О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 299
София, 20.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 4584/2013 година
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба, наименова „молба”, подадена от А. Г. А. в лично качество и в качеството му на управител на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], както и като представител на П. Р. А. срещу определение № 2884 от 04.11.2013 г., постановено по ч.гр.д.№ 313/2011 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Жалбоподателите поддържат, че по подадените от тях до Върховния касационен съд предходни две частни жалби срещу постановените по реда на чл.435 и чл.462 и сл.ГПК решения по цитираното ч.гр.д.№ 313/2011 г. недопустимо по тях са се произнесли Бургаският апелативен съд с решение № 42 от 16.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 48/2012 г. и Бургаският окръжен съд със сега обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е изразил становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
Производството по ч.гр.д.№ 313/2011 г. на Бургаския окръжен съд е образувано по частни жалби на страните по ЧИД № 201107090400074 по описа на ЧСИ Я. Б., рег.№ 709 с район на действие ОС-Б., вкл. по жалби на настоящите жалбоподатели, с които последните са обжалвали действията на ЧСИ, изразяващи се в насрочване и изпълнение върху имущество, представляващо дворно място в [населено място] с построена в него бензиностанция и срещу постановление от 18.01.2011 г. за възлагане на горния недвижим имот след проведена публична продан.
Срещу постановеното по реда на чл.462 и сл.ГПК решение № 969 от 23.11.2011 г., с което е отменено извършеното от ЧСИ разпределение на получените суми по изп.д.№ 201107090400074, както и срещу постановените по реда на чл.435 и сл.ГПК решение № 965 от 22.11.2011 г. и № 967 от 23.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 313/2011 г., с които жалбите на настоящите жалбоподатели са оставени без уважение, последните са подали чрез първоинстанционния съд жалби до Върховния касационен съд, които са препратени по компетентност на Бургаския апелативен съд.
С решение № 42 от 16.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 48/2012 г. Бургаският апелативен съд потвърдил решение № 969 от 23.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 313/2011 г. на ОС-Бургас и оставил без разглеждане като процесуално недопустими жалбите на настоящите жалбоподатели срещу решение № 965 от 22.11.2011 г. и № 967 от 23.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 313/2011 г.
Със сега обжалваното определение Бургаският окръжен съд се произнесъл по повторно подадените чрез него до Върховния касационен съд жалби срещу постановените по ч.гр.д.№ 313/2011 г. решения, като по съображения, че решението на Бургаския апелативен съд в частта, с което е потвърдено постановеното по реда на чл.462 ГПК решение по ч.гр.д.№ 313/2011 г. е окончателно е приел, че в тази им част молбите (с характер на частни жалби) са процесуално недопустими. По съображения, че решението на апелативния съд в частта му, с което жалбите срещу решенията, постановени по реда на чл.435 ГПК са оставени без разглеждане, не е съобщено на настоящите жалбоподатели е прието, че по частните жалби срещу решението в посочената му част компетентен да се произнесе е Върховният касационен съд, но същите са оставени без движение за представяне на преписи за останалите страни по делото.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба срещу определението в частта за оставяне без движение подадените частни жалби до ВКС е процесуално недопустима.
Постоянна е съдебната практика по въпроса, че определението за оставяне без движение на искова молба, въззивна или касационна (частна) жалба, независимо от основанията за това, е такова по хода на делото, което не подлежи на самостоятелно обжалване, извън самото разпореждане за връщането й, поради неизпълнение на дадените от съда указания. То е процесуално действие по движение на делото, акт, който съдът може сам да отмени или измени (респ. има вътрешнопроцесуален ефект), и поради това не може да бъде предмет на съдебен контрол – по аргумент от разпоредбата на чл. 274 ГПК. Неговата правилност може да бъде проверена единствено при обжалване на последващия съдебен акт, препятствуващ развитието на производството – разпореждането за връщане поради неотстраняване на констатираната от съда нередовност – чл.129, ал.3; чл.262, ал.2, т.2; чл.275, ал.2 и чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
Независимо от посочената характеристика на този вид определение, настоящият състав намира, че неговата правилност не би могла да бъде проверена и при последващ инстанционен контрол на съдебния акт, препятствуващ развитието на делото, поради следното:
За да остави без разглеждане жалбите на настоящите жалбоподатели срещу актовете на Варненски окръжен съд по ч.гр.д. № 313/2011 г., апелативният съд е посочил, че постановените по реда на чл.435 ГПК актове съставляват съдебни решения, тъй като окръжният съд се е произнесъл по съществото на споровете и тези решения не подлежат на обжалване.
Този извод съответства на закона – чл. 437, ал. 4 ГПК.
Съгласно т. 2 на ТР № 3/2005 г. по тълк.д. № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС, окръжният съд действа не като въззивна инстанция, а като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалвания несъдебен акт и решението не подлежи на обжалване. По частни жалби срещу окончателните актове на окръжния съд по обжалване действията на съдебен изпълнител, както и срещу определения на окръжен съд, с което се оставят без разглеждане жалби срещу действия на съдебния изпълнител и се прекратява производството по делото, функционално компетентен да се произнесе е апелативният съд, чието определение е окончателно – т. 2 от ТР № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по чл.332 и сл.ГПК, което намира приложение и към съответните разпоредби на ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г.). Затова са неоснователни доводите на жалбоподателите, че не апелативният, а касационният съд е следвало да се произнесе по жалбите им срещу актовете на окръжния съд.
С разясненията, дадени с ТР № 3/2005 г. на ОСГК и ОТГК на ВКС, подробно е изследвана правната природа на съдебното решение по чл.332 и сл.ГПК (отм.), аналогичен на чл.435 ГПК, като акт по жалба на засегнатата страна по изпълнителния процес и липсата на материалноправен спор в този етап на процеса, който да подлежи на триинстанционен правораздавателен контрол. Неточното посочване в обжалваното определение за възможността решението на апелативния съд в тази му част да бъде обжалвано пред ВКС не създава процесуални права за страните, с каквито те не разполагат съгласно ГПК.
В останалата й част частната жалба е неоснователна.
Единственото изключение за разглеждане на жалба срещу решение на окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител е въведено за решението по разпределение съгласно чл.463, ал.2 ГПК. В този случай решението на апелативния съд не подлежи на обжалване. Ето защо правилно със сега обжалваното определение, като е прието, че решението по чл.462 и сл.ГПК е влязло в сила, частните жалби са счетени за процесуално недопустими.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на А. Г. А., подадена в лично качество и в качеството му на управител на [фирма], [населено място], както и като представител на П. Р. А. срещу определение № 2884 от 04.11.2013 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставена без движение частната им жалба срещу решение № 42 от 16.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 48/2012 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която са оставени без разглеждане жалбите им срещу решения № 965/22.11.2011 г. и № 967/23.11.2011 г. по гр.д.№ 313/2011 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2884 от 04.11.2013 г. на Бургаския окръжен съд в останалата му част.
Определението в частта, с която частната жалба се оставя без разглеждане може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: