О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298/2009
София, 17.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.04.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 16/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от П. Я. Я. и К. М. Я. ,и двамата от гр. П. против решение №ІV-162/05.03.2008г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №1138/2006г. по описа на същия съд.
В жалба вх. №13196/13.10.2008г. ,приложение към касационната жалба,касаторите заявяват,че с въззивното решение,съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване предвидено в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
В подкрепа на това твърдение,касаторите се позовават и прилагат решение №577/21.06.2000г. по гр.д. №1793/1999г. по описа на ВКС,ІV гр.отд,,според което въззивният съд може да обезсили решението и да върне делото на първоинстаницонния съд,когато е разгледал непредявен иск. Такова решение на въззивния съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. В изложението се излагат аргументи обаче не за произнасяне по недопустим иск,а за неправилна квалификация на съда,квалифицирал предявения такъв по член 97 ал.1 от ГПК/отм/,вместо действителната воля на ищеца,както твърдят касаторите-ответниците в производството по делото-искане да го признае за собственик на основание член 79 от ЗС.
С рещаващите си мотиви,съдът е приел,че процесния имот има наследствен характер,поради обстоятелството че не е налице манифестирано владение от първоначалния ищец Р. Р. ,починал в процеса на производството по делото и заместен от законните си наследници,което да го легитимира като собственик на целия имот на оригинерно основание,защото последния е упражнявал самостоятелно владение за своята наследствена част,като е бил държател на останалите части от имота,принадлежащи на сънаследниците,спрямо които не е демонстирирал намерението си за своене на техните части и превръщането на държането във владение,поради което е уважил заявената ищцова претенция в размер на 1/5 идеална част от процесния имот,съобразно наследствената квота. Очевидно цитираната практика,изразяваща се в приложеното решение на ВКС,е неотносима към разрешения спор и произнасянето на съда по съществения въпрос,поради което не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV-162/05.03.2008г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №1138/2006г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: