1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
[населено място], 29.03.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №562/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] за отмяна на решение № 99 от 4.04.2012г., постановено по в.т.дело № 56/2012г. на Русенския окръжен съд. Касаторът се позовава на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по четири въпроса: 1.корекцията при неизмерване или неправилно/неточно/ измерване на пренесената ел.енергия и начините й на изчисляване може ли да се индивидуализира и уеднакви с корекцията / счетоводна/ на фактурите на потребителя и следва ли тези две отделни действия да имат едни и същи последици за потребителя; 2. отпада ли качеството на потребител на ел. енергия на дадено физическо или юридическо лице при счетоводно коригиране на фактурата за изразходвана ел. енергия без да се докаже противоправно поведения на потребителя; 3. качеството на потребител на ел. енергия влия е ли се от факта чия собственост са средствата за техническо измерване при подмяната за изпълнение на инвестиционна програма за монтаж на нови ЕСТЕ; 4.наличието на протокол за монтаж на СТИ с начални нулеви показания, неподписани от представител на потребителя, но не оспорени в съдебно заседание или с исковата молба, представлява ли документ ангажиращ волята на потребителя за задълженията му за консумираната ел. енергия.
Ответникът [фирма] – [населено място] в писмен отговор излага съображения да не се допуска касационната жалба до разглеждане поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Няма направено искане по чл.80 ГПК за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, което не попада в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК от ищеца [фирма], че не дължи на ответника [фирма] сумата от 10283.10 лв. по два броя фактури №[ЕГН]/ 9.03.2011г. и № [ЕГН]/9.03.2011г. представляваща коригирана цена на доставена ел. енергия за периода от 20.11.2010г. до 20.01.2011г. В исковата молба ищецът е поддържал, че без негово знание и в отсъствие на представител на дружеството, е извършена подмяна на СТИ от представители на дружеството доставчик на ел. енергия, поради което съставения протокол за показателите на подмененото СТИ и на новото СТИ се оспорват и не отговорят на действителното консумираната ел. енергия. Ищецът се позовава на нарушение на ОУ на договора и на Правилата за измерване на количеството ел. енергия, оспорват изпратените им отчетени показания за консумираната ел.енергия и че въпреки извършената корекция в оспорените от тях дебетни известия от 31.01.2011г. и на фактурите от м.януари 2011г., издадените коригирани фактури също не отчитат действителното консумирано количество ел. енергия през отчетния период. Русенския районен съд е изложил подробни мотиви при обсъждане на наведените в исковата молба твърдения за недължимост на сумите по двете фактури. Приел е, че подмяната на изправното старо СТИ с ново е извършено в отсъствия на представител на ищеца и доколкото съставения протокол представлява частен документ, не обвързва ищеца относно удостоверените с него факти. По същите причина съдът е счел, че ответникът не доказва монтирания електромер да е с нулеви показания към момента на въвеждането му в експлоатация. Приел е, че дружеството – ищец, като осъществяващо стопанска дейност, има качеството на потребител по смисъла на т.43, параграф 1 от ЗЕ. Приел е също така, че при разменената доказателствена тежест при отрицателния установителен иск ответникът не е доказал, че реално е доставил фактурираните количества електрическа енергия, по които съображения искът е уважен изцяло. Въззивният съд се е позовал на мотивите в първоинстанционното решение, позовал се е на нормативните актове / отменени и действащи / уреждащи правоотношенията за доставка и потребление на ел. енергия и потвърдил решението на районния съд.
Вторият и третият от поставените въпроси не са обуславящи изхода на спора по делото, поради което не е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Съдът по съществото на спора не е отрекъл качеството на потребител на дружеството ищец, не се е поддържало в хода на процеса, че ищецът е имал противоправно поведение като потребител, не е оспорен факта, че СТИ са собственост на доставчика на ел. енергия, а не на потребителя. Така както е формулиран четвъртия въпрос също не осъществява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като още в исковата молба ищецът е оспорил нулевите показания на монтираното техническо средство за измерване на изразходваната от дружеството ел. енергия. Както по тези въпроса, така и по първия формулиран от касатора въпрос обаче не е налице допълнителната предпоставка – правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС е дадено задължително тълкуване на чл.280,ал.1, т.3 ГПК – правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, а аргументи по двете хипотези не се излагат от касатора при поставянето на правните въпроси в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Позоваването на закона само не е достатъчно за да се обоснове допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
В заключение касаторът не обосновава предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №99/ 4.04.2012г., постановено по в.т.дело №56/2012 г. на Русенския окръжен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: