О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София, 23.06. 2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 1751 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от В. В. Ч., чрез адв. Е. Д., срещу въззивно определение № 179/11.03.2016 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 137/2016 г. С него въззивният съд е потвърдил определение на първостепенния Варненски окръжен съд по чл. 118 ГПК, с което е прекратил пред себе си производството по иска и е изпратил делото по компетентност на Варненския районен съд.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Жалбоподателят счита въззивното определение за недопустимо и неправилно и иска неговата отмяна. Според В. Ч., който е ищец, налице е хипотезата на чл. 126 ГПК – дело с идентичен предмет, по-рано заведено е висящо, поради което сезираният в случая Варненски окръжен съд е следвало да прекрати производството на осн. чл. 126 ГПК като недопустимо; апелативният съд, като е потвърдил определението на първостепенния съд, вместо да прекрати производството по иска като недопустимо, сам е постановил недопустимо определение.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещните страни не са отговорили в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Представено е приложение с основания за допускане на касационното обжалване.
Жалбоподателят се обосновава с въпросите: преди да бъдат отстранени нередовностите на исковата молба и преди да бъдат уточнени от ищеца всички ответници, допустимо ли е съдът да раздели служебно производството по предявените с една искова молба искове; след уточняване от ищеца по висящото основно производство на всички ответници и на всички предявени искове по това производство, следва ли съдът да прекрати отделеното от него производство по единия от предявените искове, ако след уточнението на ищеца, по основното производство се установят основанията по чл. 126, ал. 1 ГПК; ако производството по делото е недопустимо на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, пренася ли се тази недопустимост и върху постановените от съда актове; длъжен ли е въззивният съд да констатира тази недопустимост и да се произнесе по оплакванията на частния жалбоподател и как следва да постъпи (тези въпроси – от 1 до 3, фактически се повтарят и във въпрос 4 от изложението, включено в съдържанието на частната жалба); следва ли съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца; налице ли е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба; ако при предприетото от съда разделяне на производството по реда на чл. 210, ал. 2 ГПК, съдът е допуснал грешка и е оставил основното производство висящо по отношение на един от ответниците, спрямо който няма предявен самостоятелен иск, и който ищецът е посочил като ответник по всеки един от отделните искове още с исковата си молба, как следва да постъпи съдът: да поправи допуснатия от него пропуск, като конституира този ответник и в разделените по чл. 210, ал.2 ГПК производства и прекрати основното или, на осн. чл. 126, ал. 1 ГПК, следва да прекрати по-късно образуваните чрез разделяне производства и да възстанови висящността на основното производство по отношение на всички посочени от ищеца ответници, по всички предявени искове с първоначалната искова молба; допустимо ли е съдът да задължава ищеца под формата на указания за отстраняване на нередовност на исковата молба и под страх от връщане на исковата молба, да установява факти, на които би се основало евентуално лично защитно възражение на ответник, както и „да дава указания за недопустимост на петитума на иска по чл. 108 ЗС относно искането на ищеца за установяване на правото му на собственост по отношение на ответниците по този иск, преди искането му за осъждане на ответниците да му предадат владението на процесния имот“; допустимо ли е съдът да постанови нарочно определение за това кой е надлежния ответник в процеса по всеки един от исковете, при положение, че в исковата молба са посочени едни ответници, а с уточняващи молби (преди първото по делото съдебно заседание), са посочени и други ответници (след събирането на доказателства за това, въз основа на оказано от съда съдействие).
Според жалбоподателя по поставените правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика.
Касаторът, също така, счита, че касационно обжалване следва да бъде допуснато, защото „съществува вероятност“ обжалваното определение да е недопустимо.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
Гражданско дело № 2987/2015 г. на Варненския окръжен съд е образувано по иск на В. В. Ч. против Р. С. М. и Х. И. М. с правно осн. чл. 108 ЗС относно подробно описан жилищен имот, находящ се в [населено място].
Този иск е отделен в отделно производство с определение по чл. 210, ал. 2 ГПК от 26.10.2015 г., постановено по друго гр. д. № 2949/2015 г. – последното образувано по множество искове за собственост, предявени от В. Ч. с обща искова молба, против няколко ответника, за различни обекти в една сграда.
По отделения иск, образуван в гр. д. № 2987/2015 г., съдът е предприел действия по чл. 129, ал. 2 ГПК, като е дал множество указания за отстраняване нередовности на исковата молба.
С определение № 477/19.02.2016 г. сезираният съд е определил цената на иска на 32 800 лв. Със същото определение производството е прекратено пред Варненския окръжен съд и делото е изпратено по компетентност, съобразно чл. 103 и по арг. от чл. 104, т . 3 ГПК, на родово компетентния Варненски районен съд.
Варненският апелативен съд, по частната жалба на ищеца В. В. Ч., се е произнесъл с обжалваното въззивно определение, като е потвърдил съдебния акт на Варненския окръжен съд и е отговорил на доводите на жалбоподателя относно недопустимостта на съдебното производство, като е изяснил, че те са от компетентността на приемащия родово компетентен съд и нямат отношение към въпроса за подсъдността.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Единственото съображение на съдилищата да изпратят делото по компетентност от окръжния на районния съд, е че се касае за граждански иск за собственост върху имот, чиято цена на иска е под 50 000 лв., което определя като родово компетентен да го разгледа, като първа инстанция, съответния районен съд, който е основен първоинстанционен съд по силата на чл. 103 ГПК.
Относно тези решаващи съображения няма нито оплаквания, нито са поставени правни въпроси по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК в частната касационна жалба. Жалбоподателят няма възражения по тълкуването и по прилагането на чл. 103 и чл. 104, т. 3 ГПК, нито срещу определената от Варненския окръжен съд цена на иска. Развитите в частната жалба съображения и поставените във връзка с това правни въпроси, нямат никакво отношение към въпроса за родово компетентния съд по така предявения иск, който въпрос е единствено от значение за постановения резултат. Въпросите, свързани с разделянето на исковете по първоначално предявената искова молба, нейната редовност и действията на съда по нея, са по отношение на съдебни актове, постановени по друго дело – 2949/2015 г. на ВОС. Въпросите за редовността на исковата молба, която е изпратена по компетентност на ВРС, допустимостта на иска, диспозитивите на решението по чл. 108 ЗС , правният интерес от иска за собственост и по приложението на чл. 126 ГПК, следва да бъдат поставени на компетентния приемащ съд, който сам ще извърши преценка по редовността на исковата молба, допустимостта на иска, съответно неговата основателност. Ясно е и няма никакво съмнение (нито в теорията, нито в съдебната практика), че само компетентният съд се произнася, както по допустимостта на иска, така и по неговата основателност и в момента, в който сезираният съд прецени, че е некомпетентен по делото, следва да го препрати за разглеждане на съответния компетентен съд. Ако се произнесе по иска или постанови определение, с което прекратява производството по делото, без да е местно или родово компетентен, при направено в срок възражение, актът му би бил недопустим. Ако приемащият, компетентен да разгледа делото съд, при наличие на процесуални пречки или липсата на процесуални условия за съществуване правото на иск и надлежното му упражняване, не прекрати производството, неговият отказ не подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба, а на обжалване подлежи постановеното решение.
Според жалбоподателя касационно обжалване следва да се допусне поради евентуалната вероятност въззивното определение да е недопустимо, а касационната инстанция следи служебно за допустимостта на обжалваните пред нея съдебни актове.
Вярно е, че Върховният касационен съд следи служебно за допустимостта на въззивното определение, но в случая нито се твърдят обстоятелства, сочещи на недопустимост на обжалвания съдебен акт, нито се установяват пороци, обуславящи евентуална негова недопустимост. В случая ищецът В. В. Ч. на практика е недоволен от отказа на сезирания от него Варненски окръжен съд, съответно от отказа на въззивния Варненски апелативен съд, да прекратят производството по иска му, за който твърди, че е недопустим, като обжалва определение по чл. 118 ГПК, с което делото е изпратено на Варненския районен съд.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 179/11.03.2016 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 137/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: