О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 298
гр.София, 04.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 61/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Й. от гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Р. К. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV Б отделение, постановено по гр.дело № 1444/2007 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 30 състав, с което е уважен предявеният от ЗД”Б”АД, гр. С. иск по чл.402/отм./ТЗ във вр. с чл.45 ЗЗ. и е осъден ответника-касатор да заплати сумата 1 607,92 лева, представляваща изплатено от застрахователя на пострадалото трето лице застрахователно обезщетение по застраховка „автокаско” за причинени от ответника вреди, настъпили при ПТП на 09.11.2004 год., заедно със законната лихва и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Позовава се на разпоредбата на пар.143 от ПЗР на Кодекса за застраховането, препращаща към чл.213, ал.1 изр.четвърто КЗ, съгласно която в случаите когато причинителят на вредата има сключена застраховка „гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка, който е встъпил в правата на увредения, може да предяви претенция към делинквента само за вредите, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителна застраховка.
В допълнително изложение към касационната жалба жалбоподателят сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, твърдейки, че обжалваното решение съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Прилага решение на Софийски районен съд, ГО, 58 състав от 21.04.2008 год. по гр.дело № 16548/2006 год. по аналогичен казус, за което няма данни, че е влязло в законна сила.
Ответникът по касационната жалба ЗД”Б”АД, гр. С. не ангажира становище по сочените основания за допускане на касационно обжалване и направените оплаквания за неправилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на правото.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявеният от ЗД”Б”АД иск по чл.402, ал.1/отм./ТЗ за възстановяване на заплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка „автокаско” на собственика на увредения при ПТП станало на 09.11.2004 год. лек автомобил. Анализирайки събрания по делото доказателствен материал, съдът е направил решаващия извод, че с факта на изплащане на дължимото застрахователно обезщетение на 18.01.2005 год. застрахователят се е суброгирал в правата на увредения срещу прекия извършител на деликта, който следва да понесе отговорността за причинените от него вреди. В случая данните по делото сочат, че заплатеното и претендирано обезщетение не надхвърля реалния размер на вредите.
С оглед данните по делото същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, се свежда до наличието на предпоставките за реализиране на имуществената отговорност за вреди на деликвента-причинител на ПТП към суброгиралия се в правата на увреденото лице негов застраховател след изплащане на дължимото застрахователно обезщетение. Даденият в обжалваното решение отговор на този въпрос е в съответствие с действуващата към момента на възникване на спорните взаимоотношения норма на чл.402, ал.1 ТЗ, която е отменена впоследствие с пар.15 ПЗР на Кодекса за застраховането /ДВ, бр.103/2005 год. в сила от 01.01.2006 год./, както и постоянната съдебна практика по приложението на цитираната разпоредба. В тази връзка поставения от касатора за първи път в изложението му към касационната жалба въпрос относно приложението на пар.143 от ЗИД на Кодекса за застраховане /ДВ, бр.97/23.11.2007 год./ във вр. с разпоредбата на чл.213, ал.1, изр.четвърто КЗ не е съществен, тъй като този въпрос не е поставен в хода на производството пред двете съдебни инстанции, поради което въобще не е бил предмет на обжалваното въззивно решение. Независимо от казаното, отговорът на този въпрос не би повлиял по никакъв начин на крайния изход на спора, тъй като в случая е приложим чл.402 ТЗ, защото процесните правоотношения са възникнали по време на действието на нормите на отменената глава двадесет и седма на ТЗ и не се регулират от нормите на КЗ. Освен това четвъртото изречение на чл.231, ал.1 КЗ е добавено със ЗИД/ДВ, бр.97/2007 год./ и се прилага за случаите на встъпване в право, по които не е извършено плащане към 23.11.2007 год. – деня на обнародването на закона в ДВ. В случая данните по делото сочат, че плащането от застрахователя на застрахованото лице по застраховка „автокаско” е извършено на 18.01.2005 год.
С оглед на изложеното, не е налице релевираното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като липсват данни, че приложеното към касационната жалба решение на СРС от 21.04.2008 год. по гр.дело № 16548/2006 год. е влязло в сила, а съдебна практика формират именно влезлите в сила решения на съдилищата. Освен това, решението съдържа произнасяне по въпроса за приложението на пар.143 от ПЗР на ЗИДКЗ, който въпрос както вече беше посочено не се явява съществен по настоящото дело.
Неправилно е и позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормите на чл.402/отм./ТЗ и чл.45 и сл. ЗЗ. са пределно ясни и категорични и не се нуждаят от тълкуване.
От изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV Б отд., постановено на 03.04.2008 год. по гр.дело № 1444/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/