4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№298
София,09.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. СЛАВЧЕВА
Н. М.
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2930/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение № 734 от 16.04.2014 г. по т.д.№ 3036/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 966 29.05.2013 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-1 с-в по т.д. № 2907/2011 г. С последното е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място], обл.П. иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 85 843.54 евро – главница по запис на заповед, издаден на 22.04.2008г. за обезпечаване на задълженията по договор за финансов лизинг на МПС № 2118/03.06.2008 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 23.11.2010 г. по ч.гр.д.№ 5602/2010 г. на Районен съд-Пазарджик.
В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост на решението и за постановяването му в нарушение на материалния закон – основания по чл.281, т.3 ГПК за касирането му.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на селективните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Жалбоподателят поддържа,че съдът се е произнесъл по следните значими за изхода на делото правни въпроси: 1./ „В случаите на издаден запис на заповед, непосредствено и директно свързан с каузалното правоотношение между страните по договор за лизинг следва ли да се приеме, че записът на заповед обезпечава всички задължения на лизингополучателя по каузалното правоотношение, вкл. задължението за заплащане на неустойката, уговорена в договора за лизинг” и 2./ В случай че съдът установи, че възражението на ответника-издател на записа на заповед за погасяване на задълженията му по каузалното правоотношение е неоснователно, както и че записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява изискуемо вземане срещу ответника, съдът следва ли да уважи предявения иск за установяване на вземането, което произтича от записа на заповед и което ответникът се е задължил безусловно и неотменимо да изпълни в полза на менителничния кредитор. В подкрепа на сочените допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, както и на решения на Софийски градски съд, представени с изложението без отбелязване за влизането им в сила.
Ответникът по касация оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по съображения, изложени в отговора по чл.278, ал.1 ГПК, в който се поддържа искане за присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна, но същият е издаден във връзка с вземанията на ищеца за 60 броя месечни лизингови вноски по договор за финансов лизинг № 2118 от 03.06.2008 г., т.е. каузалният дълг, обезпечен с процесният записът на заповед, е само дългът за лизингови вноски, но не и други задължения, за които страните не са постигнали съгласие, извод, който се налагал от тълкуването на чл.8.5 от Общите условия към договора за лизинг, извън обхвата на който са вземанията на ищеца за неустойка. От това е направен извод, че ищецът не е доказал наличието на обезпечено с менителничния ефект вземане за неустойка, то предявеният иск е неоснователен и макар и по други съображения, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Първият от поставените въпроси не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК. Изводът на въззивния съд, че записът на заповед обезпечава само вземането за лизингови вноски, е основан изцяло на конкретните клаузи в общите условия на договора за лизинг между страните, с които е уговорено за обезпечение на кои задължения лизингополучателят издава запис на заповед. Съдът не е изразил принципно становище, произтичащо от тълкуване и прилагане на закона, че записът на заповед като абстрактна сделка може да обезпечава само основното задължение по каузално правоотношение между страните, но не и акцесорните такива, каквото е вземането за неустойка за неизпълнение на това задължение. Разрешаването на спора в зависимост от преценката на конкретни договорни клаузи и факти по делото не позволява така формулираният въпрос да се определи като правен въпрос, тъй като същият е от значение единствено за правилността на обжалваното решение и конкретно – за обосноваността и законосъобразността на изводите на съда, отнасящи се до точния смисъл и съдържание на уговорките, обективирани в договора за лизинг и общите условия към същия. Според указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правилността на въззивния акт не е предмет на производството по чл. 288 от ГПК и може да бъде проверявана само след допускане на касационното обжалване в производството по чл. 290 от ГПК. Поради липсата на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване не следва да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Вторият въпрос е некоректно поставен, тъй като в решението не е направен извод за недоказаност на възражение на ответника, основано на каузалното правоотношение, което процесният запис на заповед обезпечава. В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т.17 на ТР № 4/2013 г. на ОГТК на ВКС, според които при въведени твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, всяка от страните по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК следва да докаже фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед, съдът е обсъдил връзката между представения от касатора договор за лизинг и издадения запис на заповед, като е приел за недоказано въведеното в исковата му молба твърдение, че менителничният ефект обезпечава всички задължения по каузалното правоотношение. Освен че така формулираният въпрос не отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, касаторът не доказва наличието на сочения от него селективен критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото представените от него решения на Софийски градски съд не съдържат отбелязване, че са влезли в сила.
В обобщение, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съобразно изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 6 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 11.09.2014 г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 734 от 16.04.2014 г. по т.д.№ 3036/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място], общ.П. сумата 6 000 /шест хиляди/ лева – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: