2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
гр. София, 27.03.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 104 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. А. против решение V-59/03.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 642/2017 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.
Ответникът К. П. оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Конституирания на мястото на починалия втори ответник по делото правоприемник не е представил писмен отговор.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд, макар и с различни мотиви относно съществото на спора.
Съдът е приел, че е между страните в процеса е налице предварителен договор за продажба на предложените в нотариалната покана идеални части, че е спазена установената от закона писмена форма, че са уговорени съществените условия на окончателния договор и че същият не е прекратен.
Прието е от състава на въззивния съд, че според правилото на чл.363 от ГПК когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота, като съдът е приел, че в настоящия случай тези предпоставки не са налице, независимо от представения пред въззивната инстанция нотариален акт, от който се установява, че С. П. е придобил 5/12 идеални части от 1100/1283 кв.м. идеални части от парцел ХІ – 1906 в кв.113 по плана на [населено място], ведно с 5/12 идеални части от построената в парцела имота едноетажна жилищна сграда. Извод за неоснователност на иска е направен от съда, като са обсъдени доказателствата и е прието за установено, че С. П. е получил по дарение 5/12 идеални части от 1100/1283 кв.м. идеални части от съсобствения имот, ведно с 5/12 идеални части от построената в него едноетажна жилищна сграда, както и че на 19.05.1998г. П. заедно със Слава К. придобиват чрез продажба по 1/12 идеална част от 1100/1283 кв.м. идеални части от имота, ведно с 1/12 идеални части от паянтова жилищна сграда. При това положение, съдът е приел за установено правото на собственост на въззиваемите върху 1/2 от 1100/1283 кв.м. идеални части (5/12 + 1/12), както и правото им на собственост върху 1/2 идеална част от придобитите по давностно владение 183/1283 кв.м. Прието е, че другата 1/2 от тези 183/1283 кв.м. идеални части обаче принадлежи на трето лице – А. А. и няма данни да е преминала в патримониума на ищеца или на ответниците. Прието е, че по делото не се съдържат данни и за разликата от 23 кв.м. до предложената и приета за изкупуване 1/2 идеална част от имота с площ от 1306 кв.м., както и за установената по делото 1/12 идеална част от 1100/1283 кв.м., която е придобита от Слава К.. По отношение на сградите в имота, съдът е приел, че въззивникът е собственик на 1/2 идеална част от построената в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м., докато в нотариалната покана е направено предложение за изкупуване на жилищна сграда със застроена площ от 18 кв.м. и второстепенна постройка от 16 кв.м., а в приложената по делото скица № 650/19.09.2016г., издадена от [община] тези сгради не са отразени като съществуващи, а липсват и доказателства за идентичност между описаната в нотариалния акт, в нотариалната покана и отразената в скицата сграда. По изложените съображения, въззивния съд е приел, че в конкретния случай не са изпълнени предпоставките на чл.363 от ГПК за прехвърляне на имота по нотариален ред.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК.
Във връзка с констатираното от въззивния съд различие от 23 кв.м. в площта на имота, се сочи правен въпрос, свързан с възможността да се обяви предварителен договор за окончателен в случаите, в които е налице по-голяма площ по скицата на имота от тази, която е записана в акта за собственост, легитимиращ продавача като собственик на имота.
Съдът не е отрекъл тази правна възможност, да се обяви в този случай, посочен от касатора, предварителен договор за окончателен, но мотивите му за отхвърлянето на иска като неоснователен са други, в решаващата си част. Не само разликата в площта по скицата и нотариалния акт е обосновала извода на съда, като решаващите изводи на съда са относно липсата на доказателства за правото на собственост върху имота в пълния му обем, както и предвид волята на страните в тази насока, за ликвидиране на съсобствеността, предвид доводите в нотариалните покани, довели страните до волеизявленията за прекратяването на съсобствеността. В тази насока е и направеното от ответниците по делото възражение относно липсата на воля към момента на предявяване на иска, за сключването на окончателен договора – наличието на друг съсобственик за част от съсобствения имот.
В тази насока, поставения правен въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК, доколкото не е решаващ извод на съда относно неоснователността на предявения иск, като освен това съдът не е отрекъл възможността да се обяви за окончателен договор предварителен договор за продажба на недвижим имот, при хипотезата на поставения правен въпрос. В същата насока е неотносим и поставения втори правен въпрос, който освен посоченото по отношение на първия правен въпрос, до голяма степен не е правен, а е фактически и касае фактите по спора, респ. обосноваността на съдебното решение.
По въпроса относно задължението на съда да изследва собствеността върху останалите части от недвижимия имот, извън предмета на предварителния договор, съдът се е произнесъл дотолкова, доколкото по делото липсва писмен предварителен договор, подписан между страните, а е прието, че волята се обективира от насрещни нотариални покани, разменени между страните, като волята на страните е тълкувана в смисъл, че страните са направили изявления, че са единствени съсобственици по отношение на имота и желаят прекратяване на съсобствеността, чрез прехвърляне на правото на собственост от единия съсобственик, на другия, посредством договор за продажба на идеални части. Съобразно тази воля на страните, съдът е приел и определили квотите в съсобствеността, отчитайки обстоятелството, че е налице и трети съсобственик и волята на страните е тълкувана съобразно това. Предвид изложеното, съдът не е приел, че при наличие на предварителен договор за продажба на идеални части от недвижим имот, при всички случаи съдът е длъжен да изследва наличието на съсобственост с трети лица и да се произнася по квотите в тази съсобственост, поради което по този правен въпрос не е налице касационното основание относно допустимостта на касационното обжалване.
Горните изводи и произнасянето на съда по поставените правни въпроси са извършени от съда във връзка с разпоредбата на чл.20 ЗЗД относно тълкуването на действителната воля на страните, поради което съдът не е процедирал в нарушение именно на чл.20 ЗЗД, в каквато насока е поставен последния правен въпрос.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение V-59/03.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 642/2017 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.