2
определение по гр.д.№ 5001 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София, 04.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5001 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на Е. З. С. срещу решение № 5568 от 25.07.2017 г. по гр.д.№ 8278 от 2016 г. на Софийския градски съд, ГК, IV-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение № 3838 от 04.04.2016 г. по гр.д.№ 54072 от 2013 г. на Софийския районен съд, I г.о., 34 състав за уважаване на предявения от М. Н. Н. срещу Е. З. С. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на следния недвижим имот: апартамент № 21, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 59,85 кв.м., заедно с избено помещение № 16 с площ от 3,47 кв.м. и заедно с 0,675 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху имота, в който е построена.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС /без да е посочена такава/ по следните правни въпроси:
1. Необходимо ли е едно завещание да бъде обявено и вписано, за да породи правните си последици ?
2. Трябва ли при преценка на приетото и оспорено от страната заключение на вещо лице, което не е категорично в направените изводи, съдът да го съобрази с останалия събран по делото доказателствен материал ?
Освен това, според касатора, произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 08.12.2017 г. ответницата М. Н. Н. оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението на Софийския градски съд да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения от М. Н. Н. срещу Е. З. С. иск с правно основание чл.108 ЗС, въззивният съд е приел, че ищцата М. Н. Н. е собственик на процесния апартамент, като единствен наследник по закон на бившия собственост на този апартамент Б. Д. В., починала на 18.06.2007 г. Приел е, че ответникът Е. З. С. не е придобил този имот на основание саморъчното завещание на Б. В. от 12.02.2007 г., тъй като това завещание е нищожно на основание чл.42, б.“б“ ЗН във връзка с чл.25, ал.1 ЗН- не е било написано от завещателката. Саморъчното завещание представлява частен диспозитивен документ, поради което, когато се оспорва неговата автентичност, доказателствената тежест за установяване, че то е написано и подписано от завещателя, е върху страната, която се ползва от него- чл.193, ал.3, изр.посл.ГПК. При такова оспорване ползващото се от завещанието лице следва да докаже пълно и главно, че завещанието е написано и подписано от завещателя. При съществуването и на най-малка вероятност текстът да не е написан саморъчно от завещателя, същото следва да бъде прието за невалидно съгласно чл.42, б.“б“ ЗН. Тъй като в случая от приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-графическата експертиза се установявало, че процесното завещание е подписано от завещателката, но вещото лице е заявило, че не може да даде заключение дали текстът на завещанието е написан от нея, следвало да се приеме за недоказано твърдението на ответника, че завещанието е валидно. Още повече, че самият ответник, чиято е била доказателствената тежест, не е представил никакъв сравнителен материал за изготвяне на заключението /сравнителният материал, по който е работело вещото лице, е бил представен от ищцата/. Като допълнителни обстоятелства, които навеждат на извод за неавтентичност на завещанието съдът е приел следните: на първо място, че в писменият отговор на исковата молба ответникът е заявил, че с Б. В. са решили да си оставят взаимно завещания, а при проведения на 21.06.2007 г. разпит на ответника като свидетел по ДП № 1497 от 2007 г. /лист 52 от делото на СРС/, образувано по повод смъртта на В., той е заявил, че не му е известно Б. В. да е оставила завещание и на второ място, че необичайно и житейски нелогично е изписването на целия текст на завещанието /11 линейни реда/ с наклон наляво, а полагането на подписа- с наклон надясно.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на това решение по поставените от касатора правни въпроси:
1. Първият поставен въпрос /необходимо ли е едно завещание да бъде обявено и вписано, за да породи правните си последици/ въобще не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е от значение за конкретното дело и не обусловил изводите на съда в обжалваното решение: Въззивният съд не е приел, че саморъчното завещание на Б. В. не е породило правни последици, защото не е било обявено и вписано, а защото е нищожно на основание чл.42, б.“б“ ЗН във връзка с чл.25, ал.1 ЗН- тъй като не е била написано от завещателката.
2. Вторият поставен въпрос /трябва ли при преценка на приетото и оспорено от страната заключение на вещо лице, което не е категорично в направените изводи, съдът да го съобрази с останалия събран по делото доказателствен материал/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е от значение за конкретното дело, по което заключението на вещото лице- графолог не е било оспорено от страните в заседанието, в което е прието това заключение. Напротив, пълномощниците и на ищцата и на ответника са заявили, че нямат въпроси към вещото лице и са поискали заключението да бъде прието /в този смисъл протокол от съдебно заседание от 10.03.2016 г., находящ се на лист 75 от делото на СРС/. Поради това този въпрос не може да обуслови допускането на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд.
Касационното обжалване по този въпрос не следва да се допуска на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК /редакция преди изм.на ГПК с ДВ бр.86 от 2017 г. съгласно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.в ДВ бр.86 от 2017 г./ и тъй като не е налице специалното основание за допускане на касационното основание: касаторът не е посочил конкретна съдебна практика /на ВКС или на други съдилища в страната/, на която обжалваното решение да противоречи по поставения въпрос.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по въпроса дали спорът за автентичността на саморъчно завещание следва да се реши единствено от заключението на приетата по делото съдебно-графическа експертиза или след преценка на всички доказателства по делото, има практика на ВКС, например решение № 75 от 31.03.2014 г. по гр.д.№ 5152 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 315 от 25.10.2013 г. по гр.д.№ 1301 от 2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. Според тази практика, за доказване автентичността на саморъчно завещание са допустими всякакви доказателствени средства, включително и свидетелски показания, като съдът е длъжен да основе своето решение на съвкупната преценка на тези доказателства. От постановяването на тази съдебна практика не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната й, а и обжалваното решение не противоречи на тази практика. В него въззивният съд е обсъдил и останалите събрани по делото доказателства, които са от значение за доказване автентичността на завещанието от 12.02.2007 г., включително и признанието на ответника, направено в досъдебно производство, че не знае Б. В. да е имала завещание.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да бъде допускано.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1000 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5568 от 25.07.2017 г. по гр.д.№ 8278 от 2016 г. на Софийския градски съд, ГК, IV-Б въззивен състав.
ОСЪЖДА Е. З. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на М. Н. Н. със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.К. П., на основание чл.78 ГПК сумата 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.