3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
[населено място], 29.11.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и седемнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 2889/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по касационна жалба на М. Н. Т. и В. Г. Т. против решение от 01.08.2017 г. по гр.д.№ 164 / 2017 г. на Окръжен съд – Монтана, в частта му с която е потвърдено решение № 94/15.03.2017 г. по гр.д.№ 1460/2016 г. на Районен съд Монтана , с която са уважени предявените от „ П. Б. / Б. „ ЕАД пасивно субективно съединени искове , за установяване вземания на банката ,при условията на солидарна отговорност, от ответниците М. Н. Т. и В. Г. Т. , за които ищецът – кредитор се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение, по реда на чл.417 т.2 ГПК.
С касационната жалба, насрочена за производство по реда на чл.288 ГПК в закрито заседание на 02.04.2018 г., касаторите са поискали спиране на настоящото производство, на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК, предвид наличието на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на делото : неположени от тях подписи в двата анекса от 03.10.2011 г. и 12.10.2011 год., на които банката основава претенцията си,поради което същите са „ документи с невярно съдържание„.Такава квалификация сочат и за заповедта за незабавно изпълнение,съставляваща абсолютната процесуална предпоставка за завеждане на иска по чл.422 ГПК. Сочат, че са сезирали Районна прокуратура – Монтана и понастоящем има образувано производство по описа на Окръжна дирекция на МВР – Монтана, по което се събират доказателства. Сочат, че от установяване обстоятелството, че това са документи с невярно съдържание, вметвайки подписване на анексите за встъпване в дълг при принуда / каквото впрочем е било твърдението им в производството /,зависи правилния изход по спора – различен от споделения от въззивна инстанция.
Съгласно т.8 на ТР № 1 /17.07.2001 год. на ВКС , неизгубило своята актуалност и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 год., поради идентичност в уредбата на чл.229 ал.1 т.5 ГПК с тази на чл.182 ал.1 б.”д” ГПК / отм. /, както и поради запазения контролно-отменителен характер на касационното производство, в което позоваване на нови факти и обстоятелства е недопустимо, както и събиране на нови доказателства извън хипотезата на чл.295 ГПК / какъвто не е настоящия случай /, молбата за спиране следва да бъде оставена без уважение. Правомощията на касационната инстанция , уредени в чл.290 ГПК, 291 ГПК и чл.293 ГПК са лимитирани до проверка за валидност, допустимост и правилност,в рамките на конкретните отменителни основания, но и в рамките на събрания доказателствен материал. Ако с исканото спиране се цели съобразяване на нови / незаявени до приключване на устните състезания във въззивна инстанция / факти, чрез приобщаване на нови доказателства по делото, то това би било недопустимо в касационна инстанция, тъй като възприемане на противното би означавало касационната инстанция да се произнесе при възприета от нея различна фактическа обстановка и в противоречие с предоставените й от закона правомощия. Ако пък основанието за спиране е съществувало до приключване на устните състезания във въззивна инстанция и е било надлежно наведено пред същата, то би било налице нейно съществено процесуално нарушение в несъобразяването му, обуславящо касационен довод за отмяната на въззивното решение на това основание и връщане на делото, за събиране съответното доказателство, вкл. след спиране на производството. В този смисъл са и обстойните мотиви на посоченото Тълкувателно решение.
Принципната недопустимост на спирането в настоящата инстанция изключва необходимостта от коментар на предпоставките по чл.229 ал.1 т.5 ГПК в конкретната хипотеза.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Н. Т. и В. Г. Т., за спиране на касационното производство по делото, на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК, инкорпорирана в подадената от същите касационна жалба.
Определението може да се обжалва с частна жалба, в едноседмичен срок от уведомяване на страните, пред друг състав на Върховен касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :