2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
София, 11.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4588/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция след изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.
С решение № 2878 от 08.05.2018 г. по гр. д. № 12376/2015 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, III-б въззивен състав, е потвърдено решение № ІІ-65-126 от 24.07.2015 г. по гр. д. № 5589/2012 г. на Софийския районен съд, с което на основание чл. 348 ГПК допуснатият до делба имот – дворно място, находящо се в [населено място],[жк], съставляващо парцел ….-…. в кв. … по плана на м. „К. село – К.” – V-та част, а по одобрената кадастрална карта – поземлен имот с идентификатор ………. с площ от 768 кв. м., ведно с едноетажна жилищна сграда с идентификатор …………, с обща площ от 83.00 кв. м., състояща се от три стаи, баня, коридор, включваща и пристройка, състояща се от гараж и стая, заедно с таван и мазе, е изнесен на публична продан, като от получената сума от проданта съсобствениците получат паричната равностойност на дяловете си от имота, а именно по 1/3 ид. ч. за всеки от тях – Л. Х. Х., Р. Х. Ф. и Р. М. Т..
Касационна жалба вх. № 94708 от 09.07.2018 г. е подадена от ответника Р. М. Т. чрез пълномощник адв. Ю. Н., с която се иска отмяна на въззивното решение при основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация – ищци по делото, Л. Х. Х. и Р. Х. Ф., оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, насочена е срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол, поради което е допустима.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното:
В първоинстанционното производство е прието заключение на вещо лице, според което дворното място е поделяемо, като могат да бъдат обособени два отделни поземлени имота. Жилищната сграда също е поделяема и могат да се обособят три самостоятелни обекта съгласно действащите технически правила и норми, като следва да бъдат извършени съответните технически преустройства. Въззивният съд приел, че в случая от страна на районния съд не е било оказано дължимото на страните съдействие в отношенията им с общинската администрация по повод делбата, поради което допуснал във въззивното производство съдебно-техническа експертиза със задача да бъде изготвен проект за разделяне на жилищната сграда на съответните дялове, да даде оценка на тези дялове, както и проект за разделяне на урегулирания поземлен имот и съответните оценки на дяловете.
Депозирано е заключение на вещо лице, според което урегулираният поземлен имот може да бъде реално поделен на два равни дяла с площ от по 384 кв. м. и с лице с дължина, по-голяма от 14 кв. м., като в дял първи се намира жилищната сграда, а дял втори се обособява като празно дворно място, съгласно приложената скица – проект за разделяне.
Експертизата е посочила и вариант за обособяване в дялове на жилищната сграда така: първи дял – обособено жилище на първи жилищен етаж от основната сграда със застроена площ от 61.36 кв. м., състоящо се от антре, две стаи, кухня и санитарен възел /баня и тоалетна/, два балкона и съответните идеални части от общите части на сградата и 1/2 от 384 кв. м. дворно място, представляващо североизточния дял първи от поземления имот; стая /ателие, кабинет/ от пристройката на нивото на първия етаж със застроена прощ от 30.20 кв. м.; помещение, използвано за гараж /работилница/ и склад, разположено в партерния етаж на основната сграда, със застроена площ от 43.49 кв. м.; втори дял – обособено жилище на таванския етаж от основната сграда със застроена площ от 60.90 кв. м, състоящо се от антре, две стаи, кухня и санитарен възел /баня и тоалетна/ и два балкона, както и съответните идеални части от общите части на сградата и 1/2 от 384 кв. м. дворно място, представляващо североизточния дял първи от поземления имот; тераса от пристройката на нивото на таванския етаж със застроена площ от 34.51 кв. м.; трети дял – пристройка в приземния етаж към основната сграда с общо помещение, използвано за гараж /работилница и склад/, с вход от югоизток със застроена площ от 31.69 кв. м., като вещото лице е прибавило към този дял и предложения за обособяване втори поземлен имот – празно дворно място. Стойността на първия дял е равна на сбора от стойността на дела от сградата – 85 533.75 лева и стойността на дела от земята – 22 240.29 лева, или общо 107 774.04 лева; стойността на втория дял е равна на сбора от стойността на дела от сградата – 61 193.25 лева и стойността на дела от земята – 15 911.33 лева, или общо 77 104.58 лева; стойността на третия дял е равна на сбора от стойността на дела от сградата – 16 350.32 лева, стойността на дела от застроения поземлен имот- 4 251.37 лева и стойността на празното дворно място от 47 112.00 лева, или общо 67 713.69 лева.
Въз основа на заключението на вещото лице е изготвен, а след това и одобрен инвестиционен проект – строеж „Заснемане на жилищна сграда и обособяване на три дяла”: първи дял – жилище на ниво +2,50 м. със застроена площ 60.86 кв. м. и стая-кабинет над работилница на ниво + 1.70 м. със застроена площ 31.94 кв. м., гараж и склад на ниво + 0,00 м. от основната сграда със застроена площ от 44.67 кв. м.; втори дял – жилище на таванския етаж от основната сграда на ниво + 5.20 м. със застроена площ от 56.23 кв. м. и тераса над кабинета на ниво + 4.60 м. със застроена площ от 38.60 кв. м.; трети дял – техническо помещение със санитарен възел с вход от югоизток на ниво – 1.10 м. със застроена площ от 33.22 кв. м. В конструктивното становище е дадено заключение, че конструкцията на сградата отговаря на изискванията на действащите към момента на проектиране нормативни документи; разделянето й на три дяла не нарушава носещата способност на конструкцията по отношение както на вертикални, така и на хоризонтални /земетръсни/ въздействия.
Приета е съдебно-техническа експертиза, според която строително-монтажните работи, необходими за извършване на преустройствата за обособяване на трите дяла съгласно одобрения инвестиционен проект, възлизат на 7 420 лева, към които се прибавят общите разходи по присъединяването на новообособените дялове към електропреносната и към водопреносната мержи в размер на 1 355.76 лева, или общата стойност на предвидените преустройства за обособяване на дяловете е в размер на 8 775.76 лева. Тази стойност, отразена в процент от пазарната стойност на жилищната сграда от 163 077.30 лева, възлиза на 5.38 %. При тези данни въззивният съд формирал извод, че не се касае за значителни преустройства, а отчитайки становището на вещите лица, че съобразно количеството строително-монтажни работи, те, при една добра организация, биха могли да бъдат извършени в рамките на 1-2 месеца, приел, че това не предполага търпене на неудобства, по-големи от обикновените.
При избора на способ за извършване на делбата въззивният съд отчел особеностите на конкретния случай, при който на първо място земята може да бъде обособена само в два, а не в три, колкото е броят на съделителите, урегулирани поземлени имота. След като земята не може да бъде поделена, това предполага неразрешаване на делбения спор и бъдещи претенции, каквато не е целта на делбата. От друга страна, посочените три дяла не само че не са с еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, напротив, същите се различават като стойност и характеристики и особено третият дял, който на практика има различен статут и не може да бъде приет като имот, за който някой от съделителите би претендирал. В тази насока данните по делото са, че съделителят Р. Т. /сега касатор/ е претендирал да му бъде разпределен този дял, който включва жилището на първия етаж от сградата, а останалите съделители са претендирали изнасяне на имота на публична продан. На последно място съдът посочил, съгласно данните по делото, че никой от съделителите не живее в процесната делбена сграда, като твърдението на Р. Т., че живее там, е само твърдение, неподкрепено с никакви доказателства. Не може да бъде изпълнен основният принцип при извършване на делбата, установен в чл. 69, ал. 2 ЗНсл, всеки съделител да получи дела си в натура, защото би се нарушило равноправието помежду им, тъй като всеки от тях не може да получи в дял пълноценен недвижим имот, съобразно нуждите си, предвид стойността на посочените дялове, особено дял трети, поради което способът на чл. 353 ГПК е неприложим.
Предвид равенството на дяловете съдът обсъдил и приложението на способа по чл. 352 ГПК, но намерил, съобразно изложените данни, че и този способ е неприложим, тъй като е налице неудобство по смисъла на закона и разясненията, дадени в т. 5, б. „б“ от Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС.
В резултат на всичко изложено е формиран извод, че след като не са налице предпоставките на другите способи за извършване на делбата, тя следва да бъде извършена чрез изнасянето на делбения имот на публична продан съгласно чл. 348 ГПК, при която всеки съделител ще получи паричната равностойност на своя дял.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси: 1. допустима ли е реална делба на недвижими имоти, когато имотът е поделяем, но новообразуваните имоти не са еднакви по количество и приблизително равни по стойност; 2. какъв е критерият за „приблизително равенство” на стойността на имотите и какъв процент на парично уравнение на дяловете е допустим, за да бъде допусната реална делба; 3. допустима ли е реална делба на жилищен имот на три отделни обекта, когато урегулираният поземлен имот не може да се раздели на три отделни дяла, а само на два и не следва ли да намери приложение Постановление на Пленума на ВС № 2/1982 г., като по отношение на жилищната сграда след делбата й се формира етажна собственост, а по отношение на поземления имот, върху който е построена сградата, съделителите да получат съответни идеални части; 4. следва ли съдът да укаже на страните, че следва да изготвят скица-проект с предложение за разделяне на урегулиран поземлен имот, която да се внесе в общинската администрация за изменение на действащия план за регулация, с който съсобственият урегулиран поземлен имот се разделя на два или повече имота.
По първия въпрос касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовава на решение № 224/21.11.2016 г. по гр. д. № 2378/2016 г. на ВКС, І-во г. о., и решение № 9/23.02.2018 г. по гр. д. № 1375/2017 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., с които било дадено противоречиво разрешаване на поставения въпрос. Прегледът на цитираната съдебна практика налага извод, че такова противоречие не е налице. В първото решение е застъпено становището, че при извършването на делбата приоритет има принципът, залегнал в чл. 69, ал. 2 ЗН, според който, когато това е възможно, всеки от съделителите следва да получи дял в натура, а неравенството в дяловете се изравнява в пари. Едва на следващо място, с оглед особеностите на конкретния случай, може да се приложи идеята при обособяване на дялове да се съблюдава изискването за приблизителна равностойност по вид и стойност на имотите, включени в дяловете. При разглеждането на жалбата по същество обаче, е обосновано виждането, че и двата дяла – застроен и незастроен имот, са еднакви по вид, тъй като се намират в чертите на населеното място, представляват урегулирани поземлени имоти и са предназначени за застрояване с жилищни сгради, т. е. за задоволяване на жилищни нужди и в този смисъл се касае за жилищни имоти. Това са решаващите мотиви на касационната инстанция, за да приеме, че в конкретния случай публичната продан е неподходящ способ за ликвидиране на съсобствеността. От същата идея – че когато дяловете на съделителите са равни, във всеки дял трябва да се включат еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, е изхождал касационният съд и във второто решение, поради което е прието, че самостоятелните делбени имоти – жилищен етаж от 98 кв. м. на стойност 31 360 лева и гараж от 18 кв. м. на стойност 8 756 лева, съществено различаващи се както по вид, така и по стойност, следва да бъдат изнесени на публична продан. Обжалваното решение съответства на тази съдебна практика. Съобразно изложеното, поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице. С оглед липсата на противоречива практика и на необходимостта такава да бъде преодоляна, не се разкрива и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По втория въпрос, макар това да не е изрично посочено в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, следва да се приеме, че се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК. То не е налице, защото критерият „приблизително равенство” не може да бъде изведен по един общовалиден за всеки делбен процес начин. Във всеки конкретен случай съдът следва да разполага с правото да прецени дали отделните дялове са приблизително равни по стойност, а определянето на единен критерий би лишило съда от възможността за такава преценка. Освен това в хипотезата, пред която страните са изправени, въззивният съд е съобразил не само стойността, а оттам – и разликата в цените на предложените от експертизата дялове, а и факта, че дяловете са различни по вид – две жилища и една работилница /гараж, склад/. В този смисъл въпросът не е определящ изхода на делото, поради което общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице.
По третия въпрос не се констатира противоречие между въззивното решение и разрешението, дадено в т. 1, б. „е” на Постановление № 2/1982 г. на Пленума на ВС, според което недопустима е делба на съсобствен парцел, в който има сграда, в която етажи или части от етажи заедно с придадените към тях помещения на тавана или зимника принадлежат на различни собственици /когато е образувана етажна собственост/. Възможността за поделяне на сградата на три дяла в режим на етажна собственост, а на мястото – на два дяла, не е отречена от въззивния съд, както смята касаторът. Напротив, прието е, че сградата е поделяема, но е счетено, че за реалното й поделяне е необходимо да бъдат обособени три еднакви по вид и приблизително равни по стойност дяла – предпоставка, която в случая не е налице.
Последният поставен въпрос не отговаря на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на още едно решаващо съображение на въззивния съд, а именно невъзможността от жилищната сграда да се обособят три еднакви по вид и характер и приблизително равни по стойност самостоятелни дяла.
В обобщение, не се констатира наличие на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода на спора и предвид заявените искания, на ответниците по касация ще бъдат присъдени сторените от тях разноски по водене на делото във Върховния касационен съд, съставляващи възнаграждение за един адвокат, както следва: на Л. Х. – 800 лева по договор за правна защита и съдействие серия А, № … /…/ от 12.11.2018 г., а на Р. Ф. – 950 лева по договор за правна защита и съдействие от 29.10.2018 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 2878 от 08.05.2018 г. по гр. д. № 12376/2015 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, III-б въззивен състав.
ОСЪЖДА Р. М. Т. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], район „М.”,[жк], [жилищен адрес]0, ет. 4, ап. 164, да заплати на Л. Х. Х. разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 800 /осемстотин лв./ лева, и на Р. Х. Ф. – разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 950 /деветстотин и петдесет лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: