О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
гр. София, 08.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1339 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от [фирма], чрез адв.Т. И. против определение № 864/14.03.2016г. по ч.гр.д. № 2372/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4- ти състав, с което е отменено обезпечението, допуснато с определение, постановено по ч.гр.д. № 2372/2012г. на САС на 02.07.2012г., корегирано с определение за поправка на очевидна фактическа грешка от 27.07.2012г. и допълнено с определение от 09.08.2012г., в частта, с която е наложена възбрана върху следните недвижими имоти: апартамент № 8, апартамент № 18 и апартамент № 19 в жилищна сграда с адм. адрес : [населено място], Район „Студентски“, м-т „Студентски град“, [улица] УПИ, находящ се в [населено място] , район „Л.“, м-т „В. ВЕЦ С.“ с площ от 618 кв.м., съставляващ УПИ Х.-1166 от кв.75а и жилище , намиращо се на първи надпартерен етаж на вилна сграда, построена в [населено място], кв.С., в парцел IV-409 в кв.47 по плана на кв.С., [населено място], на осн. чл.402 ГПК.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател счита, че прехвърлянето на правото на собственост върху описаните по-горе недвижими имоти посредством апортирането им като непарична вноска от длъжниците в обезпечителното производство в капитала на търговски дружества – трети за същото производство лица, е осъществено след постановяване на определението по чл.390, ал.1 ГПК. Действително вписването в търговския регистър по партида на дружествата е преди вписване на обезпечителната възбрана в книгите за вписвания, но вписването по чл.73, ал.5 ТЗ на нотариално завереното извлечение от дружествения договор на О. / Е. – трети лица и съгласието на вносителите в Служба по вписванията е след вписване на обезпечителната възбрана. На осн. чл.401 вр. чл.453, т.1 ГПК приобретателите [фирма] и [фирма] нямат противопоставими права на обезпечения кредитор. Иска се отмяна на атакуваното определение.
Ответниците по частната жалба [фирма] и [фирма] считат частната жалба за недопустима, поради липса на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, евент. за неоснователна. Позовават се на момента на настъпване на транслативното действие на апортната вноска – вписването в търговския регистър по партида на новообразуваните дружества, в чийто капитал са внесени като непарична вноска процесните недвижими имоти. Този момент предхожда вписването на обезпечителната възбрана. Следователно ответникът се легитимира като собственик, чийто имот неоснователно е възбранен за чужд дълг – на длъжниците в обезпечителното производство.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК. Разглеждането на същата не е по правилата на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като се касае до обжалвано определение по чл.274,ал.1,т.2 във вр. с чл.402, ал.2, изр.последно ГПК постановено за пръв път от въззивна инстанция.
По същество на частната жалба ВКС съобрази следното:
С определение № 1419/02.07.2012г. по ч.гр.д. № 2372/2012г. на САС, поправено с определение от 27.07.2012г. и допълнено с определение от 09.08.2012г., е отменено определение от 11.06.2012г. по ч.гр.д. № 8146/2012г. на СГС, ГО, IV-Д състав и е допуснато обезпечение на бъдещите искове на [фирма] срещу [фирма], С. А. З. и Ф. С. З. за сумата от 3 141 250 лв. чрез налагане на възбрана върху собствени на [фирма] недвижими имоти: ливада с площ от 2350 дка, ап.№ 8; на С. А. З.: ап. № 19 и на Ф. С. З. : ап. № 18, подземно паркомясто № 41, 1/2 ид.ч. от нива с площ от 0,999 кв.м., УПИ X.-1166 и жилище, намиращо се на първи надпартерен етаж на вилна сграда, построена в [населено място], кв.С..
С молби по чл.402 ГПК трети за обезпечителното производство лица – [фирма] и [фирма] са поискали отмяна на допуснатото обезпечение по отношение на следните имоти : за [фирма] – ап.18, УПИ X.-1166 и жилище на първи надпартерен етаж, а за [фирма]: ап. № 19 и ап. № 8. Обосновават твърдения, че с обезпечителните възбрани неоснователно се ограничават правата им на собственост върху тези имоти, които права са възникнали в резултат на непарична вноска на длъжниците по обезпечението, преди да се наложат обезпечителните възбрани.
Видно от извлечението по партида на [фирма] и [фирма] апортните вноски на горепосочените недвижим имоти в капитала на тези дружества са вписани в търговския регистър на 16.07.2012г.
Съобразно представените писмени доказателства за извършени вписвания по партида на [фирма], С. А. З. и Ф. С. З. и [фирма] и [фирма] се установява, че обезпечителната възбрана по ч.гр.д. № 2372/2012г. на САС е вписана в книгите за вписвания в СВ на 16.08.2012г., а нотариално завереното извлечение от дружествения договор на О. и Е. и съгласието на вносителите е вписано в книгите за вписвания на 17.08.2012г. за [фирма] и на 19.12.2013г. за [фирма].
С оглед на така установеното от фактическа страна настоящият състав на ВКС прави следните правни изводи:
Съобразно т.6 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС действителният собственик на имот, неправилно посочен като собственост на ответника по обезпечението, е легитимиран да обжалва налагането на обезпечителна мярка „възбрана” върху недвижим имот или да иска отмяната й. Правният му интерес е обоснован от правните последици на допуснато обезпечение върху чужд имот. В този случай допуснатата обезпечителна мярка не ограничава правната сфера на ответника по иска, длъжник по изпълнението, а правната сфера на трето за обезпечението лице. При проверката правнорелевантно е кое лице се легитимира като собственик на имота към датата на налагане на обезпечителната възбрана. Налагането на обезпечителната възбрана на осн. чл.400, ал.2 ГПК се осъществява чрез вписване на обезпечителната заповед на съда в книгите,които се водят по ПВ от служба по вписванията по партидата на ответника, съгласно чл. 36, ал.1 от Правилника за вписванията, като в партидната книга се нанасят последователно накратко под името на всеки собственик и на определената за него страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е подреден актът.
Целта на обезпечителната възбрана е да осигури бъдещото принудително изпълнение спрямо длъжника при евентуално положително решение по обезпечения иск /бъдещ или висящ/ като запази имуществото на длъжника в състоянието, в което се намира то към датата на налагане на обезпечителните мерки, арг. от чл.435, ал.4, изр. последно ГПК, към която разпоредба препраща чл.401 ГПК. Поради тясната връзка между обезпечителния и изпълнителния процес изрично в чл.401 ГПК е предвидено действие на обезпечителната възбрана, каквото има възбраната в изпълнителното производство по чл.451-453 ГПК. Съобразно чл.453, т.1 ГПК на взискателя и присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната. Доколкото вещните права се вписват в съответните книги в СВ, законът има предвид вписването в тези книги, което вписване има значение за противопоставимост. В тази връзка следва да се съобразят и постановките по т.5 от ТР №7/2012г. на ОСГТК на ВКС, че дружеството придобива вещното право върху предмета на непаричната вноска от момента на възникването му – т.е. когато бъде вписано в търговския регистър (арг. от чл.73 ал.4 ТЗ). Вписването в книгите по ПВ няма конститутивен ефект , а е условие единствено за противопоставимост.
След като в настоящия случай обезпечителната възбрана е вписана след като е прехвърлено от длъжниците по обезпечението правото на собственост върху възбранените недвижими имоти на третите лица- О. и Е., но преди последните да впишат нотариално завереното извлечение от дружествения си договор и съгласието на вносителя в книгите по ПВ, то последното вписване е непротивопоставимо по правилото на чл.401 във вр. с чл.453, т.1 ГПК на молителя по обезпечението. Налице са доказателства за предявяване на бъдещия иск в указания срок. Следователно причината, поради която е допуснато обезпечението не е отпаднала на осн. чл.402, ал.2, изр.1 ГПК и определението по чл.390 ГПК не следва да се отменя.
Поради изложеното настоящата частна жалба е основателна и следва да се отмени обжалваното определение на САС като вместо него се постанови друго за отхвърляне на молбите по чл.402 ГПК.
Водим от горното, състав на Първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 864/14.03.2016г. по ч.гр.д. № 2372/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4- ти състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбите на [фирма] и [фирма] от 03.09.2012г. за отмяна на допуснато обезпечение, на осн. чл.402 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: