1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
гр. София, 07.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Б. Н. Ц. срещу решение № 1182 от 06.07.2012г. по т. дело по несъстоятелност № 2399/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение от 09.04.2012г. по т. дело по несъстоятелност № 68/2009г. на Окръжен съд Монтана, граждански състав, с което е прекратено на основание чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ производството по несъстоятелност на [фирма], [населено място], постановено е на основание чл. 735, ал. 2 ТЗ заличаване на [фирма], [населено място], прекратени са на основание чл. 736 ТЗ правомощията на синдика и е постановено прекратяване действието на наложената обща възбрана върху имуществото на длъжника.
К. прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 2, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивниаят съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: следва ли да се заличи дружеството в несъстоятелност от търговския регистър в случай, че на заключителното събрание кредиторите на дружеството не са взели такова решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Окръжен съд Монтана, въззивният съд е приел, че е налице една от алтернативно посочените в чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ предпоставки, а именно масата на несъстоятелността е изчерпана. Решаващият съдебен състав е установил въз основа на заключителния доклад на синдика, че сумата 5 000 лв., получена след продажбата на единствения актив на дружеството – лек автомобил „Форд Транзит“, е била преведена по сметката на единствения обезпечен кредитор – [фирма], като останалите задължения към другите кредитори в списъка с приети вземания със значителен размер са останали непогасени. Относно нежеланието на кредиторите за прекратяване на производството са изложени съображения, че същото произтича от несигурно и неподкрепено от доказателства очакване за откриване на някакво неизвестно имущество на длъжника. Неприложимостта на разпоредбата на чл. 632, ал. 5 ТЗ е аргументирана с обстоятелството, че спиране на производството на това основание е възможно на по-ранен етап, когато след постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по производството. Поради това, че производството по несъстоятелност е било открито на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, е направен извод, че тази възможност е изчерпана.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора правен въпрос „следва ли да се заличи дружеството в несъстоятелност от търговския регистър в случай, че на заключителното събрание кредиторите на дружеството не са взели такова решение“ е релевантен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него зависи изходът на делото.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По изложения от касатора релевантен правен въпрос е налице трайноустановена съдебна практика, която не се налага да бъде променяна. В производството по несъстоятелност при преценка на предпоставките по чл. 735, ал. 1, т. 1 и 2 ТЗ, за да се приеме, че същите са налице, е необходимо да бъде установено или че задълженията на дружеството в несъстоятелност са изплатени /т. 1/, или че масата на несъстоятелността е изчерпана, респективно са останали вещи, които са непродаваеми и не могат да послужат за удовлетворяване на кредиторите /т. 2/. Критериите, посочени в чл. 735, ал. 1 ТЗ са обективни и когато съдът установи, че един от тях е налице, няма задължение да свиква заключително събрание на кредиторите за вземане на решение за прекратяване на производството по несъстоятелност, нито е длъжен да се съобрази с взето решение от кредиторите против прекратяване на производството по несъстоятелност.
Масата на несъстоятелността е със специфично съдържание, особено предназначение и специален режим на разпореждане с нея и е динамична величина, тъй като в хода на производството по несъстоятелност изменя своята структура и размер в зависимост от финансовото състояние на длъжника към датата на откриване на производството по несъстоятелност, продължаването или прекратяването на дейността на дружеството и действията на синдика за попълване на масата на несъстоятелността. Попълването на масата на несъстоятелността и нейното осребряване са фази в производството по несъстоятелността, чиято крайна цел е удовлетворяване на кредиторите. При изчерпване на масата на несъстоятелност в резултат на извършеното осребряване, производството подлежи на прекратяване на основание чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ. Очакването за откриване на някакво неизвестно имущество на длъжника не може да обоснове извод за продължаване на производството по несъстоятелност.
Поради липса на сочените от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1182 от 06.07.2012г. по т. дело по несъстоятелност № 2399/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.