О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№298
гр. София,31.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№804 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на адвокат Г. Л., особен представител на П. Ц. С. срещу определение №3915 от 29.11.2017 г. по ч.гр.д.№5880/2017 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение жалбата срещу определение от 05.06.2017 г. по гр.д.№15184/2016 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: 1. Допустим ли е исков процес при подадено възражение по чл.414 от ГПК от назначен особен представител в изпълнителното производство и част ли е заповедното производство от изпълнителното. 2. Може ли особеният представител, назначен в изпълнителното производство да подаде валидно и правнообвързващо възражение по чл.414 от ГПК при положение, че длъжникът не е открит на адреса си и не е надлежно уведомен и кой и кога следва да подаде възражение в посочената хипотеза. 3. Следва ли съдът да назначи същия особен представител в исковото производство при положение, че представляваният ищец отново е нередовно призован на адреса си или следва да се обърне към НБПП за назначаване на друг особен представител, като се има предвид, че подалият възражението особен представител е назначен в изпълнителното производство, но вече се е запознал с делото.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е споделил изложените от първата инстанция съображения, че подаденото от особения представител възражение по чл.414 от ГПК не поражда ефект, тъй като не изхожда от длъжника или упълномощено от него лице. Приел е, че представителната власт на назначения на длъжника /за нуждите на изпълнителното производство, образувано след издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист/, особен представител, е ограничена само до действията, необходими за защита на длъжника в рамките на изпълнителното производство, като особеният представител не може да се ангажира със защитата на всички права на длъжника, нито може да го представлява в други производства. В този смисъл и тъй като особеният представител не разполага с представителна власт, извън процеса по принудително изпълнение – не е овластен от представлявания, нито от назначилия го държавен орган, нито от закона, въззивният съд е достигнал до извод, че подаденото от особения представител възражение по чл.414 от ГПК не може да породи суспензивен ефект, респективно заповедта за изпълнение е влязла в сила преди изменението на ГПК с ДВ бр.86/2017 г., а исковият процес по чл.422 от ГПК се явява недопустим.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, обуславящи правната воля на съда се явяват следните, формулирани в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпроси: Може ли особеният представител, назначен в изпълнителното производство, да подаде валидно и правнообвързващо възражение по чл.414 от ГПК и допустим ли е исков процес при подадено възражение по чл.414 от ГПК от назначен особен представител в изпълнителното производство /по останалите въпроси липсва произнасяне от въззивния съд, респективно спрямо тях не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато/.
По отношение на значимите за формирането на правните изводи на въззивния съд въпроси обаче, не се установява наличие на поддържаното от частния касатор селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Разпоредбите на чл.47 и чл.414 и чл.415 от ГПК /в приложимите в процесния случай редакции преди изм. с ДВ бр.86/17 г./ са пълни, ясни и непротиворечиви, като при прилагането им е формирана константна съдебна практика, според която на длъжника в заповедното производство не се назначава особен представител при връчване на заповедта за изпълнение /нормата на чл.47, ал.7 от ГПК препраща само към ал.1-5 на чл.47, но не и към ал.6 на разпоредбата/, поради което назначеният в изпълнителното производство особен представител на длъжника, не е легитимиран да подава възражение по чл.414 от ГПК, от което следва, че производството по иска по чл.422 от ГПК в тази хипотеза се явява недопустимо, предвид липса на подадено от длъжника /единствено легитимирана страна, извън случаите в които по изключение това право се предостави от съда да трети лица – кредитори на длъжника/ възражение по чл.414 от ГПК.
С посочената практика въззивният съд се е съобразил изцяло, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3915 от 29.11.2017 г. по ч.гр.д.№5880/2017 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.