4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 298
С., 23.03. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6572/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 7434 от 28.07.2014г. на [фирма] [населено място] чрез юрисконсулт Я. Ш. против въззивно решение № 191 от 16.06.2014г. по в. гр. дело № 325/2014г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 113 от 31.01.2014г. по гр. дело № 3313/2013г. на Великотърновски районен съд за признаване за незаконно и отмяна уволнението на С. Х. Ц. извършено със заповед № 57#3 от 31.07.2013г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „електромонтьор по поддържане и ремонт на електропроводни линии и мрежи, трафопостове и СТИ” в отдел „Експлоатация мрежи и СТИ” – Изток при Разпределителен и обслужващ център – Горна О. и Г. на [фирма] [населено място] и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 250 лв. за период 08.08.2013г. – 07.10.2013г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправния въпрос – дали при постановяване на решението следва да бъдат обсъдени и преценени всички събрани по делото доказателства относно правнорелевантните за спора факти. Позовава се на представена съдебна практика на ВКС като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В останалата част изложението цитира съдебна практика по приложението на чл. 180 ГПК, във връзка с доказателствената сила на свидетелските показания от лицата участвали при извършването на проверката и съставянето на протокола за установена употреба на алкохол, без да има изведен въпрос; изложени са съображения и относно възможността въззивният съд да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушаване не е въведено като основание за обжалване във връзка с възможността съдът служебно да събира доказателства (експертиза, оглед, освидетелствуване), с оглед приетото в ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, без да има изведен правен въпрос.
Ответникът С. Х. Ц. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика, според която съдът следва да обсъди в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи, кои факти намира за установени, и кои намира за недоказани, както и да обсъди доводите на страните, които имат значение за решаване на делото, като решението следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства след тяхната съвкупна преценка – решение по гр. дело № 4744/2008г., първо г. о., ВКС, решение по гр. дело № 1964/2010г., четвърто г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решение по гр. дело № 4080/56г., второ отделение, ВС, постановление № 1/13.07.53г. та Пленума на ВС относно решението на първоинстанционния и решението на второинстанционния съд.
С обжалваното решение съдът, след като е извършил анализ на събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка с доводите на страните, е достигнал до извода за липса на категорични и безспорни доказателства установяващи правопораждащия дисциплинарното наказание факт – че на 28.06.2013г. ищецът се е явил на работа в състояние след употреба на алкохол, което не му позволява да извършва възложените му задачи. Съдът е взел предвид, че техническата годност на алкохоломера, с който е взета пробата на ищеца, посочен в протокола за извършена проверка, на който работодателят се е позовал в заповедта за наложеното дисциплинарно наказание е компроментирана – липсват доказателства техническото средство да е преминало сервизно обслужване. Прието е, че това води до недостоверност на получения при изпробването резултат относно количеството алкохол в кръвта на ищеца. Твърдението на работодателя за техническа грешка в посочване фабричния номер на техническото средство в протокола за проверка, с което е извършена проверката, не е възприето от съда, след като алкохоломерът с установена техническа годност не е бил зачислен на проверяващото лице. Съдът се е позовал и на разпитани по делото свидетели, включително и на лицето извършило проверката, че при явяването на работа ищецът не е лъхал на алкохол, нито е имало други обективни признаци, от които да може да се съди, че е бил повлиян от употреба на алкохол – доказателства преценени поотделно и в съвокупност в подкрепа на извода за незаконност на приложеното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, чрез налагане на най – тежко наказание, дисциплинарното уволнение на ищеца.
В останалата част, както се посочи, изложението съдържа обсъждане на доказателствата и по – конкретно показанията на разпитаните по делото свидетели присъствали при извършване на проверката и изготвяне на протокола за установена употреба на алкохол, във връзка с разпоредбата на чл. 180 ГПК, според която частните документи подписани от лицата, които са ги изготвили, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица. Жалбоподателят не е извел конкретен правен въпрос, което по същество съставлява оспорване на фактическите изводи на съда, имащо отношение към обосноваността на решението като основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че решаващите мотиви на съда за уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ не са изградени върху показанията на разпитаните свидетели, които са обсъдени в контекст на основното съображение за незаконност на уволнението – проверката е извършена с техническо средство без доказателства за неговата техническа годност, което разколебава достоверността на посочените стойности за съдържанието на алкохол в кръвта на ищеца, а алкохоломерът който е преминал сервизно обслужване не е бил персонално зачислен на проверяващото лице и не е посочен като техническо средство използвано при извършване на проверката, т. е. липсата на категорични доказателства ищецът да е извършил нарушението, за което му е наложено най – тежкото дисциплинарно наказание „уволнение” е обусловило неговата отмяна като незаконно.
Изложеното дава основание да се приеме, че поставеният процесуалноправен въпрос относим към приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК, с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 191 от 16.06.2014г. по в. гр. дело № 325/2014г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ