О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
С., 07.06.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 589 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по подадена на 15.01.2018г. касационна жалба от ищцата В. И. чрез пълномощника й адв.К. Н. от САС срещу Решение №2594 от 12.12.2017г. по в.гр.д. № 2184/2017г. на САС, Първи граждански състав, в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 8828/2015г. на СГС І-7 състав за отхвърлянето на иска по чл.226,ал.1 КЗ-отм. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно произшествие, настъпило на 06.06.2015г. за разликата от 8 400лв. до претендирания размер от 26 000лв. Решението в частта за уважаването на иска е влязло в сила.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на иска на ищцата и присъждането й на обезщетение като пострадало лице в предявения размер. Поддържа се оплакване за неправилно приложение на материалния закон – чл.52 и чл.51,ал.2 ЗЗД. Твърдението е, че при прилагане на критерия за справедливост САС не е отчел търпените вреди от получената мозъчна контузия, страданията и неудобства във времеви аспект; че неправилно е определен принос на пострадалата в размер на 20 %, тъй като е била без поставен предпазен колан. Поддържа се, че ищцата е пътувала на предната дясна седалка до шофьора „и още не са били тръгнали, не е имала време да сложи колана си и в този момент са били ударени от товарния автомобил“, т.е. тя няма принос за настъпването на вредите, а единствена вина носи водачът на автомобила „Ситроен Б.“, който е имал възможност да предотврати удара.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК конкретен правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС не е формулиран, а се поддържа възражение за неправилно прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение не контактува с действителните неимуществени вреди и е занижено. Основанието за касационното обжалване е изведено от тезата за необходимостта от уеднаквяване на съдебната практика при присъждани на застрахователни обезщетения и отстраняване на противоречива практика на съдилищата по въпроса за размера им. Изложени са и съображения за несъобразяване на размера на определеното обезщетение с икономическата конюнктура в страната. Допълнителното основание е въведено чрез позоваване на ППВС 4/68г., като се поддържа и основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК поради необходимост от тълкувателна дейност, при липса на съдебна практика по конкретния въпрос с оглед точното прилагане на закона и правилното решаване на конкретния правен спор. Поддържа се доводът за отсъствие на основанията за признаване принос на пострадалата. Касаторът се позовава на решението по т.д.№ 457/2014г. на 2 т.о. на ВКС, в което е дадено разрешение, че приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, направила възражение за съпричиняване, като се твърди, че в конкретния случай приносът е предполагаем. Посочва се, че „след като в решението са нарушени основни принципи, въведени в чл.52 ЗЗД и чл.51,ал.2 ЗЗД, както и на правилата за движение по пътищата и процесуалните правила“, то допускането на касационното обжалване се явява задължително с оглед на това, да се дадат указания на съдилищата в страната“.
В писмен отговор ответникът ЗД [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Безспорно е по делото, че товарен автомобил „Ситроен Б.“ се е движил в [населено място] по [улица]в посока от [улица]към [улица], а л.а. „Р. М.“, в който като пътник на предната седалка е пътувала ищцата, се е движил по [улица]в посока от [улица]към [улица]. Скоростта на товарния автомобил е била около 20 км./ч, а на лекия – около 40-50 км./ч.. В района на кръгово кръстовище насрещно движещият се товарен автомобил навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил и причинил удар, от който ищцата получила лека степен мозъчна контузия и минимален кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, която протекла с лека замаяност, без загуба на съзнание и с ясен спомен за случилото се, без данни за неврологична симптоматика; проведено е било три дневно болнично лечение, възстановителният период е протекъл от 3 до 6 месеца при пълно отшумяване на болките.
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни, които е счела за неоснователни. Приела е, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства за физическите и морални страдания на пострадалата – леко степенната мозъчна травма, активната и трудоспособна възраст на родената през 1979г. жена, чието качество на живот през възстановителния период е било нарушено, както и икономическите условия към релевантния момент – 2015г. В обжалваното решение е обсъдено, че извън установената леко степенна черепно мозъчна травма, не са констатирани други травматични увреждания и че експертът- медик дава категорично заключение за пълно възстановяване. Прието е, че справедливото обезщетение е 12 000лв. За основателно е счетено възражението на застрахователя, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан, с което е нарушила правилата на ЗДвП. Обсъдено е и заключението на експертизите, че при правилно поставен колан, той би предпазил ищцата от челния удар чрез задържане на тялото от политане и съприкосновение с твърдите части от интериора на автомобила; че в конкретния случай, коланът би изиграл предпазваща роля за травмата на главата, съществено би смекчил удара и би намалил характера и степента на увредата. Потвърден е изводът на СГС за степента на съпричиняване – 20 %.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице поради липса на посочен правен въпрос. Изложението интерпретира касационните основания за неправилност, а те не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. Задължение на касатора, а не на настоящата инстанция е, да изведе правният проблем и да го постави за отговор преди преценката и произнасянето по правилността на въззивното решение. Не е обосновано и наличието на допълнителните основания за допускане на касационното обжалване.
Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба в ППВС 4/68г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди в конкретния случай е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение. Наличието на практика по чл.280,ал.1, предл. последно ГПК изключва приложното поле на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, на което касаторът формално се позовава.
Правен въпрос относно даденото от САС разрешение за приноса на пострадалата не е поставен, което изключва и възможността за допускане на обжалването по доводите за неправилност, основани на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Правният въпрос, който е от значение за изхода на конкретния спор и е разрешен от въззивния съд следва да бъде ясно формулиран от касатора. Касационната инстанция няма задължение и правомощие да го извежда от оплакванията за неправилност на решението и от фактите и обстоятелствата, които страната счита за установени. Същевременно твърденията в касационната жалба, че автомобилът е потеглял и ищцата не е имала време да постави колана си не съответстват на установените по делото данни – пътното произшествие е настъпило в района на кръгово кръстовище. Поради това формално и несъответно е позоваването на решението по т.д.№ 457/2014г. на 2 т.о. на ВКС.
Разноски за настоящото производство не се присъждат, тъй като насрещната страна не е поискала, съответно не е доказала такива за изготвянето на отговора на касационната жалба.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение №2594 от 12.12.2017г. по в.гр.д. № 2184/2017г. на САС, Първи граждански състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: