4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
[населено място], 25.04. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 2370 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. С. Я. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Б. от АК-Б. против определение № 214 от 22.10.2013 г. по гр.д. № 3/2013 г. по описа на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила решение № 518 от 12.11.2004 г. по гр.д. № 608/2004 г. на Благоевградския окръжен съд, оставено в сила с решение № 197 от 13.08.2010 г. по гр.д. № 124/2010 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Благоевградския окръжен съд по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, състав на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като е просрочена. Приел е, че молителят А. Я. е узнал най-късно на 22.12.2011 г. за влязлата в сила на 01.12.2011 г. присъда № 389/08.04.2011 г. по НОХД № 169/2007 г. на Петричкия районен съд, с която е установена неистинността на удостоверението, посочено в молбата за отмяна, тъй като на тази дата е входирана допълнителната му молба до Областна дирекция земеделие [населено място], в която той се позовава на присъдата. Приел е, че тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК за подаване на молбата за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ изтича на 22.03.2012 г., а молбата за отмяна е подадена по пощата на 01.11.2012 г., т.е. след изтичане на тримесечния преклузивен срок и като просрочена следва да бъде оставена без разглеждане. Приел е също така за неоснователно възражението на молителя, че не е подписвал и подавал двете молби до Областна дирекция земеделие [населено място], поради влошено зрение, тъй като от представените медицински документи не се установява зрението му да се е влошено до степен да не може да подпише и подаде двете молби.
Определението е правилно.
Според разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК молбата за отмяна в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК се подава в тримесечен срок от влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, с която е установено престъпното обстоятелство, върху което е основано решението, но в рамките на пределния срок от една година от влизане в сила на присъдата. Т.е., когато престъпното обстоятелство се установява с присъда в наказателното производство, в което тя е постановена, обикновено не участва заинтересованата страна, поради което тримесечният срок за подаване молба за отмяна ще тече от нейното узнаване от тази страна. Едва при невъзможност да се идентифицира моментът на узнаване на присъдата, е предвиден пределен едногодишен срок от влизането й в сила, в рамките на който може да се подаде молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В настоящия случай неистинността на удостоверението, посочено в молбата за отмяна е установена с присъда № 389/08.04.2011 г. по НОХД № 169/2007 г. на Петричкия районен съд, потвърдена с решение № 376 от 01.12.2011 г. по НОХД № 375/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, което е окончателно, т.е. присъдата е влязла в сила на 01.12.2011 г., а пределния едногодишен срок по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК изтича на 01.12.2012 г. В случая обаче този пределен срок е неприложим, тъй като от данните по делото се установява, че молителят А. Я. е подал молба на 29.11.2011 г., с която е поискал от Областна дирекция земеделие [населено място] да инициира производство по отмяна на влязлото в сила решение по чл.11, ал. 2 ЗСПЗЗ, с което е признато правото на възстановяване на спорните земи на Я. Д. Л.. С допълнителна молба вх.№ ПО-04-2614 от 22.12.2011 г. молителят А. Я. е посочил, че представя заверен препис от решение № 376 от 01.12.2011 г. по НОХД № 375/2011г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 389/08.04.2011 г. по НОХД № 169/2007 г. на Петричкия районен съд. При тези данни, правилен е изводът на решаващия съд в обжалваното определение, че от посочените доказателства следва, че молителят А. С. Я. е узнал най-късно на 22.12.2011 г. за влязлата в сила присъда № 389/08.04.2011 г. по НОХД № 169/2007 г. на Петричкия районен съд, тъй като на тази дата е входирана допълнителната му молба до Областна дирекция земеделие [населено място], в която той се позовава на присъдата, поради което тримесечният срок по чл. 305, ал.1, т. 2 ГПК за подаване на молба за отмяна на влязлото в сила решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ изтича на 22.03.2012 г., а молбата му за отмяна по гр.д. № 3/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. е подадена по пощата на 01.11.2012 г., т.е. след изтичането му и като просрочена е оставена без разглеждане.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира за неоснователни възраженията на частния жалбоподател, че молбата му за отмяна е в срок, тъй като е подадена в пределния едногодишен срок от влизане в сила на присъдата, както и че поради вложеното си здравословно състояние и зрение, той не е подписвал и подавал двете молби до Областна дирекция земеделие [населено място]. Това е така, тъй като от една страна представените в производството по гр.д. № 3/2013 г. на ВКС, І г.о. доказателства – ЕР на ТЕЛК № 847 от 29.04.2009 г. и амбулаторен лист № 1263/16.09.2011г., не установяват заболяване на очите, което да прави невъзможно подписването и подаването на процесните молби от молителя – частен жалбоподател, а от друга страна след като твърди, че не ги е подписвал и подавал, т.е. ги оспорва, то съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК, тъй като са частни документи и носят неговия подпис, тежестта за доказване е негова, а не на страната, която ги е представила, в който аспект възражението в частната жалба се явява неоснователно.
Срокът по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК е преклузивен и за него съдът следи служебно. При неспазен срок по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК – в случая тримесечен, се преклудира правото на страната да иска отмяна на влязлото в сила решение, поради което молбата за отмяна се явява процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение.
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 214 от 22.10.2013 г. по гр.д. № 3/2013 г. по описа на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на А. С. Я. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 518 от 12.11.2004 г. по гр.д. № 608/2004 г. на Благоевградския окръжен съд, оставено в сила с решение № 197 от 13.08.2010 г. по гр.д. № 124/2010 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :