Определение №299 от 28.5.2009 по ч.пр. дело №278/278 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е  Л  Е  Н  И  Е
№ 299
 
гр.София, 28.05.2009г.
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и девета година  в състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                               ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
                                                                       МАРИАНА КОСТОВА
 
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д.  № 278/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
            Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №838 от 30.03.2009г., постановено по ч.гр.дело №806/2009г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила определението на Пловдивския районен съд от 25.02.2009г., с което е прекратено производството по гр.дело № 12074/2008г. Жалбоподателите К. А. Т. и М. И. Т. от гр. П. молят за отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, като твърдят, че съдът не е подложил на проверка и обсъждане приложените по делото доказателства от които е ясно, че двамата жалбоподатели заедно с “П” ООД са взискатели по изпълнително дело №294/2006г. на ЧСИ О. , че е налице висящо исково производство по реда на чл.135 ЗЗД, че съществуват ипотеки обезпечаващи общото вземане, че имат правен интерес от подаване на молба за съдействие за отмяна на заличената ипотека, че липсват други страни, както и че съдът се е отклонил от предмета на делото и от търсената от жалбоподателите защита. В молба-изложение за допустимост на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателите се позовават на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и на въпросите дали частичното заличаване на ипотека е акт, който попада в кръга на охранителното производство, предвидени в Ч. Ш. на ГПК и дали молбата по чл.531 и сл. ГПК отговаря на принципа на чл.2 от ГПК и представлява охранително производство е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Предмет на обжалване е въззивно определение, с което е оставено в сила определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 129, ал.3 ГПК. Счетено е, че от изложените в молба за съдействие факти не може да се направи извод за липсата на правен спор, поради което първоинстанционният съд я е оставил без движение с разпореждане от 3.02.2009г. с указание жалбоподателите да посочат ответник по делото, да конкретизират твърденията си и искането си, да представят преписи от исковата молба за връчване на ответника, да посочат цената на иска ако е оценяем и внесат следващата се ДТ. С молба уточнение от 25.02.2009г. жалбоподателите са заявили пред съда, че целта на молба за съдействие е отмяна на вписаното частично заличаване на ипотека по молба на “П” ООД, гр. П., вписано в А. по вписванията под №62/21.11.2008г. без тяхно съгласие в качеството им на взискатели в изпълнителното производство и тъй като от представените писмени доказателства може да се направи обоснова предположение, че действието на заличаването по искане на дружеството носи белезите на престъпление по смисъла на НК и е извършено във вреда на останалите кредитори, няма основание съдебния състав да не призове и прокуратурата в процеса. Оставена е на съда преценката дали искът е оценяем и в случай, че съдът се позове на правна норма за трансформиране на производството от охранително в исково, ще представят преписи от молбата за ответниците. Съдилищата са приели, че тази молба не отстранява нередовностите на искова молба, поради което производството по делото е прекратено.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационно обжалване на въззивното определение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. В случая съдът е преценил от изложените в молбата факти, че жалбоподателите са повдигнали за разрешаване на спор относно законосъобразността на заличаване на ипотека по искане на кредитор, без тяхно знание и съгласие като кредитори по изп.дело № 294/2006г. на ЧСИ М. О. , и тъй като спорът може да бъде разрешен в исково производство, им е дадено указание да съобразят молбата си с чл.127 и чл.128 ГПК. Релевираното от жалбоподателите основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице. За да бъде даден ход на исковия процес исковата молба трябва да има определеното от закона съдържание. Нормите определящи съдържанието на исковата молба и приложенията към нея – чл.98 и чл.99 ГПК отм. и чл.127 и чл.128 ГПК са ясни, не се нуждаят от допълнително тълкуване, а практиката по прилагането им не е противоречива. Диспозитивното начало в гражданския процес изисква ищецът да определи предмета на спора и страните по него, което в разглеждания случай не е направено. Неотстраняването в срок на нередовностите на исковата молба има за правна последица връщането й, респ. прекратяване на производството по делото, което е сторил съдът на основание чл.129, ал.3 ГПК. Що се касае до повдигнатите от жалбоподателите въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, отговорът на тях е даден от съдилищата чрез оставяне без движение на молбата за съдействие, зачетена като искова молба. Вписването на ипотека, респ. заливането на ипотека е охранителен акт, който се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, в чиито район се намира имота /чл.570 ГПК/. Тогава когато обаче от вписването са засегнати права на трети лица, спорът се разрешава в исковия процес, тъй като има за предмет гражданско субективно право и едва след уважаване на иска вписването на заличането ще се отмени или измени с акт на съдията по вписванията/ чл.537, ал.3 ГПК/. В случая жалбоподателите са оспорили законосъобразността на извършеното вписване на заличаване на ипотеката от която черпят права, т.е. налице е гражданскоправен спор, който се разрешава по исков ред. За да бъде разгледан спора по същество, подадената искова молба трябва да бъде редовна, т.е. да отговаря на чл.127 и чл.128 ГПК, който е и съществения процесуален въпрос по делото.
В заключение липсва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за разглеждане на частната касационна жалба по същество, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане определение №838/30.03.2009г., постановено по ч.гр.дело № 806/2009г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top