4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
[населено място] , 19.10.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛИДИЯ ИВАНОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 284 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1567 / 18.10.2011 год. по т.д.№ 700 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение – 6 състав , с което е потвърдено решение № 2321 / 25.05.2010 год. по гр.д.№ 4822/ 2007 год. на Софийски градски съд, Гражданска колегия , І отделение – 1 състав , с което са уважени предявените от Държавата , преставлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството , против касатора , обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД – за заплащане на дължимо концесионно възнаграждение за 2006 год. – в размер на 28 126,04 лв. и за 2007 год.- в размер на 14 187,07 лв. и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД – обезщетение за забава в издължаването им, в размер на 3 350,06 лв. върху първата и 1044,90 лв. върху втората главница , както и с правно основание чл.92 ЗЗД – за заплащане неустойка за неизпълнено задължение за предоставяне на гаранция по сключения между страните концесионен договор за плажна ивица „ Бяла – К. „ , в размер на 222,03 лв. и за незаплатена в срок първа концесионна вноска за 2007 год. в размер на 2 128 лева . Касаторът намира решението неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон,при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Формално сочи приложими всички хипотези на допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК .
Ответната страна – Държавата , представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството – не е взела становище по касационната жалба .
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна , обуславяща правен интерес от обжалването, съдържа реквизитите съгласно чл.284 от ГПК и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт . Същата се явява допустима в частта , в която съдът е потвърдил въззивното решение за уважаване на обективно кумулативно предявените искове за концесионно възнаграждение за 2006 и 2007 год. и обезщетение за забава в издължаването му , с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД , с оглед тяхната акцесорност , обусловена от и следваща основателността на главните искове . На основание чл.280 ал.2 ГПК и предвид цена под законодателно определения праг за касационна обжалваемост, предвидена за търговски спорове , в останалата си част , в която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по исковете с правно основание чл.92 от ЗЗД , касационната жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане .
По допускане касационното обжалване в допустимата , съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК , част на въззивното решение, съставът на второ търговско отделение на ТК на ВКС съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че възражението на ответника , основано на чл. 83 ал.1 ЗЗД – освобождаване от отговорност за неизпълнение , тъй като същото е в резултат и на обстоятелства, за които е отговорен кредитора / ищец / , е останало недоказано . Като такива обстоятелства страната визира неоказано от концедента съдействие по осигуряване на път – отбивка от републиканската пътна мрежа, свързваща последната с концесионния обект , както и неоказано съдействие по осигуряване на технологична инфраструктура за обекта – снабдяването му с канализационна и електрическа мрежи . Изхождайки от съдържанието на договора за концесия , вкл. приложенията към същия , касаещи обявените характеристики на концесионния обект , обуславящи корекционни коефициенти по отношение на договореното концесионно възнаграждение , в съответствие с реалното му състояние , респ. инвестиционната програма за срока на концесията , предвиждаща осигуряване на връзка с републиканската пътна мрежа, прокарване на водопроводна мрежа за доставяне питейна и битова вода до плажната ивица и прокарване на електроинсталация в съответно зададени количествени критерии , съдът е приел , че концедентът не само няма поето такова насрещно задължение, но концесионерът е бил в известност с недостатъците на обекта в инфраструктурно отношение , обусловили и конкретното концесионно възнаграждение , като е поел и съответно задължение за инвестиции по преодоляването им , като насрещна престация по договора.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на същата разпоредба – процесуален или материалноправен , отговорът на който да е включен в предмета на спора и да обуславя решаващите изводи на съда за отхвърляне на исковете , съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Изложението навежда основания за неправилност , подлежащи на проверка по реда на чл.281 т.3 от ГПК, относими към твърдени съществени нарушения на съдопроизводствените правила – несъобразяване от съда на събрания доказателствен материал в цялост , в каквато връзка сочи и казуална съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК , както и непроизнасяне по наведени доводи на страната за частична нищожност на концесионния договор , поради липса на предмет и противоречие с добрите нрави . Действително въззивният съд не е излагал мотиви по възражение за нищожност на концесионния договор, но и такова не е заявявано от страната , като за пръв път се мотивира, при това неясно и противоречиво, в касационната жалба. Сочените обстоятелства относно съществени нарушения на съдопроизводствените правила не предпоставят еднозначен отговор на процесуалноправен въпрос , приложим самостоятелно и извън конкретиката на спора , като в частта относно довода за нищожност на концесионния договор изобщо не кореспондират с предмета на защитата на ответника ,т.е. не са били обективно част от предмета на спора . Липсата на формулиран конкретен правен въпрос препятства възможността за обсъждане на допълнителни селективни кретирии по чл.280 ал.1 т.2 / доколкото формално касатора цитира решение казуална съдебна практика / и по смисъла на чл.280 ал.1 т. 3 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС /, посочена само формално .
С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд , състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , на основание чл.280 ал.2 ГПК , касационната жалба на [фирма] против въззивно решение № 1567 / 18.10.2011 г. по т.д. № 700 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав , в частта в която със същото е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване предявените от Държавата , чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството против [фирма] обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.92 от ЗЗД , в размер на 2 128 лв. – неустойка за неизпълнено задължение за внасяне в срок на първа концесионна вноска за 2007 год. и в размер на 222 лв. – неустойка за неизпълнено задължение за предоставяне на гаранция по концесионния договор .
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от уведомяване на страната , с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1567 / 18.10.2011 г. по т.д. № 700 / 2011 год. на Софийски апелативен съд , в останалата му обжалвана част .
Определението по чл.288 ГПК е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :