1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
гр. София , 28.06.2018г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1187 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „8-ми март“ АД – [населено място] чрез процесуалния представител адвокат П. срещу определение № 228 от 11. 01. 2018 г. по т. д. № 2243/2017 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане подадената от „8-ми март“ АД – [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение № 2208 от 13. 11. 2015 г. по т. д. № 403/2013 г. на Софийски апелативен съд и определение № 164 от 20. 03. 2017 г. по т. д. № 1130/2016 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което същото въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване, и е прекратено производството по т. д. № 2243/2017 г. на ВКС.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, и се прави искане за отмяната му и за разглеждане на подадената молба за отмяна. Излагат се доводи за неправилност на извода на съда, че определението по чл. 288 ГПК не подлежи на отмяна, тъй като, според жалбоподателя, то има същите процесуалноправни характеристики като съдебното решение и тъй като не попада в категорията на преграждащите по-нататъшното развитие на делото определения. Частният жалбоподател счита, че решаващият състав на ВКС неправилно е приел, че не са били изложени конкретни твърдения за наличието на някое от основанията за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК по отношение на влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска. В молбата за отмяна и в съдебно заседание с оглед указанията на съда било направено уточнението, че се поддържат едни и същи обстоятелства като основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и определението, постановено в производство по чл. 288 ГПК, предвид връзката между тях – по силата на нормата на чл. 296, т. 3 ГПК въззивното решение влязло в сила поради недопускането му до касационно обжалване с определението по чл. 288 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] изразява становище, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена срещу необжалваем акт, извън срока за обжалване и в нея не са обосновани предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съответно – за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Неоснователни са доводите на ответното по частната жалба дружество за недопустимост на жалбата. Обжалваемостта на атакувания съдебен акт следва от преграждащия произнасянето по съществото на молбата за отмяна негов характер /чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/. Тъй като производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, не съществува изискване за релевирането на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което частната жалба следва да бъде преценена като редовна. Предвид съобщаването на обжалвания акт на „8-ми март“ АД на 12. 02. 2018 г. и депозирането на частната жалбата на 19. 02. 2018 г. неоснователно е и възражението, че същата е просрочена.
Частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената молба за отмяна по отношение на определение № 164 от 20. 03. 2017 г. по т. д. № 1130/2016 г. на ВКС, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че определението по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, не е от категорията преграждащи определения, за които в Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31. 07. 2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че подлежат на отмяна, а именно тези за прекратяване на делото поради отказ от иск. Оставянето без разглеждане на молбата за отмяна по отношение на влязлото в сила въззивно решение № 2208 от 13. 11. 2015 г. по т. д. № 403/2013 г. на Софийски апелативен съд е мотивирано с неотстраняване, след дадените от състава на ВКС указания, от молителя на нередовността на молбата, свързана с липсата на фактически твърдения, обосноваващи някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. Посочено е, че релевираното от молителя обстоятелство – участието на съдия В. Н. в състава, постановил определението по т. д. № 1130/2016 г. на ВКС, е напълно неотносимо към правилността на въззивното решение и не може да бъде подведено под нито една от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК.
Извършената от първия тричленен състав на ВКС преценка относно допустимостта на молбата за отмяна е правилна.
Съгласно т. 2 на Постановление № 2 от 29. 09. 1977 г. по гр. д. № 1/77 г. на Пленума на ВС на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. В мотивите на постановлението са дадени разясненията, че това са актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, поради което не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и други подобни. С т. 6 на Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31. 07. 2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. В мотивите към т. 6 на тълкувателното решение са изложени съображения за подлежащите на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК актове на съдилищата, като е посочено, че институтът на отмяна се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията /фактическите състави/, предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производствата по тях.
С определението по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд се произнася по допустимостта на касационното обжалване или извършва преценка за наличието на установените в процесуалния закон предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване. Проверката за съществуването на основанията за допускане на касационно обжалване представлява специфична правораздавателна дейност, присъща само на касационния съд, която не дава разрешение на процесуален или материалноправен спор на страните, а осъществява селекция на касационните жалби по посочени в закона – чл. 280 ГПК критерии с оглед уредбата на касационната инстанция по действащия Граждански процесуален кодекс като факултативна. С оглед тази характеристика на определението по чл. 288 ГПК същото не попада в категорията на съдебните актове, подлежащи на отмяна. С това определение не се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо и същото не от кръга на определенията, за които е приложима отмяната по чл. 303 – 304 ГПК съобразно цитираното тълкувателно решение – определенията за прекратяване на делото поради отказ от иск. Ето защо молбата за отмяна на постановеното в производство по чл. 288 ГПК определение № 164 от 20. 03. 2017 г. по т. д. № 1130/2016 г. на ВКС е недопустима и като я оставил без разглеждане като такава с атакуваното определение първият тричленен състав е постановил правилен съдебен акт.
Според разясненията в т. 10 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31. 07. 2017 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС задължение на страната, която подава молба за отмяна, е да изложи точно и мотивирано основанията за отмяна, тоест да въведе твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Преценката за съответствието на изложените обстоятелства, като конкретни и надлежни фактически твърдения, с фактическите състави на чл. 303, ал. 1 ГПК е свързана с редовността на молбата за отмяна и е в правомощията на ВКС. При констатация за липсата на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, ВКС следва да даде указания на страната за нередовността и да й даде възможност за нейното отстраняване. Последица от неотстраняване на нередовността е оставянето на молбата за отмяна без разглеждане.
В случая в молбата за отмяна молителят навежда обстоятелството, че съдия В. Н., участвала в състава, постановил определение № 164 от 20. 03. 2017 г. по т. д. № 1130/2016 г. на ВКС, е участвала в разглеждането на т. д. № 2022/08 г. на СГС. В същата липсват фактически твърдения, които да могат да се отнесат към обосноваване на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК за неправилност на въззивното решение № 2208 от 13. 11. 2015 г. по т. д. № 403/2013 г. на Софийски апелативен съд, чиято отмяна се претендира. Не съществува връзка между правилността на въззивното решение и въведеното твърдение за участие на съдия от състава, постановил определението по чл. 288 ГПК за недопускане до касационен контрол на въззивното решение, в първоинстанционното производство, съответно молбата за отмяна на това решение е нередовна. В проведеното открито съдебно заседание на ВКС в съответствие с разясненията в цитираното тълкувателно решение на молителя е предоставена възможност да отстрани нередовността на молбата за отмяна. Процесуалният му представител е заявил, че по отношение отмяната на влязлото в сила въззивно решение поддържа същите обстоятелства като сочените по отношение на определението на ВКС. С оглед това уточнение не би могло да се приеме, че е отстранена нередовността на молбата за отмяна на въззивното решение, и съдът законосъобразно е приложил последицата от процесуалното бездействие на молителя за отстраняване на правилно посочената му нередовност на молбата – оставянето й без разглеждане.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 228 от 11. 01. 2018 г. по т. д. № 2243/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: