О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
София, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март , две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4376/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Летище София ” ЕАД срещу решение №6008от 12.08.2019г по в.гр.д. № 770/2019г на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 19.09.018г по гр.дело № 21071/2018г. на Софийски районен съд по уважени срещу касатора искове за отмяна на уволнение ,предприето на основание 328 ал.2 КТпо отошение на С. В. М. ,заемал длъжността „ръководител отдел в транспорта и въздушното обслужване” към отдел „Авиационен учебен център“ ”,част от Дирекция „Човешки ресурси , администрация и социална дейност“ в структурата на „Летище София ЕАД, възстановяване на работа и обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ ,присъдено в размер на 12442 лв след прихващане.
Въззивният съд е потвърдил отмяната за уволението по заповед №20/08.02.2018г на Изпълнителния директор В. Х. Р. ,същият избран за председател на СД на дружеството , сключил договор по чл.235, ал.2 и чл. 244, ал.4 ТЗ с Летище София на 09.05.2017г,въз основа на договор за възлагане на управлението с принципала на дружеството от 05.05.2017г На първо място е изтъкнато ,че новият изпълнителен директор е упражненил незаконосъобразно правомощието по чл. 328 ал.2 КТ срещу ищеца ,щом последният е бил назначен (по трудов договор от 20.06.2017г) на длъжността ръководител на отдел от същия ( В. Х. Р.).След като именно новият управител е назначил ищеца като част от екипа си , изключено е да упражни правното основание на чл. 328 ал.2 КТ за прекратяване на правоотношението, а това може да стане на общите основания ,установени от КТ. На следващо място е изложено съображението,че въззивният съд не приема да е доказана ръководна функция на заеманата от ищеца длъжност по смисла на легалната дефиниция, предвид нейната ограниченост и подчиненост на двама горестоящи ръководители на дирекции в организационната стуктура на предприятието. На трето място е изтъкната липсата на поставена пред новия управител бизнес-програма с конкретни цели и срокове ,а принципното задължение, поето с договора за уплавление да се организира изпълнението на приета програма за дружеството и да достигне утвърдените от ресорния министър резултати,не могат да се приравнят на безнес- програма с конкретни цели и задачи .
В приложеното към жалбата изложение се изтъква основанието на чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК, поради наличие на противоречие с практиката на ВКС , по две от общо трите съображенията на съда да отмени уволнението. Формулират се въпросите :
1. Подлежат ли на изследване във въззивното производство и следва ли въззивното решение да се произнася единствено по направените твърдения или сочените основания , или може въззивният съд сам да формулира въпросите по които извършва проверка .Прието от съда ,че в случая липсва бизнас-план, при необсъждане на приложените към въззивната жалба доказателства за актуализиран такъв на 2018г,при положение че исковата молба според защитит е неясна в насоката на подобно оспорване , въззивният съд не се е ограничил единствено до посоченото в жалбата, разширил е смисъла на възраженията на ищеца като е извършил проверка за наличието на бизнас-план , което е в противоречие с ТР №1/2013г ОСГТК, реш.149/2012г по гр.д №475/2011г 4-го г.о ,реш.№237/2017г по гр.д №919:2016г 3-то г.о,,реш.№160/2016г на 4-то г.о и др. относоно правомощията на въззивната инстанция и приемане уволнението за незаконно на основание неизтъкнато от ищеца и същевременно в противоречие установената практика на ВКС в реш.№68/2018г по гр.д №1305/2017г 3-то г.о, реш.№237/2017г по гр.д №919:2016г 3-то г.о за това кои са предпоставките за извод ,че бизнес- програма е налице , респ липсва такава .
2.Какви са критериите ,въз основа на които длъжността се определя като ръководна по смисъла на чл.328,ал.2 КТ , в частност заеманата от ищеца длъжност ръководител на отдел , има ли лицето качеството на част от ръководството на предприятието . Противоречието е с реш. № 15/2017г по гр.д.2303/2016г на 4-то г.о, реш.№68/2018г по гр.д №1305/2017г 3-то г.о и реш. №78/1995г на 3-то г.о, според което възложеното ръководство на отделно звено е достатъчно за извода че длъжността е ръководна , а въззивният съд в случая е пренебрегнал установения критерии като не е съобразил , че отдела на ищеца има функция по организацията и обучението по авиационна сигурност,което е основополагащо за целите на предприятието .
Поддържа се и основанието по чл. 280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност на решението ,която неправилност произтича от отговорите на поставените въпроси.
Ответникът по жалбата поддържа в отговора , че не следва да се допуска касационно обжалване.Първият въпрос е некоректно поставен и измества плоскостта на спора Ответникът не е представил доказателства да е налице бизнес план, което е основно изискване към прекратителното основание на чл.328,ал.2 КТ . Не е налице противоречие с изтъкнатата практика по втория въпрос Посочените от касатора решения на ВКС са за длъжност „главен счетоводител“, която действително е ръководна Приложената съдебна практика се интерпретира превратно Претендира разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението по двата формулирани въпроса , като не е налице и основание по чл. 280 , ал.2 ГПК.
Процесуалноправен е въпроса по т.1 от изложението, Въззивният съд не го е разрешил в противоречие с ТР №1/2013г ОСГТК и изтъкнатата от защитата съдебна практика по предметните предели на трудовия спор поради това ,че при възраженията на ищеца е направил собствен решаващ извод за липсата на бзнес-план. В исковата молба като основание за незаконосъобразност на уволнението, ищецът М. изрично е изтъкнал че оспорва „да има нов договор за управление с конкретни бизнес задачи и конкретни икономически цели“ .Настоящият състав на ВКС констатира процесуалния факт,че този спорен предмет е обусловил и съдържанието на доклада по делото в първа инстанция, според който доклад в тежест на ответника е възложено да докаже : „на управляващия предприятието да е поставена бизнес задача с конкретни икономически показатели,които той трябва да постигне„/разп от19.07.2018г на СРС ,60 състав ,стр №100 от описа на гр.д №2107/2018г на СРС/. Доказателства в тази накока не са били ангажирани пред СРС.Такива действително са приложени към въззивната жалба ,но без да е направено искане за приемането им като доказателства по делото от въззивния съд на някое от посочените в чл.266 ГПК основания, а отделен въпрос е дали необходимост да се представи по делото бизнес-план вменена законосъобразно и обоснован ли е изводът на съда ,че в случая липсва такъв план.
Същественото и при двата формулирани въпроса е ,че не отговарят на общия селективен критерии в чл. 280, ал.1 ГПК отговорът им да има обуславящо за изхода на делото значение .
Водещо, изтъкнато на първо място и решаващо съображение на съда да приеме уволнението за незаконно е че то е предприето на основание чл. 328,ал.2 КТ по отношение на ръководител на отдел,назначен на длъжността от новия изпълнителен директор/управител, а не спрямо такъв от екипа на предишния управител. Като е приел в решаваща за изхода на делото насока,че при това безспорно установено обстоятелство основанието на чл. 328,ал.2 КТ е неприложимо спрямо ищеца,дори да се приеме че последният е заемал ръководна длъжност и дори ответникът да бе доказал наличие на конкретен бизнес-план,въззивният съд е съобразил водещото разбиране в практика на ВКС,че целта на специалното уволнително основание е определяща за законосъобразното му прилагане.
Решаващо в настоящия трудов спор е произнесен въпроса за законосъобразното упражняване правото по чл. 328 ал.2 КТ от новия изпълнителен директор спрямо служител,назначен от него самия ,в рамките на същия ръководен мандат.Необходимостта да се съпостави прилагането на чл. 328 ал.2 КТ в конкретния случай именно с целите на института е трайно указан в практиката на ВКС подход, тъй като самото прекратително основание е специфично по цел (реш.№718 от 2010г на ІІІ г.о на ВКС и др). Основанието по чл.328,ал.2 КТ е изключение , което не може да се тълкува разширително, а прибягването до него е незаконосъобразно когато не съответства на целта на закона.Целта на разпоредбата е единствено новият управител да подбере сам ръководен екип без да е обвързан от безсрочните трудови договори на служители с ръководни функции.
Дори въззивният съд да е изложил и съображения по въпроса ръководна ли е длъжността на ищеца (като е ревизирал изводите на първоинстанционният съд в тази насока), положителен извод относно тази предпоставка няма да обуслови различен извод по друг решаващо преценен критерии ,ограничаващ кръга служители спрямо които специалното прекратително основание може да бъде въобще упражнено.
Поради вече изложеното, не е налице и основанието на чл. 280 ,ал.2, предл трето ГПК и в оспорваната от касатора насока изводите на съда не могат да се определят като очевидно неправилни. При уволнение, несъобразено със законовата цел и касателно възможността да се приложи основанието на чл.328 ал.2 КТ за конкретното правоотношение,отговорът на въпроси, свързани с определени отделни комулативни законови предпоставки на основанието не са в решаваща за изхода на делото насока.
Ответникът по жалбата е установил разноски в размер на 600 лева , които следва да му се присъдят .
Воден от горното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на срещу решение №6008от 12.08.2019г по в.гр.д. № 770/2019г на Софийски градски съд
Осъжда „Летище София ” ЕАД със седалище [населено място] да заплати на сумата 600 лева разноски в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .