иск срещу касатора до размер на 17 196,62 лв. въззивният съд е приел, че облигационната връзка между касатора-ищец и евентуалния ответник се основава на договор за спедиция, за чието сключване се съдържат признания в разменената между тях кореспонденция. В изпълнение на спедиционния договор евентуалният ответник е сключил превозен договор с „ПИМК“ ООД от свое име, но за сметка на ищеца. От 25 януари 2013 г. за ответника-спедитор е възникнало задължение да сключи договор за автомобилен превоз на предоставения му от ищеца товар – ябълки. С действията си спедиторът е станал причина за преустановяване на превоза и връщане товара на ищеца по желание на товарополучателя. С. следва да отговаря за действията на избрания от него изпълнител. Ищецът няма договорна връзка с главния ответник и е изправна страна по спедиционния договор. Претърпените от него загуби се свързват с извършени плащания, отнасящи се до подготовката на стоката за превоз и износ на същата, както и за установяване състоянието й след връщането. След приспадане на сумата 3897,94 лв., представляваща получена цена от продажбата на увредения товар, търсеното обезщетение е определено на 30353, 46 лв. и включва реално претърпените вреди и пропуснати ползи. След приспадане на сумата за транспорт, която не е платена от ищеца, въззивният съд е заключил, че общият размер на претърпените вреди и пропуснати ползи възлиза на 21 862,59 лв. От обезвредата следва да се приспадне реализираната полза от продажбата на увредения товар-цената 3897,94 лв. Така изчислена, дължимата като обезщетение сума, за която евентуалният иск следва да бъде уважен, е 17196,62 лв. ведно със законната лихва от предявяване на иска.
Решаващите изводи на въззивния съд относно отмяната на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по евентуалния иск до размер на 17196,62 лв. и уважаването му в описаната част не са обусловени от изведените от касатора правни въпроси в изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК, инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба. В т.1 на изложението са формулирани процесуалноправни въпроси относно подсъдността на иска по правилата на местната подсъдност, които според касатора са от значение за допустимостта на производството. Двата въпроса са хипотетично зададени, не са обсъждани от въззивния съд, в чиито мотиви се съдържат констатации за предприети действия от Благоевградския окръжен съд след десезирането му поради прекратяване на производството и изпращане на делото по подсъдност на Пловдивския окръжен съд с определение, потвърдено от САС. Действията по разделянето на вече прекратеното производство и всички последващи действия на Благоевградския окръжен съд по евентуалния иск са процесуално недопустими, но обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение на Пловдивския окръжен съд не се основават на порочните действия на ненадлежния съд, предприети след влизане в сила на определението от 19.07.2013 г. на Благоевградския ОС, постановено по възражение на предпочитания ответник за неподсъдност на спора.
Въведеното вътрешнопроцесуално условие за разглеждането на евентуалния иск – отхвърлянето на иска срещу главния ответник – превозвач е осъществено, поради което въззивното решение е допустимо в обжалваната му част.
Процесуалният въпрос относно задължението на съда да обсъди в мотивите си допустимите и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните е поставен в контекста на оплакването за необсъждане на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца въведено с отговора на исковата молба. В обжалваното решение съдът е приел, че ищецът е изправна страна по договора и възражението е неоснователно. Същият не се е отклонил от задължителните указания в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/19065 г. и ППВС № 1/1985 г., както и от формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, цитирана в касационната жалба, според която за въззивния съд съществува задължение да обсъди своевременно заявените и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи правилното разрешаване на спора по делото.
В случая всички надлежно заявени и поддържани пред въззивната инстанция възражения са обсъдени в мотивите на обжалваното решение макар и незадълбочено, формулираният процесуалноправен въпрос не покрива общия критерий по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото е от значение за правилността и законосъобразността на изводите на съда, за възприемане на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата по делото, а не за изхода на спора. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК, чиято проверка се извършва едва след евентуално допускане на касационно обжалване – при разглеждане на жалбата.
Въпросът налице ли е същински спедиционен договор или доверителят е овластил спедитор да действа от негово име с т.н. несъщински спедиционен договор /от негово име и за негова сметка/, не е част от предмета на спора. Ответникът по евентуалния иск за вреди от неизпълнението на спедиционен договор оспорва не вида и правната същност на договора, а сключването му. В отговора на исковата молба се твърди, че не е налице валидно сключен спедиционен договор между страните поради непостигането съгласие относно размера на възнаграждението един от същественитеелементи в съдържанието на спедиционния договор и основно задължение на доверителя. Въпросът за неучастието на спедитора в съставянето на документите по превоза и непосочването му като страна в процесната товарителница CMR е свързан с изпълнението на спедиционния договор и установяване сключването на изпълнителна сделка – договор за международен автомобилен превоз на стоки.
Неотносим към предмета на спора по евентуалния иск е въпросът за отговорността на превозвача при повреждане на товара от момента на приемането му за превоз до доставянето му на товарополучателя и за евентуална забава при доставянето на стоката. Обезщетението за имуществени вреди от неизпълнение на превозен договор по конвенция CMR е предмет на главния иск, в посочената част въззивното решение не е обект на касационната жалба., а и главният иск е отхвърлен по съображения за липса са облигационна връзка между ищцовия ЕТ и „ПИМК“ ООД, породена от превозен договор, макар дружеството-превозвач да фигурира като страна в товарителницата, а ищецът да е посочен като товародател в нея. Въззивният съд е приел, че е налице признание на ответника „ТЕМИС – ЮГ“ за правоотношения с ищеца, породени от твърдения в исковата молба същински спедиционен договор и за настоятелно желание от страна на доверителя да контролира превоза с непрекъсната намеса – поведение, съобразено с правомощията на възложителя и задължението на спедитора да съблюдава указанията му по чл.365 ТЗ.
Непосочването на правен въпрос от касатора, обусловил изхода на спора по евентуалния иск, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Независимо от горното допълнителните селективни основания по чл. 280 ал.1 т. 2 и т. 3 ГПК са бланкетно посочени – жалбоподателят не представя влезли в сила съдебни актове, установяващи наличието на противоречиви изводи по изведените от него правни въпроси и не развива съображения за неточно тълкуване на приложима правна норма или необходимост от осъвременяване на съдебната практика, формирана по непълна, неясна или противоречива правна уредба.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява сочените основания за достъп до касационен контрол.
ПО НАСРЕЩНАТА КАСАЦИОННА ЖАЛБА на ищцавата страна
Същата е подадена в срока по чл. 287 ал. 2 изр. 1 ГПК. С определение № 653, 7 октомври 2013 г. по т.д.№ 2819/2013 г. Върховният касационен съд, Второ т.о. приема, че процесуалният закон обуславя разглеждането на насрещната касационна жалба от разглеждането на първоначалната, с която е инициирано в преклузивния срок по чл.283 ГПК касационното производство, като разпоредбата на чл.287 ал.4 ГПК се тълкува в смисъл, че под „разглеждане на касационната жалба“ следва да се разбира постановено определение по чл.288 ГПК, с което се допуска касационно обжалване по първоначалната касационна жалба предвид установената от законодателя обусловеност на производството по насрещната жалба от развитието на производството по първата касационна жалба.
Предвид изложеното, както и поради обстоятелството, че предмет на първоначалната касационна жалба е частично уважаване на осъдителен иск срещу евентуалния ответник, основан на спедиционен договор между страните ЕТ „Йордан Бугаринов – универсал ХЮ“ и „ТЕМИС ЮГ“ ООД а с насрещната жалба на пълномощника на ищцовия ЕТ адвокат М. А. се обжалва решението в частта, в която се потвърждава отхвърлянето на главния иск срещу друга страна – ответното дружество – превозвач „ПИМК“ ООД – и касаторът не е страна по него, съдът намира, че насрещната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.288 ГП:К
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение №167/16.6.2017 г. на Пловдивския апелативен съд по в.т.д.№ 201/2017 г. по описа на същия съд в обжалваната от „ТЕМИС ЮГ“ ЕООД Б. част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на ЕТ „Йордан Бугаринов – универсал – ХЮ“ със седалище С. с вх. № 7078/8.9.2017 г. срещу решение № 167/16.06.2017 г. по в.т.д.№ 201/2017 г. на Пловдивския АС.
Определението подлежи на обжалване в преграждащата му част по насрещната жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба. В останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: