О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
София, 24.06.2016г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2552/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на Я. И. Ч. – Д., П. Т. Д., В. Г. Т. и Х. Т. Т. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 150 от 13.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 1346/ 2016 г. с което е оставена без разглеждане подадената от тях частна касационната жалба срещу определение на Пловдивски апелативен съд от 18.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 635/ 2015 г. Частната касационна жалба е оставена без разглеждане от друг състав на Върховния касационен съд по съображения, че обжалваното определение е въззивно и е постановено в заповедно производство, а такива актове са изключени от обхвата на касационния контрол, осъществяван от ВКС.
Жалбоподателите поддържат, че определението е незаконосъобразно, тъй като, макар да отговаря на буквата на закона, противоречи на неговия дух и разум. Според тях отказът на ВКС да разгледа частната им жалба създава предпоставка за постановяване на неправилни актове от въззивните съдилища и за формиране на погрешна съдебна практика. Молят определението, с което жалбата се оставя без разглеждане по същество, да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна – [фирма], като универсален правоприемник на [фирма] – счита, че обжалваното определение е законосъобразно и съответства на обвързващото тълкуване на процесуалния закон, установено от Върховния касационен съд, поради което моли за потвърждаването му.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.
Пред първоинстанционния Димитровградски районен съд производството е образувано по заявление по чл.417 ГПК на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Я. И. Ч. – Д., П. Т. Д., В. Г. Т. и Х. Т. Т.. По заявлението е образувано ч.гр.д.№ 107/ 2014 г., по което на 29.01.2015 г. съдът е издал исканата заповед и е разпоредил незабавното й изпълнение. В срока по чл.415 ГПК длъжниците са подали възражение, че не дължат вземанията по заповедта и първоинстанционният съд е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си. Тъй като по делото не били представени доказателства за изпълнение на тези указания, Димитровградски районен съд, с определение от 06.11.2014 г., обезсилил издадената на 29.01.2014 г. заповед за незабавно изпълнение. По частна жалба на [фирма] Хасковски окръжен съд, с определение от 17.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 471/ 2015 г., отменил акта на районния съд, а с разпореждане от 01.09.2015 г. върнал подадената срещу отменителното определение частна жалба. С определение на Пловдивски апелативен съд от 18.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 635/ 2015 г. е оставена без уважение частната жалба срещу разпореждането от 01.09.2015 г., а с обжалваното в настоящето производство определение на друг състав на Върховния касационен съд е оставена без разглеждане частната жалба на Я. И. Ч. – Д., П. Т. Д., В. Г. Т. и Х. Т. Т. срещу определението на апелативния съд.
Определението е законосъобразно. Частните жалбоподатели не са изложили правни доводи за неговата неправилност, съображенията в жалбата им се свеждат до това, че би било удачно Върховният касационен съд да се произнесе, предвид правомощията му за промяна на формирана неправилна съдебна практика. Касационната инстанция обаче може да упражни тези си правомощия само в рамките на предоставената й от закона компетентност, а компетентност да разглежда въззивни определения, постановени в заповедно производство, тя не притежава. Актовете, които постановява въззивната инстанция в заповедното производство, са окончателни и не подлежат на обжалване, съгласно задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.8. Това тълкуване обвързва всички съдилища в България, включително Върховния касационен съд (чл.130 ал.2 ЗСВ). Частната жалба срещу определението на друг състав на Върховния касационен съд, в което е направен извод за недопустимост на подадената частна жалба, е неоснователна и не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 150 от 13.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 1346/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: