О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София, 19.06.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1150/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от З. А. Г. и К. А. Т. чрез техния процесуален представител адв. Т. Я., против определение № 3124/ 17.12.2014 г. по ч.гр.д. № 2141/2014 г. на Бургаския окръжен съд. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение. Иска се същото да бъде допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: Когато след приключване на производството по гражданско дело, по което е представен официален документ, който не е бил оспорен, и след това е станало известно, че е образувано наказателно производство, по което има данни за неистинност на същия, но наказателното производство е прекратено, тъй като е срещу неизвестен извършител, може ли в отделно производство по чл. 124, ал.4 ГПК да се оспори истинността на този документ, като страните в двете производства са различни. Твърди се също, че по този въпрос е налице противоречива съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба, подадена от адв. Я. като пълномощник на З. А. Г. и К. А. Т., против определение № 506 от 23.10.2014 г. по гр.д. № 452/2014 г. на Районен съд – Поморие, с което е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че производството по гр.д. № 452/2014 г. по описа на Районен съд – Поморие е образувано по иск, предявен от З. Г. и К. Т. за установяване неистиността на удостоверение за търпимост № 476 С/ 02.06.2004 г., представено по гр.д. № 852/2012 г. по описа на Районен съд – Поморие. Ищците са обосновали правния си интерес от водене на иска по чл. 124, ал.4 ГПК с възможността да поискат отмяна на влязлото в сила решение по предходното дело. Искът е насочен срещу [община], която не е била страна в производството по гр.д. № 852/2012 г. Тези обстоятелства са мотивирали въззивният съд да приеме, че искът е недопустим. При формиране на този извод съдът се е позовал на приетото в т.3 от ТР № 5/14.11.2012 г. по тълк.д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че е недопустим иск за установяване неистинност на документ по чл. 124, ал.4 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът по установителния иск е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал.1 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателите правен въпрос. Съществува трайно установена съдебна практика, формирана от многобройни решение на ВКС и съдилищата, която приема, че правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск. Въпросът за наличието на правен интерес конкретно от предявяването на установителен иск по чл. 124, ал.4 ГПК за установяване неистинност на документ в хипотезата, когато този документ е бил представен в производството по друго дело, но страната е пропуснала възможността да го оспори в срока по чл. 193, ал.1 ГПК, е разрешен с т.3 от ТР № 5/2012 г. по тълк.д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че такъв иск е недопустим, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва постановеното решение като основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК. Настоящият казус е точно такъв. Наличието на задължителна за всички съдилищата в страната съдебна практика по поставения въпрос изключва основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Още по – малко може да се приеме, че е налице противоречива съдебна практика , формирана между цитираното тълкувателно решение и определение по чл. 274, ал.3 ГПК.
Отделен е въпросът за наличието на правен интерес от воденето на установителен иск по чл. 124, ал.4 ГПК за установяване неистинност на документ срещу страна, която не е страна или правоприемник на страна в производството по делото, по което този документ е бил представен, с цел постановеното решение да служи като основание за отмяна в хипотезата на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, доколкото влезлите в сила решения са задължителни само за страните, техните наследници и правоприемници.
По изложените съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ Д. касационно обжалване на определение № 3124/ 17.12.2014 г. по ч.гр.д. № 2141/2014 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: