О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
С., 25.09. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1288/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Л. И., подадена чрез гл.юрисконсулт Р. Р., срещу въззивно решение № 1430 от 20.11.2017 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 2342/2017 г., с което е потвърдено решение от 2396/14.07.2017 г., постановено по гр. д. № 12597/2016 г. на Пловдивския районен съд, с което е признато за установено в отношенията между Г. С. П., от една страна, и от друга Национален осигурителен институт, Районно управление „Социално осигуряване“ – [населено място] и [фирма], че Г. С. П. е работил на длъжност „Ръководител движение“ на гара К. при [фирма] в периода 01.01.1980 г. – 01.01.1984 г. на 12 – часови смени по график.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Ответната страна Г. С. П., в представен писмен отговор, подаден чрез адв. Н. Д., вземат становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а така също и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на III г. о., намира, че касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК ( в приложимата редакция ДВ. бр. 86/2017 г.)
С атакуваното решение № 1430 от 20.11.2017 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 2342/2017 г., е потвърдено решение от 2396/14.07.2017 г., постановено по гр. д. № 12597/2016 г. на Пловдивския районен съд, с което е уважен иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.
Макар и регламентиран в специалния ЗУТОССР, спорът по този иск е трудов, съгласно изричната разпоредба на чл. 357, ал. 1 – in fine от КТ. В този смисъл е и приетото разрешение в Тълкувателно решение № 2/06.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по искове по чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лв. Обжалваното въззивно решение не попада в предметния обхват на соченото изключение, поради което същото не подлежи на касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
Предвид изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски пред настоящата инстанция в размер на 600 лв., чието извършване е удостоверено върху договор за правна защита и съдействие № 155820 от 14.02.2018 г.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 39065/29.12.2017 г. на [фирма] срещу въззивно решение № 1430 от 20.11.2017г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 2342/2017 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1288/2018 г. по описа на ВКС, III г. о.
ОСЪЖДА [фирма], представлявано от управителя Л. И., да заплати на Г. С. П. сумата от 600 /шестстотин/ лева разноски пред настоящата инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му, с препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: