1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
С., 20.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на трети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 981/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Ц. В. С. от [населено място] срещу определение № 1 994 от 03.11.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 3 709/2011 г. Със същото се оставя без разглеждане подадената от нея жалба против определение № 6/12.08.2011 г. по ф. д. № 359/2002 г., с което е оставено без уважение искането – молба с вх. № 44/26.07.2011 г. за свикване от съда на Общо събрание на членовете на Асоциация на лица с интелектуални затруднения (А.) „Вяра, надежда и любов” [населено място].
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Подробни съображения са изложени в частната жалба. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
Жалбоподателят, в качеството му на член на управителния съвет на Асоциация на лица с интелектуални затруднения (А.) „Вяра, надежда и любов” [населено място] е депозирал молба с вх. № 44/26.07.2011 г., с искане ОС [населено място] да насрочи Общо събрание на сдружението, тъй като 20 от неговите членове са отправили искане до УС на същото за свикване на такова, но в указания от закона 14-дневен срок това не е направено. С определение № 6/12.08.2011 г. Пернишки окръжен съд е оставил без уважение направеното искане, по съображения, че не са налице изискванията на закона за свикване на ОС по реда на чл. 26, ал. 1, изр. 2-ро ЗЮЛНЦ – не е отправено от 1/3 от членовете на „А.”. Срещу този съдебен акт е подадена частна жалба от С., която с определение № 1 994 от 03.11.2011 г. на Софийски апелативен съд по ч. гр. д. № 3 709/2011 г. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Обжалваното определение е правилно.
С разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК законодателят е очертал хипотезите, в които срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, а именно – когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Атакуваното определение пред САС не е от категорията на посочените в цитираната норма актове, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Освен това, в действащата в момента процесуална уредба не е предвидена възможността, актовете на съда, с които се отказва насрочване на Общо събрание на сдружение по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЮЛНЦ да подлежат на контрол от по-горен по степен съд. Това налага извода, че подадената пред въззивния съд жалба срещу съдебен акт, неподлежащ на съдебен контрол, е недопустима, с оглед на което правилно същата е оставена без разглеждане.
При тези фактически данни, определение № 1 994 от 03.11.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 3 709/2011 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1 994 от 03.11.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 3 709/2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: