О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
София, 07.06.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3079 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба от адв. Г. И. И. и адв. Г. Н. А. – процесуални представители на Адвокатско дружество „Д. и Л.“ срещу решение № 2146/10.08.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 13 състав по т.д. № 1160/2018 г., потвърждаващо решението на Софийски градски съд /СГС/, с което са отхвърлени искове с правна квалификация чл.79 ал.1 предл.1-во ЗЗД вр. чл.58 т.6 ЗАдв и чл.86 ЗЗД, предявени от Адвокатско дружество „Д. и Л.“ срещу В. Д. К. и А. Начева Начева за присъждане на определени суми.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1-3 и ал.2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – В. Д. К. и А. Начева Начева оспорват допускането на жалбата и същата по същество по съображения в два писмени отговора.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Неоснователно е възражението на ответната страна за недопустимост на жалбата, тъй като същата е подадена от името на адв. И. и адв. А., а не от лицето, притежаващо процесуална легитимация – Адвокатско дружество „Д. и Л.“. Вярно е, че в заглавната част на касационната жалба е посочено, че е подадена от адв. Г. И. и адв. Г. А., но в същата жалба на първа страница, 3-ти ред е посочено, че страната – касатор е Адвокатско дружество „Д. и Л.“, чиито процесуални представители са адв. И. и адв. А., поради което не е налице недопустимост на жалбата. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени искове от Адвокатско дружество „Д. и Л.“ срещу В. Д. К. и А. Начева Начева за претенции, съответно:
Срещу К. – 23290.33 лв. – задължение за подотчетни лица; 1875.78 лв. – лихва за забава върху тази сума; 314.89 лв. – наем за офис за м. октомври 2013 г.; 58661.08 лв. – остатък от участието на К. в разходите за управление и издръжка на дружеството за периода 01.01.2013 г. – 31.10.2013 г.; 1113.36 лв. – лихва за забава върху тази сума.
Срещу Начева – 5697.61 лв. – задължения за подотчетни лица; 460.27 лв. – лихва за тази сума; 314.89 лв. – наем за офис за м. октомври 2013 г.; 75245.12 лв. остатък от участието на Начева в разходите за управление и издръжка на дружеството за периода 01.01.2013 г. – 31.10.2013 г.; 6078.68 лв. – лихва за забава върху тази сума.
Исковете са квалифицирани по чл.79 ал.1 предл.1-во ЗЗД вр. чл.58 т.6 ЗАдв и чл.86 ЗЗД и са отхвърлени от СГС. За да потвърди решението на СГС САС е приел за установено, че ответниците са били съдружници в ищцовото дружество, като отношенията между съдружниците са били уредени с дружествен договор, подписан на 30.11.2012 г. Членственото правоотношение на ответниците в дружеството е прекратено с решение на ОС на съдружниците в адвокатското дружество, проведено на 15.07.2013 г., вкл. са освободени като управители на дружеството и е променено неговото наименованието от АД „Д., К. и Л.“ на АД „Д. и Л.“ и тези промени са вписани в Регистъра с решение на СГС и в Софийски адвокатски съвет. На 05.08.2013 г. е проведено ОС на адвокатското дружество с участието на двамата ответници с дневен ред приемане на финансови резултати на съдружниците в дружеството, встъпителен ликвидационен баланс и уреждане на отношенията между съдружниците в дружеството във връзка с преструктурирането на дружеството. Според САС отношенията в адвокатското дружество се уреждат от Закона за адвокатурата, сключения между съдружниците дружествен договор и решенията на ОС на дружеството, като не е установено до прекратяването на членственото правоотношение на ответниците ОС на съдружниците да е взело решение, регламентиращо начин, механизъм за участие на съдружниците в разпределението на разходите за издръжка на дружеството, нито правила за уреждане на отношенията във връзка с правото на напусналите съдружници да вземат и продължат самостоятелно работа по дела и преписки. След прекратяване на членственото правоотношение на ответниците в дружеството, настъпило на 15.07.2013 г., когато ОС е взело решение за прекратяване на участието им в това дружество, последвалите решения на ОС, независимо дали ответниците участват в тях нямат правно действие за тях. Изложени са подробни съображения, че за разлика от адвокатското съдружие при адвокатското дружество няма законово задължение за съдружниците да поемат отговорност за евентуална загуба, като са коментирани отделните разпоредби на сключения дружествен договор, приет на 30.11.2012 г. на основание чл.57 ЗАдв. Подробни съображения са изложени във връзка с възражението по чл.2 ал.1 изр.2-ро от ЗАдв, според който текст всеки адвокат е длъжен да се издържа със свои приходи, като е посочено, че конкретното участие на всеки отделен съдружник в приходите и разходите на дружеството е резултат на вътрешните отношения между съдружниците. Отразяването на разходите за подотчетни лица за дружеството в счетоводството им /служебни аванси/ не произтича и не създава задължения на съдружниците за плащане на тези суми на дружеството. САС е посочил, че регламентираното в дружествения договор право напускащият съдружник да вземе и продължи самостоятелно образуваните в дружеството на негово име дела и преписки, вече самостоятелно, не е обвързано с насрещно задължение за погасяване на направени до този момент разходи от дружеството. Според САС няма регламентирано задължение на съдружниците да участват в покриването на разходите на дружеството, вкл. издръжката на работещите в това дружество адвокати, които не са съдружници. Коментирайки взетите решения на проведеното на 15.07.2013 г. ОС на дружеството, на което са присъствали двамата ответници и конкретно изрично взетото решение, че всички останали отношения между адвокатскто дружество и напускащите съдружници по повод и за периода им на участие в него са подробно и окончателно уредени в допълнителен протокол, САС е приел, че на 15.07.2013 г. ОС на дружеството не е взело решение, обвързващо ответниците и създъващо за тях задългение за плащане на конкретни задължения към дружеството, включително на покриване на разноски за издръжка или подотченти лица. Нямо спор, според САС, че към 15.07.2013 г. не е подписан допълнителен протокол за уреждане на всички останали отношения между дружеството и напускащите съдружници. Изводът за липса на задължения на ответниците към ищцовото дружество, които не са изпълнени от тях е направен след обсъждане на дружествения договор, взетите решения на ОС към момента на прекратяване на членствените правоотношения на ответниците и след това, както и съществуващата преди напускането на ответниците практика, в която не е имало задължаване на адвокат с отрицателни финансови резултата при прекратяване на членственото му правоотношение да бъде задължаван да покрива разходи на дружеството извън реализираните приходи. САС е обсъдил и заключението на ССЕ във връзка с реализирани приходи и направени разходи и как са били разпределени разходите и получените дивиденти. По отношение разходите за наем за ползваните офиси от дружеството е посочено, че задължението във връзка с тези разходи не произтича от протокола от 05.08.2013 г., нито пък между страните е сключен договор за наем или съвместна дейност, в изпълнение на който да е договорено съвместно ползване и начин на разпределение на дължимата наемна цена. След така подробно изложените съображения САС е приел, че не се установяват съществуване за ответниците главни задължения към ищцовото адвокатско дружество, нито на акцесорни такива, с оглед на което и поради пълно съвпадение на изводите си с тези на първоинстнационния съд е потвърдил решението му.
В изложението си касаторът формулира следните правни въпроси по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК: „1. Допустимо ли е по пътя на поправително съдебно тълкуване да се игнорират задълженията на съда по чл.20 ЗЗД за тълкуване на действителната обща воля на страните като се изключват части или цялото съдържание на конкретно подписано волеизявление под предлог на юридическа интерпретация на техните предмет и съдържание? Допустимо ли е чрез този механизъм да се изключи съществуването и съдържанието на изявление, обективирано в писмен документ и графична таблица, съдържащи зле формулирани(поради което се нуждаят от тълкуване), но съществуващи насрещни задължения? 2. Допустимо ли е при подписан документ (протокол) между настоящите съдружници в адвокатското дружество и бившите съдружници, целящ уреждане на отношенията във връзка с прекратяване на членството им, тези отношения да бъдат уредени по аналогия по начина, по който са уредени отношенията с друг бивш съдружник, или чрез преправяне на решения на ОС за разпределяне на дивиденти? 3. Представлява ли годно основание за възникване на задължение за издръжка на адвокатите от екипа на напусналите съдружници, подписан протокол със съдружниците в адвокатското дружество? 4. Длъжен ли е адвокатът да се издържа със свои приходи независимо дали упражнява професията си самостоятелно или съвместно с други адвокати като съдружник в адвокатско дружество? 5. Предоставената от ЗАдв свобода на съдружниците в адвокатското дружество позволява ли с дружествения договор да бъде изключено участието на съдружниците адвокати в разходите за издръжка на адвокатското дружество чрез въведено задължение за участие единствено в печалбите и загубите? 6. При напускане на съдружник в адвокатско дружество следва ли в решението на Общото събрание изрично да се посочат паричните задължения на този съдружник към адвокатското дружество, или е допустимо решението да препраща към практиката и деловодната система? 7. Представлява ли доказателство за съществуването на вземане признанието на факт от ответника при счетоводно отразено задължение в счетоводните книги на ищеца, които не са оспорени – процесуален въпрос по приложението на чл. 175 и чл. 182 от ГПК? 8. Задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор – процесуален въпрос по приложението на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК?“
Съгласно мотивите в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на горното разграничение, визирано в цитираното ТР, настоящият състав на ВКС намира, че формулираните от касатора въпроси в изложението му не покриват общото основание за допускане на касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Въпросите са хипотетично поставени и изразяват само защитната теза на касатора, не и изложените съображения, мотивиращи и изразяващи решаващата воля на съда, без оглед на установената и приета фактическа обстановка, включително относно липсата на взето решение от ОС на дружеството, регламентиращо начин, механизъм за участие на съдружниците в разпределението на разходите за издръжка на дружеството, нито правила за уреждане на отношенията във връзка с напускането им. При така установената и приета от САС фактическа обстановка, включително и във връзка с клаузите от сключения дружествен договор тенденциозно и произволно са формулирани въпросите за „поправително съдебно тълкуване“, за преправяне на решение на ОС, каквото не съществува, хипотетично са поставени и въпросите за задължението на адвокат да се издържа със свои приходи, независимо дали изпълнява професията си самостоятелно или като съдружник в адвокатско дружество, както и какво е доказателственото значение на счетоводно отразяване в счетоводна книга на ищеца. Въпросите за задълженията на въззивния съд /осми въпрос/ са във връзка със спора, но са общо поставени, без да се сочи какви конкретно доказателства или доводи на страните не са обсъдени от САС, при изложени изключително подробни съображения от САС и по събраните по делото даказателства и по възраженията и оплакванията на ответника – въззивник, сега касатор. Доколкото формулираните въпроси не покриват общото основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК това основание е достатъчно за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд, какъвто порок тук не е налице. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някоя от специфичните за достъпа до касационен контрол основания, не и очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са поискани такива, тъй като няма доказателства за сторени разноски от тази страна за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2146/10.08.2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав по т.д. № 1160/2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.