О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
гр.София, 10.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3010/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение на Софийски градски съд от 22.11.2012 г. по гр.д.№ 1620/ 2012 г., с което е върната, като просрочена, частна жалба вх.№ 10410/ 26.10.2012 г. (по регистъра на ВКС), подадена от същото дружество срещу определение от 18.05.2012 г.
Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като частната жалба е адресирана до Върховния касационен съд и Софийски градски съд не е бил компетентен да се произнася по нея. По спазването на срока за обжалване на определението от 18.05.20012 г. не излага никакви доводи.
Ответната по частната жалба страна К. Н. Г. не взема становище.
Съдът намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
В съдебно заседание от 18.05.2012 г. Софийски градски съд е постановил протоколно определение, с което е отказал да приеме като писмено доказателство по делото представено от [фирма] писмено доказателство. В това съдебно заседание е присъствала адв.С. Д., която е надлежно упълномощен процесуален представител на [фирма]. Същата е подала пред Върховния касационен съд частна жалба вх.№ 10410/ 26.10.2012 г. срещу определението, с което е отхвърлено доказателственото искане на дружеството. Тази жалба е върната като просрочена от Софийски градски съд с обжалваното в настоящето производство определение.
Оспореният съдебен акт е законосъобразен. Освен, че определението, с което съдът отказва да уважи доказателствени искания на страните по делото, не подлежи на обжалване отделно от решението, правилен е и изводът на съда, че частната жалба е недопустима поради просрочие. Процесуалният представител на [фирма] е присъствал на откритото съдебно заседание на 18.05.2012 г. и съгласно чл.275 ал.1 изр.2 ГПК, от този момент за дружеството започва да тече срокът за обжалване. По правилата на чл.60 ал.5 и 6 ГПК, този срок е изтекъл на 28.05.2012 г. (25.05.2012 г. е обявен за почивен ден с решение на Министерския съвет № 834/ 17.11.2011 г.). Подадената на 26.10.2012 г. частна жалба е просрочена и като такава подлежи на връщане.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че такова връщане не може да постанови въззивният съд, тъй като жалбата е адресирана до ВКС. Администрирането на жалбите, включително връщането на подателят им, когато са подадени след изтичане на законоустановения срок, е правомощие на съда, който е постановил атакуваното определение (чл.275 ал.2 вр. чл.262 ал.2 т.1 ГПК), а не на съда, до който жалбата е отправена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВРЖДАВА определение на Софийски градски съд от 22.11.2012 г. по гр.д.№ 1620/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: