4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 298
С., 25.02. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 19 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6124/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Обединена българска банка АД представлява от С. П. В. и Р. И. Т. чрез пълномощник юрисконсулт Г. М. против въззивно решение № 4809 от 25.06.2013 г. по в. гр. дело № 2995/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 23.11.2012 г. поправено с решение от 13.02.2013 г. по гр. дело № 24809/2011 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени исковете на Г. Т. Г. за признаване на уволнението извършено със заповед № 188 от 29.04.2011 г. за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор на банков клон” и осъждане на Обединена българска банка АД да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 4577,75 лв. за периода 29.04.2011г. – 03.07.2011г. и получаването на по-ниско с 800 лв. трудово възнаграждение за периода 04.07.2011г.-29.11.2011г., ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправните въпроси – за субективното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и доколко на работодателя принадлежи правото да определи критериите за ефективно изпълнение на задълженията на работника или служителя; следва ли да се съобразява със стажа на служителя, както и с икономическата обстановка в страната при освобождаване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ подлежащите на съдебен контрол реквизити на заповедта и процесуалноправния въпрос за неприемане на свидетелските показания от прекия ръководител на служителя, както и относно тежестта на работодателя да докаже липсата на качества за ефективно изпълнение на трудовите задължения. Жалбоподателят поддържа, че правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и че са разрешени в противоречие с представена съдебна практика – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът Г. Т. Г. чрез пълномощник адвокат В. Димитрова – Софийска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалвано, тъй като поставените правни въпроси не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика, част от която няма задължителен характер, тъй като определенията по чл. 288 ГПК не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а двете съдебни решения на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не влизат в противоречие с приетото в обжалваното решение. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първонистанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – решение по гр. дело № 1382/2011г., трето г. о. ВКС и решение по гр. дело № 1611/2009г., четвърто г. о. ВКС и двете постановени по реда на чл. 290 ГПК. В посочената съдебна практика се приема, че когато неизпълнението на трудовите функции не се дължи на виновно поведение на работника или служителя, а на недостатъчни професионални знания, умения, навици, на недостатъчен опит или на физическите му дадености, то се касае до обективно трайно състояние, несвързано с виновно поведение на работника или служителя. В този случай трудовото правоотношение може да бъде прекратено едностранно от работодателя по реда на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Когато работодателят претендира, че работникът или служителя не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи, кои качества липсват на работника или служителя, за да е възможна проверка дали тези качества са необходими и дали наистина отсъстват у работника. Наличието или липсата на качества не може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника или служителя – неговите действия или бездействия и по получените резултати.
Доказването на отрицателния факт за липса на качества се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът или служителят се справя със възложената задача и към нивото на изпълнение на трудовите задължения, което в тежест на работодателя.
Поставените в изложението правни въпроси са насочени към извода на съда, че от събраните по делото доказателства не се установява визираните в заповедта за уволнение конкретни качества да липсват на ищеца. Работодателят е мотивирал заповедта с липса у ищеца на управленски умения по отношение на ръководния екип, неспособност за мотивиране на служителите, липса на инициативност, неспособност за ефективна комуникация с персонала и неумение за комуникация, създаване и поддържане на професионални връзки с клиентите, които са довели до слаба екипна работа на клона за постигане на поставените цели и неизпълнение на бюджета на клона за трето и четвърто тримесечие на 2010г. и на първо тримесечие на 2011 г.
Правните въпроси касаят съществото на спора и формираното от съда при обсъждане на писмените и гласни доказателства вътрешно убеждение за недоказаност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото уволнително основание. В тази връзка следва да се посочи, че касационният съд може да контролира само начина на формирането, но не и съдържанието на вътрешното съдийско убеждение (като направи своя преценка на събраните доказателства). Доколкото поставените правни въпроси касаят обсъждането на гласните доказателства, в своята дейност съдът е свободен да преценява убедителността на свидетелските показания и да реши, на кои свидетели да се довери.
С обжалваното решение съдът е обсъдил всички обстоятелства по делото поотделно и в тяхната съвкупност; посочил е, защо не дава вяра на определени свидетели в зависимост от това, дали впечатленията им са непосредствени или косвени и дали наблюденията им са постоянни или инцидентни, при кои от тях е налице заинтересованост от изхода на делото, има ли противоречия в показанията и в какво. Формирано по този начин вътрешното убеждение е осъществено при липса на процесуални нарушения.
Предвид изложеното следва да се приеме, че по поставените правни въпроси не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено формално, а наличието на съдебна практика на ВКС със задължителен характер изключва приложното поле на посочената хипотеза.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4809 от 25.06.2013 г. по в. гр. дело № 2995/2013 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Обединена българска банка АД [населено място] да заплати на Г. Т. Г. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ