Определение №298 от 20.5.2009 по ч.пр. дело №63/63 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№  298
 
София,  20.05.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България,   второ отделение, в закрито заседание на 30.04.2009 година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
          ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
                                 МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело №  63/2009  година
 
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Н. Д. Я. от гр. В. против определение № 75 от 30. 10. 2008 год., по т.д. № 386/2008 год. на тричленен състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима касационна жалба на настоящия частен жалбоподател, против въззивно решение на Варненския апелативен съд № 236 от 13. 12. 2007 год., по в.гр.д. № 428/2007 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон. Частният жалбоподетел, чрез пълномощника си адв. М. Т. поддържа, че доколкото изготвеният от въззивната инстанция съдебен акт не е връчен на страната, то подадената от същата касационна жалба е в рамките на преклузивния едномесечен срок за касационно обжалване, въведен с чл.283 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
Подробни съображения в тази вр. са изложени и с оглед приетия от предходния състав на ВКС търговски характер на делото и неговата необжалваемост по действащата към момента на постановяването му в ГПК/ отм./ уредба на касационен контрол- чл.218а, ал.1,б.”б” ГПК8 отм./.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и по реда на чл.276 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, намира:
Частната жалба е постъпила в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по – нататъшното развитие на делото, подлежащо за първи път на разглеждане по реда на чл.274, ал.1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на искането обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на ІІ-ро отделение на ВКС, търговска колегия е приел, че подадената на 21. 03. 2008 год. от Н. Д. Я. касационна жалба срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд по в.гр.д. № 428/2007 год. е недопустима, като просрочена, тъй като съдебният акт на въззивния съд, съгласно чл.219,б.”а” ГПК/ отм./ е влязъл в сила на 13. 12.2007 год..
Определението е правилно.
Изложените от предходния тричленен състав на ВКС съждения относно необжалваемостта на процесното въззивно решение на Варненския апелативен съд, произтичаща от действащата към момента на постановяването му императивна разпоредба на чл.218а, ал.1,б.”б” ГПК/ отм./, се споделят напълно от настоящия съдебен състав.
Обстоятелството, че с чл.218а,ал.1,б.”б” ГПК/ отм./ законодателят е въвел забрана за осъществяване касационен контрол над въззивните решения на апелативните съдилища по искове за парични вземания по търговски дела с цена на иска до 25 000 лв., обосновава правен извод, че постановеният от Варненския апелативен съд въззивен съдебен акт по в.гр.д. № 428/2007 год. влиза в сила от момента на постановяването му- т.е. на 13.12.2007 год.
Следователно създадената след влизане в сила на въззивното решение, предмет на подадената от Я. касационна жалба нова нормативна регламентация на касационното производство, вкл. относно подлежащите на касационен контрол съдебни актове в случая е неприложима, поради което липсата на осъществено по реда на чл.45 ГПК, във вр. с чл.283 ГПК връчване на препис от същото на страната е ирелевантна и не обосновава различен от приетия в атакуваното определение краен правен извод.
Законосъобразни са и изложените от предходния тричленен състав на ВКС съждения относно търговския характер на делото.
Последователно в практиката си ВКС е поддържал становището, че като търговско следва да се определи всяко дело, което има за предмет предявен иск за изпълнение или вземане по търговска сделка, независимо от качеството на лицата,страни по тази сделка и доводите на частния жалбоподател в противна насока, като лишени от основание в закона не могат да бъдат споделени.
Затова, като е съобразил горното и е оставил без разглеждане касационната жалба на Н. Д. Я. от гр. В., излагайки аналогични правни съждения, първият тричленен състав на ВКС, търговска колегия правилно е приложил процесуалния закон.
Водим от горното, настоящият тричленен състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС, на осн. чл.274, ал.2,пр.ІІ ГПК
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ в сила постановеното от тричленен състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия определение № 75 от 30. 10. 008 год., по т.д. № 386/2008 от 21. 11. 2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 

Scroll to Top