О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София, 06.06. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 13 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 7364 от 21.ІХ.2019 г. на хасковското „Арда – Тур” ЕООД, подадена чрез неговия управител /същият и лице с юридическа правоспособност/ против решение № 232 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 23.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 294/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 115/12.ІІІ.2018 г. на Старозагорския ОС по т. д. № 17/2017 г. С последното – като неоснователен – е бил отхвърлен иск за реално изпълнение на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 265, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, предявен срещу ответника „ПСК Ес и Ес” АД-гр. Стара Загора в качеството му на изпълнител по сключен помежду им договор за изработка, чиито предмет е било осъждането му: „за собствена сметка да отремонтира и поправи плаца на „Гражданска и ремонтна база”, находяща се в Източна индустриална зона на гр. Хасково, извършвайки всички необходими пътно-строителни работи по БДС, в това число поправка и направа на нова основа на места, за да се избегне пропадането и полагане на нов пласт асфалтобетон от 4 см., положен цялостно върху целия плац”.
Единственото оплакване на търговеца настоящ касатор е за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение, поради което той претендира касирането му, както и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който „изцяло да бъде уважен главния иск”, както и да му се присъдят всички направени по водене на делото разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й „Арда – Тур” ЕООД обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/, но също и с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по следните седем материално- и процесуалноправни въпроса:
1./ „Следва ли съдът да обоснове изводите си въз основа на всички доказателства по делото, като ги съпостави в своята цялост и обективност?”;
2./ „Осъществените правни и фактически действия в един последващ издаването на документа (т.нар „допълнително споразумение” от 23.Х.2013 г. – бел. на ВКС) момент, имат ли правната характеристика на извънсъдебно признание, както относно задължението във вида, в който то е материализирано в документа, така и в съществуването му?;
3./ „Допустимо ли е съдът за вменява задължение, респ.- отговорност на възложителя по договор за изработка и по аналогия да прилага общите правила относно неизпълнението, като, в частност, предполага, че възложителят е задължен да изготвя проект?”;
4./ „Следва ли да се приеме, че след като изпълнителят е получил поръчката и е приел същата, започвайки изпълнението й без да поиска допълнителни параметри от възложителя по нея, то проектът му е ясен и не се налагат допълнителни уточнения по поръчката?”;
5./ „Следва ли да се приема, че изпълнителят, след като изпълнява поръчката със свои материали, трябва да вложи качествени такива, които да издържат при обикновеното предназначение на изработеното?”;
6./ „Допустимо ли е изпълнителят да черпи права от собственото си бездействие, след като не е предупредил възложителя за евентуална негодност на изработката с оглед разпоредбата на чл. 260, ал. 1 ЗЗД и не следва ли изпълнителят да понесе пълната отговорност при липсата на такова предупреждение /по см. на чл. 260, ал. 1 ЗЗД/?”;
7./ „Какъв е характерът и съдържанието на уведомлението по чл. 260 ЗЗД, както и значението за отношенията между ищец и ответник, позовавайки се на чл. 280, ал. 1 ГПК?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „ПСК-Ес Би Ес” АД-гр. Стара Загора писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на изплатения хонорар от 7 500 лв. (седем хиляди и петстотин лева) за този негов адвокат от АК-Ст. Загора. Инвокиран е довод, че сочената в изложението към жалбата съдебна практика при обосноваване наличието на хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК „се отнася за други случаи и е неотносима към предмета на настоящето дело”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския апелативен съд, настоящата касационна жалба на „Арда – Тур” ЕООД-гр. Хасково ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд за отхвърляне на осъдителния иск на касатора за реално изпълнение, чието правно основание е било по чл. 265, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че работата е била приета с допълнително споразумение от 23.Х.2013 г., подписано от представители на двете дружества, но с констатация, че по положения износващ пласт на асфалта има натрошени каменни фракции и той изглеждал „като напръскан с вар”, както и че ответникът писмено поел задължение, при поява на дефекти след презимуване върху износващия пласт, да ги отстрани за собствена сметка, а оттам – че ищецът основава претенцията си на твърдение за възникнала в тежест на ответника „ПСК Ес Би Ес” АД гаранционна отговорност за извършените от него работи, както и че за установяване на конкретния проблем, довел до слаба основа и компрометиране на покритието от асфалтобетон, следва да бъдат извършени допълнителни дейности като сондажи и геодезични изследвания, от които да може да се установи ясно какво е състоянието на земната основа. Въз основа на тези свои констатации Пловдивският апелативен съд е изградил решаващия си правен извод, че всички тези проучвателни действия са в тежест на жалбоподателя „Арда – Тур” ЕООД, т.е. те не се обхващат от поетата от изпълнителя „ПСК Ес Би Ес” АД гаранционна отговорност.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва де от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата въпроси с номера 1, 3 и 5 се отнасят до правилността на атакуваното въззивно решение, докато останалите 4 правни въпроса имат изцяло хипотетичен характер – при категоричните данни по делото, че процесните пътно-строителни работи не са били изпълнявани с материали, доставяни от възложителя.
В заключение, обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд не е и „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (до степен, в която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (т.е. въззивният съд да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация искане за това, касаторът „Арда – Тур” ЕООД ще следва – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК- да бъде осъден да заплати на старозагорското „ПСК Ес Би Ес” АД сума в размер на 7 500 лв. (седем хиляди и петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Ст. Загора: съгласно приложен към писмения му отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК пълномощно от 15.Х.2018 г., договор за правна защита и съдействие № 0223280, както и Списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 232 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 23.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 294/2018 г.
О С Ъ Ж Д А касатора „Арда – Тур” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация „ПСК Ес Би Ес” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, [улица], СУМА в размер на 7 500 лв. (седем хиляди и петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Ст. Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2