2
определение по гр.д.№ 1066 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
[населено място], 31.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 1066 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Й. З. срещу решение № 230 от 21.05.2010 г. на Софийския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 238 от 2010 г., с което е потвърдено решение от 26.01.2010 г. по гр.д.№ 125 от 2010 г. на Самоковския районен съд В ЧАСТТА МУ за осъждане на Й. Й. З. да заплати на Е. Ф. М. на основание чл.73 от ЗС сумата 8 903, 70 лв. /осем хиляди деветстотин и три лева и седемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на собствения имот през периода от 04.03.2004 г. до 26.05.2008 г. и за отхвърляне на възраженията на Й. З. за прихващане на сумата 5 067,55 лв., представляваща стойност на извършени през периода 26.02.2004 г. до 26.05.2008 г. необходими разноски за имота и за прихващане със сумата 500 лв., представляваща стойностт на поставен в имота преносим метален павилион.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и посочена от касаторката практика на ВКС /решение № 504 от 08.07.2005 г. по гр.д.№ 204 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о./ по въпроса дали се дължи обезщетение за лишаване от ползването на имот, ако на ползващия имота не е била отправяна и връчена нотариална покана за заплащане на такова обезщетение и ако той не е възпрепятствал ползването на имота от другите съсобственици. Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е произнасянето на ВКС по въпроса дали при действието на новия ГПК съдът има право да приема доказателства след първото по делото съдебно заседание.
Ответницата по жалбата Е. Ф. М. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че за процесния период от 04.03.2004 г. до 26.05.2008 г. ответницата Й. З. е ползвала без основание процесния имот, тъй като след разваляне на договора за продажба на този имот, с обратна сила отпадат правата й върху него, съответно и правото й да го ползва. С това тя е лишила действителния собственик на имота Е. М. от възможността да го ползва, поради което й дължи обезщетение. Възражението на Й. З. за прихващане на сумата 5 067,55 лв., представляваща стойност на извършени през периода 26.02.2004 г. до 26.05.2008 г. необходими разноски за имота е отхвърлено като неоснователно, тъй като не било доказано извършването на част от твърдените ремонти на имота ни, а друга част /като например подмяната на дюшеме, поставяне на первази на влати и фасунги на крушки/ не представлявали необходими разноски за запазването на вещта. Що се отнася до металния павилион възражението на З. за прихващане от дължимото обезщетение на стойността на този павилион е отхвърлено, тъй като същият бил преносим и винаги можел да бъде преместен от имота.
С оглед на тези мотиви на обжалваното решение поставеният от касаторката правен въпрос /дали се дължи обезщетение за лишаване от ползването на имот, ако на ползващия имота не е била отправяна и връчена нотариална покана за заплащане на такова обезщетение и ако той не е възпрепятствал ползването на имота от другите съсобственици/ е неотносим към настоящото дело, по което не се касае за спор между съсобственици на имота, поради което и не е приложима нормата на чл.31, ал.2 от ЗС. През процесния период от време, когато е ползвала жилищния имот, ответницата Й. З. не е била съсобственик на този имот, а недобросъвестен владелец на имота и като такава дължи обезщетение на собственика за лишаването му от ползване на имота на основание чл.73 от ЗС и без покана.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по въпроса дали при действието на новия ГПК съдът има право да приема доказателства след първото по делото съдебно заседание: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В конкретния случай касаторката поставя въпрос по приложениието на чл.143, чл.146 и чл.147 от ГПК, по тълкуването на които вече има постановена задължителна съдебна практика- решения по чл.290 от ГПК, например решение № 886 от 13.12.2010 г. по гр.д.№ 1553 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 858 от 07.01.2011 г. по гр.д.№ 1710 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 719 от 06.01.2011 г. по гр.д.№ 1539 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и др. А обжалваното решение е съобразено с тази съдебна практика- първото заседание по делото по смисъла на ГПК е било заседанието, в което е бил направен доклад /заседанието, проведено на 19.10.2009 г./, след това съдебно заседание първоинстанционният съд не е приемал нови доказателства по делото, а всички доказателства на ищцовата страна са били поискани и представени или още с исковата молба, или в първото редовно съдебно заседание, проведено на 08.06.2009 г.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Й. Й. З. срещу решение № 230 от 21.05.2010 г. на Софийския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 238 от 2010 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.