О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София, 19.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 412 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез юрисконсулт В. Т. срещу решение № 1908/12.10.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданска колегия, четвърти състав по гр.д. № 4852/2015 г., с което се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 606/31.03.2016 г. по същото дело на същия съд и състав.
Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – М. П. К. – В. оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК, поради следните съображения:
За да постанови решение № 1908/12.10.2016 г., предмет на касационната жалба, САС е приел, че е налице очевидна фактическа грешка в постановеното от него решение по същото дело от 31.03.2016 г., поправянето на която е поискано от М. П. К. – В., навела това твърдение първоначално в частна жалба, подадена срещу разпореждане на Софийски градски съд /СГС/ за издаване на изпълнителен лист в полза на ответната страна и уточнено с молба от 07.09.2016 г. С решението на СГС от 07.05.2015 г. при частично уважаване и частично отхвърляне претенциите на ищцата М. П. К. – В., тя е осъдена да заплати на ответника по делото разноски в размер на 33.63 лв. и 390.24 лв. юрисконсултско възнаграждение. С въззивното си решение от 31.03.2016 г. при изразена воля за основателност на въззивната жалба на М. П. К. – В., основателност на претенциите й в цялост и недължимост на присъдените разноски от СГС, САС е отменил първоинстанционното решение в частта му за разноските само за сумата 390.24 лв., като е пропуснал да отмени и за сумата 33.63 лв. Този пропуск, според САС, представлява техническа грешка с оглед изразената воля в мотивите на въззивното решение, че ищцата, въззивник пред САС не дължи разноски за производството пред СГС и подлежи на поправка като очевидна фактическа грешка по така подадената молба.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В изложението си касаторът формулира следните въпроси: „1. Когато диспозитива на решението с нищо не противоречи на изложеното в мотивите и отразява същите в цялост, следва ли пропускът на съда да се произнесе по въззивната жалба в цялост, да се счита за наличие на несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива но съдебния акт, което следва да бъде отстранено чрез поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК? 2. Неспазването на процедурата по чл. 247, ал. 2 от ГПК опорочава ли постановения съдебен акт, с който се допуска поправка на ОФГ и съдът длъжен ли е служебно да следи за спазването на процедурата?“
Твърденията си за недопустимост на въззивното решение за поправка на очевидна фактическа грешка, касаторът мотивира с неспазена процедура по чл.247 ал.2 ГПК – неизпратен препис от молбата за поправка на очевидна фактическа грешка с възможност за отговор по същата, в каквато връзка е и формулираният втори въпрос. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице данни за вероятна недопустимост на въззивното решение, за която ВКС следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Това е така, защото в случая не са налице хипотези на недопустимо произнасяне при липса на положителни или наличие на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи недопустимост на постановено решение и основание за обезсилването му, прекратяване на производството или връщане за произнасяне от надлежен съд по предявения иск /чл.270 ал.3 ГПК/. В този смисъл са и указанията в т.9 от ППВС № 1/1985 г., т.4 от ТР № 1/2001 г. и т.7 от ТР № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС. Твърденията на касатора за липса на изпратен препис от молбата за очевидна фактическа грешка, при направена констатация за липса на отговор на изпратената молба от САС в мотивите му, може да се обсъжда като неправилност на постановеното решение, не и като недопустимост на същото. В този смисъл посочената съдебна практика от касатора в касационната му жалба не обуславя изводи, различни от гореизложените във връзка с допустимостта на обжалваното решение на САС за допусната очевидна фактическа грешка.
Първият формулиран от касатора въпрос е некоректно поставен и в този смисъл необуславящ изхода на спора, доколкото е налице противоречие между мотиви и диспозитив на постановеното решение от 31.03.2016 г., прието от САС и при изложени съображения в решение № 1908/12.10.2016 г., предмет на касационната жалба. В този смисъл първият въпрос не покрива общото основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК. Така в мотивите на решението си от 31.03.2016 г. САС е посочил, че жалбата на ищцата е основателна, а в случая тя е обжалвала решението на СГС, отхвърлящо частично претенциите й и присъждащо разноски на противната страна, като в тази част – отхвърлителна и присъждаща разноски е поискана отмяната. Така подадената от М. П. К. – В. жалба е приета от САС за основателна – мотиви на страница 3 от въззивното решение, посочено е, че в отхвърлителната част решението на СГС следва да се отмени, както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати разноски на противната страна и на ищцата се присъдят вземанията, предмет на предявения иск в цялост с направените разноски за въззивната инстанция. Независимо от така изразената воля в мотивите, в диспозитива на решението си САС е отменил решението на СГС за присъдени разноски в тежест на М. П. К. – В. само в размер на 390.24 лв. при присъдени такива в общ размер от 423.87 лв. /390.24 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 33.63 лв. – разноски/. При така изложените мотиви от САС и постановен диспозитив е налице противоречие между действителната воля, формирана в мотивите и тази отразена в диспозитива на решението, която може да бъде отстранена по реда на чл.247 ал.1 ГПК, както е и прието в случая от САС с постановеното решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 12.10.2016 г.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение – разписка за получено възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1908/12.10.2016 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав по гр.д. № 4852/2015 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на М. П. К. – В., ЕГН [ЕГН] сумата 300 лв. /триста лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.