1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
гр.София, 16.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2271/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ал.3 изр.2 ГПК.
Образувано по частни жалби на [фирма] и [фирма] срещу определение на Софийски градски съд № 8424/ 23.03.2017 г. по гр.д.№ 2450/ 2016 г., в частта му, с която е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели за изменение на постановеното от същия съд по същото дело решение № 9141/ 15.12.2016 г. в частта за разноските.
Частните жалбоподатели поддържат, че предявените срещу всеки от тях искове не са идентични, поради което няма основание отговорността им за разноски да е еднаква. Едното дружество е снабдител с електроенергия, а другото разпределя такава, поради което предявените искове за реално изпълнение срещу едното дружество са различни по предмет от предявените срещу другото. Освен това по отношение на [фирма] е предявен и установителен иск, поради което разноските на ищеца не могат да се дължат в еднакъв обем от двамата ответници. Определението, в което е прието обратното, считат за неправилно и претендират за отмяната му.
Ответната страна А. А. оспорва частната жалба. Счита, че той има право на разноските по делото, те са направени за защита и срещу двете дружества и му се дължат по равно от ответниците. Какви разноски е правило всяко от двете дружества счита за ирелевантно, тъй като исковете му са уважени и ответниците нямат право на разноски.
Частните жалби са допустими, но разгледани по същество – неоснователни.
А. А. е предявил срещу [фирма] и [фирма] два осъдителни иска за реално изпълнение на задълженията им – за възстановяване на снабдяването с електроенергия срещу първия и за възстановяване на достъпа до мрежата срещу втория ответник. Впоследствие е предявен и отрицателен установителен иск спрямо първия ответник – за несъществуване на вземане за доставена в имота на ищеца електроенергия. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете. По жалба на ищеца е образувано гр.д.№ 2450/ 2016 г. на Софийски градски съд, приключило с постановяването на решение № 9141/ 15.12.2016 г. С него първоинстанционният акт е обезсилен в частта, отхвърляща установителния иск и производството по този иск е прекратено. В останалата част актът е отменен и предявените осъдителни искове са уважени, като в тежест на ответниците са възложени общо направените от ищеца разноски за производството по тези искове от 1 505 лв. В мотивите към решението си съдът изрично е посочил, че разноските за производството по недопустимия иск остават в тежест на ищеца, а на ответниците се възлагат само разходите за защита по осъдителните искове. С определението от 23.03.2017 г. (в необжалваната пред ВКС част) е отхвърлено искането на ищеца да му бъдат присъдени допълнително 300 лв разноски за експертиза по установителния иск. Отхвърлено е искането на ответниците разноските да бъдат разпределени между тях по различен начин (в искането не е уточнено как да се извърши разпределението).
В обжалваната част определението на въззивния съд е правилно. С решението по съществото на спора ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноските по делото по предявените срещу тях осъдителни искове по равно. Няма основание да се приеме, че обемът на отговорността на всеки от ответниците е различен. Обстоятелството, че исковете за реално изпълнение не са с еднакъв петитум, е ирелевантно, тъй като по естеството си те не се различават и усилията за защита по всеки от тях са едни и същи. Разноските са правени общо по двата иска, без да е възможно да бъдат разграничени, поради което всеки от ответниците дължи половината от тях. Обстоятелството, че срещу единия от ответниците е бил предявен и установителен иск, е отчетено от съда по същество. Разходите на ищеца за производството по този иск са оставени в негова тежест. Разноските му по осъдителните искове се дължат от всеки от ответниците по равно. Същото е прието в обжалваното определение, съответно няма основание то да бъде отменено.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира частната жалба за неоснователна и
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд № 8424/ 23.03.2017 г. по гр.д.№ 2450/ 2016 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: