3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 298
С., 7.06. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 299/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК образувано по частна касационна жалба на В. Г. Т. против определение № 490 от 24.03.2011 год. по гр. дело № 158/2010 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 12140 от 01.09.2010 г. по гр. дело № 12651/2009 год. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 299 ГПК е прекратено производството по иска на жалбоподателя против Прокуратурата на Република България за заплащане на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лв. от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, производството по което е било прекратено, както и от задържане под стража като мярка на процесуална принуда за период от 19.11.1984 г. до 14.01.1987 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е постановено на предположение досежно релевантните елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 З., че при наличието на две и повече обвинения, следва да се присъдят суми за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди поотделно за всяко незаконно обвинение, а не глобално, с оглед продължителността на наказателното преследване продължило 13 години. Изложението не съдържа конкретни правни въпроси относими към основанието, на което е прекратено производството по иска за неимуществени вреди – чл. 299 ГПК, постановяващ непререшимост на спор, разрешен с влязло в сила решение, при което повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по – нататашното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е прието, че с решение № 752/24.06.2009 г. по гр. дело № 568/2009 г. на Софийски апелативен съд, влязло в сила след постановяване определението на Върховния касационен съд на 26.11.2009 год. по гр. дело № 1446/2009 год., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на В. Т. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. сумата 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, наказателното производство по което е прекратено със законните последици. Прието е, че сега заведената от жалбоподателя искова молба, в частта по иска за неимуществени вреди в размер на 90 000 лв. е недопустима, тъй като по същество с нея се иска пререшаването на вече разрешения между същите страни правен спор по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. – предмета на спора е идентичен с този по гр. дело № 568/2009 г. на Софийски апелативен съд, поради което повторно заведеното дело на основание чл. 299, ал. 2 ГПК подлежи на прекратяване служебно от съда.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са изведени правни въпроси от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Твърдението, че съдът е постановил съдебния акт на предположения относно фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ГПК е несъстоятелно, при наличие на пълно покритие в предмета на спора по иска за обезщетение за неимуществени вреди по двете дела. И по двата иска спорното материално право е изведено от едни и същи по съдържание правопораждащи факти – образувано на 19.11.1984 год. спрямо жалбоподателя незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, когато е взета й мярка за неотклонение „задържане под стража”, заменена в „парична гаранция” на 14.01.1987 год. и прекратяване на наказателното производство с прокурорско постановление на 15.11.1997 год., съобщено на жалбоподателя на 17.02.2005 год.
С решението по гр. дело № 568/2009 год. на Софийски апелативен съд, в съответствие с т. 13 на Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 год. на ОСГК на ВКС, в обхвата на обезщетението за претърпените от жалбоподателя болки и страдания от незаконно обвинение в извършване на престъпление, производството по което е прекратено, съдът е включил й вредите от незаконното задържане под стража, т. е. с посоченото решение жалбоподателят е обезщетен за всички вреди, които е претендирал, и което е заявил със сега предявения иск, производството по който с обжалваното определение е прекратено. Обстоятелството, че жалбоподателят е проявил процесуално бездействие при провеждане на първия иск в производството по гр. дело № 568/2009 год. на САС, като не е ангажирал доказателства за действително претърпените от него болки и страдания, поради което съдът е определил размер на обезщетението съответстващо на обичайните негативни последствия, които би понесло лице постановено в ситуацията на жалбоподателя, не може да се поправи с повторно заведен иск на същото правно основание, за същите обстоятелства, срещу същия ответник.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на изведен релевантен за изхода на делото правен въпрос, прави невъзможно селектирането на частната касационна жалба съобразно хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 490 от 24.03.2011 год. по гр. дело № 158/2010 год. Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ