О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
София, 29.04.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 6144 по описа за 2014 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от И. А. М. и В. Б. М., против определение № 280/15.09.2014 г., постановено по гр.д. № 3210/2014 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Жалбоподателите правят оплакване за неправилност на обжалваното определение.
Насрещната страна П. Х. Б., чрез адв. И. И. Й., е отговорил в срок, че частната жалба е неоснователна и е поискал присъждане на съдебноделоводните разноски, сторени по делото.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, като подадена в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
П. Х. Б. и [фирма] са осъдени на осн. чл. 108 ЗС да предадат на И. А. М. и В. Б. М. владението върху три подробно описани недвижими имота – апартамент 12, апартамент 17 и магазин № 2, като на ответника Б. не е признато правото да задържи вещите до заплащане на 288 867 лв. – претендирано от него обезщетение за извършени в имотите подобрения.
Въззивна жалба е подал само П. Б. срещу отказа на съда да му признае право да задържи имотите до заплащане на претендираната сума за подобрения.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила – по иска срещу [фирма] и в установителната част по ревандикационния иск срещу П. Б.. Спорен е единствено въпросът дали Б., които трябва да върне на собствениците М. имотите, може да ги задържи временно, до заплащане на претендираната от него сума, по реда на чл. 298, ал. 4, предл. 1 ГПК.
Въззивният Софийски апелативен съд, по жалба на П. Б., е потвърдил първостепенния съдебен акт в частта, с която на него е отказано право да задържи трите имота до изплащане на обезщетение за подобрения.
Само правото на задържане върху имота, до изплащане на претендираното от ответника по ревандикационния иск Б. обезщетение за подобрение, е и предмет на гр.д. № 3210/2014 г. на Върховният касационен съд, първо гражданско отделение. С определение № 396/16.06.2014 г. касационната инстанция е допуснала до касационно обжалване въззивното решение.
С молба от 08.09.2014 г. касаторът П. Б., чрез адв. И. Й., е поискал прекратяване на делото поради постигнато с насрещните страни споразумение, с което са уредили всички спорни въпроси помежду си.
С уточняваща молба от 10.09.2014 г. Б. е заявил, че иска обезсилване на постановените от предходните инстанции съдебни решения по делото, поради постигнато съгласие между страните, съгласно което те желаят да уредят отношенията си, евентуално е поискал само касационното производство да бъде прекратено поради оттегляне на касационната жалба.
С молба от 10.09.2014 г. насрещните страни по кансационното производство – ищците по делото И. М. и В. М. са уведомили съда, че са съгласни да бъде прекратено гр.д. № 3210/2014 г. на ВКС; всички страни по делото са уредили взаимоотношенията си по извънсъдебна спогодба, като Г. К. А. /приобретател на процесните вещите в хода на висящия процес/ прехвърлила на П. Х. Б. собствеността на спорния апартамент № 17, а той е обещал да се откаже от претенциите си за заплащане на подобрения в имотите и право на задържане върху апартамент № 12 и магазин № 2, като доброволно е предал владението върху тях на Г. А..
Съставът на Върховния касационен съд по гр.д. № 3210/2014 г. намерил, че е десезиран с претенцията за подобрения, заявена от П. Б. по чл. 298, ал. 4, предл. 1 ГПК, поради което обезсилил изцяло въззивното решение, както и първоинстанционното решение, в частта, предмет на въззивния съдебен акт, а именно – оставеното без уважение искане на П. Б. да задържи владението върху имотите, до заплащане на претендираното обезщетение за подобрения. Производството в тази част по делото е прекратено.
Определение № 280/15.09.2014 г., постановено по гр.д. № 3210/2014 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, е правилно като краен резултат.
В случая е неприложима нормата на чл. 249 ГПК – тя е на разположение само на съда за обезсилване на свое решение, подлежащо на обжалване и което не е влязло в сила.
Правилно обаче касационната инстанция е намерила, че съдът е надлежно десизиран по искането, заявено по реда на по чл. 249 ГПК, което искане и единствено е било предмет на касационната проверка и, по което няма влязло в сила решение на по-долустоящите в инстанционно отношение инстанции. По същество, молбата на Б. следва да се квалифицира като отказ от негова претенция, заявена по реда на чл. 249 ГПК. Без значение е по какви съображения той десезира съда.
Оплакванията в частната жалба на М. са неоснователни – касационната инстанция не е обезсилила влязлото в сила решене по чл. 108 ЗС срещу „Б.”, както и в частта за съдебноделоводните разноски. Като са обезсилени съдебните актове, постановени от СГС и АС София, с които е оставено без уважение искането по чл. 249 ГПК на ответника Б., решението по чл. 108 ЗС, постановено против него, също е влязло в сила изцяло.
Неоснователни са и доводите на М., че обжалваното определение е неправилно, защото те, като ищци, не са направили отказ от иска. Предмет на касационната проверка по гр.д. № 3210/2014 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, е само неуваженото от съдилищата искане по чл. 249 ГПК, което принадлежи не на тях, а на насрещната страна – П. Б.; само той може да се разпорежда с него, включително чрез отказ.
В заключение, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателите следва да заплатят на П. Б. общо сумата в размер на 400 лв. – съдебноделоводни разноски по делото.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 280/15.09.2014 г., постановено по гр.д. № 3210/2014 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение.
ОСЪЖДА И. А. М. и В. Б. М. общо да заплатят на П. Х. Б. сумата в размер на 400 лв., сторени по настоящото дело съдебноделоводни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: