2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..299
С…28.06..2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при серетар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №262/2011г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. К. И., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат К. К., срещу определение №16451 от 29.11.2010год. по гр.дело №13078/2010 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 15.07.2010г. по гр. дело №56794/2009 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по претенциите по сметки на жалбоподателя, тъй като не са уточнени в указания срок обстоятелствата, на които се основават.
Ответниците по частната жалба Л. М. И., Й. Д. Х. и В. Д. И., тримата от [населено място], оспорват жалбата като недопустима, тъй като въпреки изричните указания не е представено изложение съобразно изискванията по чл.274, ал.3 ГПК във вр. с чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В изложението по чл.274, ал.3 ГПК във вр. с чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В него има само твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с представените по делото доказателства, както и за това, че по подобен казус съществува противоречиво произнасяне на ВКС. Липсата на конкретни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване на определението. Според ТР №1/2009г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивния акт до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в самата жалба. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
По тези причини Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №16451 от 29.11.2010 год. по гр.дело №13078/2010 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: