5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
[населено място] , 18.04.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо търговско отделение , в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1696 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано е по частни жалби на А. Б. Д. , М. Й. Д., [фирма] и [фирма] против определение № 1440 / 22.06.2012 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение по ч.т.д. № 1700 / 2012 год. с което е потвърдено определение № 153 / 10.01.2012 год. по ф.д.№ 529 / 2007 год. на Софийски градски съд , VІ т.о. ,16 състав за прекратяване на производството по делото , поради оттегляне на предявените от Г. Л. против [фирма] и последващо конституираните съответници – [фирма] и [фирма] искове , след предходно постановена отмяна на определението за конституирането на А. Д. и М. Д. , като страни , при условията на главно встъпване / чл.181 ГПК отм./ . Жалбоподателите , по идентични съображения , вкл. изложение на основания за допускане на касационното обжалване , оспорват правилността на определението за отмяна конституирането на главно встъпилите лица, излагайки доводи за противопоставено материално право спрямо всяка от страните по главното правоотношение . Основно се позовават на факта относно настоящия персонален състав на съдружниците на [фирма] и осъществяването на представителна власт за дружеството от лица – родственици по права линия и по сватовство на ищеца . Правният си интерес обосновават с установяване валидността на взетите от ОС на 29.05.2007 год. решения , със сила на пресъдено нещо по отношение акционерите с мажоритарен дял в капитала на [фирма], каквито се явяват Д. и Д. . Това е и „ материалното право „ , което са противопоставили на страните в процеса , поради което оспорват изводите на въззивния съд, че предмет на исковете на главно встъпилите лица не е право или правоотношение , а факт . Оспорва се и извода на съда, че исковете на главно встъпилите лица не са предявени и срещу последващо конституираните в процеса , като ответници по исковете на Г. Л. , дружества – [фирма] и [фирма] . В изложението по чл.274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателите поставят процесуалноправния въпрос : Допустимо ли е акционерите с мажоритарен дял в едно дружество да защитят правата си спрямо акционер с миноритарен дял, предявил искове на основание чл.431 ал. 2 ГПК / отм./ ,чрез главно встъпване на основание чл.181 ГПК / отм./, при условие че след завеждане на исковата молба са настъпили промени в управлението на дружеството и ищецът и ответното дружество се явяват свързани лица , с еднопосочни интереси по предмета на спора ? . Въпросът е предявен в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, при формално позоваване на нормата .
Ответната страна – Г. Л. – не е взел становище по жалбите .
Върховен касационен съд , първо търговско отделение констатира, че частните касационни жалби са предявени в срока по чл.275 ал.1 ГПК и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по същите, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът – Г. Л. – е предявил обективно кумулативно съединени искове против [фирма] , основаващи не на твърдението му, че ОС на дружеството от дата 29.05.2007 год. не е провеждано и не са вземани решенията, обективирани в протокол от същата дата , засягащи ищеца в качеството му на акционер , тъй като имат за предмет материализирана воля на ОС за извършване разпореждане с дружествените дялове на [фирма] в дружествата [фирма] и [фирма] / последните две реално осъществяващи търговска дейност и разпределящи печалба / , каквото е и последващо извършено , с придобиване акциите от А.Д. и М. Д. , акционери в [фирма] наред с ищеца . По този начин е осигурено мажоритарното им участие в капитала на дружеството . С неколкоктратно оставяне производството без движение предявените от Г. Л. искове са окончателно уточнени с молба от 20.11.2009 год. / стр.129 по номерацията на първоинстанционното дело / и с изявлението му в с.з. от 08.06.2010 год. , като такива с предмет : установяване нищожност на решенията на ОС на [фирма] , обективирани в протокол от 29.05.2007 год. , като липсващи / невзети / решения от ОС на същото дружество / чл.431 ал.2 вр. с чл.97 ал.1 ГПК отм. / и отмяна на решенията на СГС по фирмените дела на [фирма] и [фирма] , с които е вписано разпореждане с дружествени дялове на съдружника [фирма] – придобиването им от главно встъпилите в настоящото производство лица , като нищожни , предвид нищожност на решенията на ОС на [фирма] от 29.05.2007 година / недопустими с това си съдържание и противоречие между обстоятелства и петитум искове / . В с.з. от 06.02.2008 год. / преди даване указания за отстраняване нередовности на исковата молба / , съдът е конституирал лицата А.Д. и М. Д. , като главно встъпили в процеса ,на основание чл.181 ГПК /отм./ , по депозирани искови молби, съдържащи претенция за установяване по отношение на всяка от страните в процеса , че на 29.05.2007 год. ОС на [фирма] е взело „ законосъобразни „ решения, обективирани в протокол от същата дата . В хода на производството, с определение от 07.12.2010 год. съдът е конституирал като съответници в производството по предявените от Г. Л. искове дружествата [фирма] и [фирма] . С молба от 27.10.2011 год. ищецът е оттеглил исковете си на основание чл.119 ал.1 ГПК / отм./ , като съгласие за същото / единствено под условие произнасяне за разноски / са заявили [фирма] и [фирма] . Тези две дружества не са обжалвали първоинстанционното определение за прекратяване на производството на основание чл.119 ал.1 ГПК / отм./ , а единствено са взели становище по въззивната жалба на А.Д. и М. Д. , с които лица не са в условия на другарство в процеса . Предвид предходното , частните касационни жалби на [фирма] и [фирма] се явяват недопустими и следва да се оставят без разглеждане . Същите не са носители на потестативно право на частна касационна жалба, предвид необжалване на първоинстанционното определение , което и за тях е влязло в сила .
Досежно частните касационни жалби на А.Д. и М.Д. въззивният съд е изложил съображения, че действително не са били налице предпоставките за конституирането на лицата като главно встъпили в процеса , тъй като не са противопоставили като свое идентично на това – предмет на главния иск материално право , несъвместимо с твърдението на ищеца , респ. оспорването на ответника , като притежание на всеки от тях . За последното е съобразил предмета на исковете на Г. Л. / при това след уточнението , последващо спрямо определението по чл.181 ГПК отм. / и този на исковете на главно встъпилите лица , макар да не се касае за съпоставка на материални права . Споделил е , въпреки че като касаещи процесуалната недопустимост на исковете на главно встъпилите лица се явяват преюдициални и обезсмислящи преценката за предпоставките по чл.181 ГПК / отм./ , и съображенията на първоинстанционния съд , че исковете на същите са недопустими, като искове за установяване на факт, за който не е предвидена изрична разпоредба в закона / чл.97 ал.4 ГПК / отм.// . Счел е , че липсва и правен интерес от установяване на тяхната законосъобразност, тъй като и до оборването й чрез иск по реда на чл.74 от ТЗ същата се предполага .
При така наведените решаващи изводи на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното прекратително определение , настоящият състав намира, че формулираният от страната процесуално правен въпрос / при това непрецизно и без конкретизация , позволяваща еднозначен отговор на същия / не покрива общия критерий за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК – не съставлява правен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд .Последният не е отрекъл абстрактно възможността за защита на акционери срещу искове на друг акционер, предявени на основание чл. 431 ал.2 вр. с чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ , чрез предявяване на права по реда на чл.181 ГПК / отм. /, като се съобрази ,че въпросът не съдържа обвързаност с действителния в случая предмет – действителността на решения на ОС на дружеството , в което страните членуват. Основно и по същество дори изключващо необходимостта от изследване предпоставките за конституиране по чл.181 ГПК / отм./ е съображението за недопустимост на предявените от А.Д. и М.Д. искове – като такива за установяване на факт, за който липсва изрично предвидена в закона възможност / чл.97 ал.4 ГПК отм. / , по отношение който решаващ извод жалбоподателите не са формулирали правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Непокриването на общия селективен критерий изключва необходимостта, а и възможността за произнасяне по допълнителния такъв , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като формалното позоваване на нормата само по себе си е недостатъчно да го обоснове .
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1440 / 22.06.2012 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение по ч.т.д. № 1700 / 2012 год. , по предявените от А. Д. и М. Д. частни касационни жалби .
Определението не подлежи на обжалване .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частните касационни жалби на [фирма] и [фирма] против същото определение .
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред друг състав на Върховен касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :