О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
София, 10.04.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4478 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1009 от 08.07.08г. по гр.д. №64/08г. на В. окръжен съд е отменено решение №72 от 03.01.08г. по гр.д. №1409/07г. на В. районен съд и е отхвърлен предявеният от държавата срещу “Е” ЕООД гр. В. иск по чл.108 от ЗС – за предаване владението на недвижим имот – подземен етаж /сутерен/ от триетажна административна сграда, находяща се в гр. В., бул.”Д” №14.
В. съд е приел от фактическа страна, че административната сграда, в която се намира спорният етаж, е строена през 1957г. от “С” към СМК В. При закриване на строителното предприятие е създадена ОФ “И” В. , в активите на която е включена и административната сграда. Фирмата е преобразувана в “И” ЕООД по решение на общинския съвет от 23.01.92г. и това обстоятелство е вписано с решение от 19.11.92г. по ф.д. №2726/92г. на В. окръжен съд. Стойността на сградата фигурира в баланса на дружеството при създаването му и продължава да се води в него през периода 1997г. – 2005г. Ресторантът, който се намира в процесния сутеренен етаж от административната сграда е бил предмет на публична продан по изп.д. №74/2006г. на ДСИ при ВрРС за задължения на дружеството. С постановление от 17.04.06г. той е възложен на ответника “Е” ЕООД гр. В.. О. са и жалбите на държавата срещу възлагането и съдебните решения по тях.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че административната сграда, в която се намира процесният етаж, е била включена в уставния фонд на ОФ “И”, а при преобразуването му в “И” ЕООД е станала част от капитала на дружеството. Към момента на предявяване на исковата молба, държавата не е била собственик на сградата поради настъпилата трансформация на собствеността. Съставеният АДС №1845/2005г. не установява правото на собственост на държавата, тъй като от една страна в него не е посочено придобивно основание за държавата, а от друга страна той не отчита обстоятелството, че собствеността върху сградата е преминала в търговското дружество. Зачетени са правата на ответника, придобити чрез публичната продан.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от държавата. В нея са изложени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и множество нарушения на материалния закон. Поддържат се основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд действал в противоречие с постоянната практика на ВКС и на ВС, съгласно която решението следва да бъде постановено след обсъждане на всички доказателства по делото. В противоречие с приетото в решение №84-ІІ от 05.05.83г. по гр.д. №263-ІІ/82г. на І ГО на ВС и решение №2375 от 22.07.81г. по гр.д. №1861/81г. на ІІ ГО на ВС, въззивният съд основал решението си на доказателства, които не са приети по делото /решението от 18.08.89г. по ф.д. №140/89г. на В. окръжен съд/. Безкритично било възприето експертното заключение, въпреки множеството му пороци, което представлява противоречие с практиката на ВС и ВКС /посочени са няколко конкретни решения/. Не било отчетено обстоятелството, че ОФ “И” е регистрирана въз основа на решение на МС за регистриране на фирми с държавно имущество и следователно – компетентен да вземе решение за преобразуването и в ЕООД е Министерският съвет. Това преобразуване не би могло да стане със заповед на кмета на община В.. К. е зачел едно такова преобразуване, извършено от некомпетентен орган и при неспазване на законовия ред, въззивният съд е процедирал в противоречие с решения №11 от 07.02.92г. по ф.д. №575/91г. на V ГО на ВС; решение №558/28.12.98г. по гр.д. №390/98г. на 5 чл. с-в, решение № Ф* от 30.06.93г. по ф.д. №262/92г. на V ГО на ВС и №Ф-32 от 23.03.94г. по ф.д. №111/93г. на V ГО на ВС. Като не е прогласил нищожността на заповедта на кмета на община В. за преобразуването, въззивният съд е действал в противоречие с ТР №2/14.05.91г. по т.гр.д. №2/91г. на ОСГК на ВКС. И на последно място – въззивното решение било постановено в противоречие с изискването за обоснованост на съдебния акт – решение №1749/20.07.65г. гр.д. №1389/65г. на ІІ ГО на ВС и решение №748/18.07.56г. по гр.д. №4123/56г. на ІІ ГО на ВС.
Ответникът в производството – “Е” ЕООД гр. В. оспорва жалбата. Счита, че тя е нередовна, евентуално – че не са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима. Тя е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд, при спазване на изискванията на чл.284 от ГПК. Не са налице обаче сочените от жалбоподателя основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че въззивното решение противоречи на практиката на ВС и ВКС по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, както и на практиката, изискваща постановяването на обосновани съдебни актове. Неоснователно е и твърдението, че в противоречие с практиката на ВКС, въззивният съд е основал решението си на заключение на вещо лице, което страда от множество пороци. Напротив, в пълно съответствие с посочената практика, въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, които са от значение за правния спор и е направил обосновани изводи относно фактите, определящи изхода на делото. Основният спорен въпрос е бил дали имуществото на държавното предприятие СП-3 В. , като съставна част на прекратения през 1989г. СМК В. , е било предоставено за образуване на фирма с държавно или на фирма с общинско имущество. С други думи – дали в образуваната през 1989г. общинска фирма “И” В. неправилно е било внесено държавно имущество /сградата на бул.”Д” №14 гр. В./, както счита жалбоподателят. Данните по делото сочат, че спорното имущество е било стопанисвано от СП-3 В. , а при прекратяването му, то е било включено в уставния фонд на ОФ “И” В. , а при преобразуването и – в “И” В. ЕООД. До този извод е стигнал и въззивният съд. Неправилно жалбоподателят се позовава на решение №78/22.05.89г. на МС за образуване на фирми с държавно имущество, като поддържа довод, че имуществото на прекратения СМК В. , съставна част на който е било СП-3 В. , е било предоставено за образуване на фирми с държавно, а не на фирми с общинско имущество. В приложение №18 и №19 на това решение изрично е посочено, че правоприемниците на СМК В. са държавните фирми “О” и “О”, както и общинските строителни фирми, каквато е била ОФ “И” В. Сред държавните строителни фирми, изброени в това решение на МС, не фигурира ОФ “И” В. Освен това – допълнителен аргумент в подкрепа на извода на въззивния съд, че в ОФ “И” В. е включено имущество, предоставено за стопанисване на общината, е разпоредбата на т.2, б.”п” на приложение №1 към РМС №6/28.04.88г. /ДВ бр.35/06.05.88г./, съгласно която предприятията на местната промишленост за стоки и услуги на населението /каквото е било СП-3 В. / се стопанисват от общините. Въззивният съд правилно се е доверил на заключението на вещото лице, че при образуването на ОФ “И”, в нейното имущество е включена процесната сграда, която се води и по баланса на дружеството-правоприемник. Съдът не е имал основание да приеме нещо различно, като се има предвид отбелязването в решението по фирменото дело, в АДС №6775/17.11.93г., както и решение №33 на общинския съвет по протокол №5/25.01.96г. за изключване от капитала на “И” ЕООД на части от процесната сграда /макар за това намаляване на капитала да е отказано регистрация в съда/. П. заповеди на областния управител на област В. и съставеният акт за частна общинска собственост правилно са игнорирани от съда, тъй като те не държат сметка за настъпилата преди това трансформация на собствеността на процесната сграда в собственост на търговско дружество. Правилно не са обсъждани от съда и другите доказателства, изброени подробно в касационната жалба, които не са от значение за правния спор – напр. писмо от кмета на община В. до ДСИ, че процесната сграда е държавна собственост; писмото на началник служба “К”, че ресторантът, находящ се в приземния етаж на процесната сграда не е отразен като самостоятелен обект в кадастралната карта и др. На следващо място – съдът действително не може да основе решението си на доказателства, които не са приети по делото. Това обаче не се отнася до доказателствата, служебно известни на съда, каквото е решението по ф.д. №140/89г. за регистрация на ОФ “И” В. , постановено от същия съд. Освен това – цитираната от жалбоподателя практика по фирмени дела е неотносима към правния спор по настоящото дело, тъй като не засяга съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси по това дело. Ако държавата е считала, че е едноличен собственик на капитала на “И” ЕООД, което неправилно е регистрирано като общинско, а не като държавно дружество, тя е разполагала с друг път на защита – чрез иск по чл.71 от ТЗ. Въпросите кой е бил компетентен да вземе решение за образуване и преобразуване на фирма с държавно имущество и кой е собственик на капитала на едно търговско дружество не могат да бъдат разрешавани в производството по иск с правно основание чл.108 от ЗС, какъвто е предявен в случая. Неотносимо към спора по настоящото дело е и ТР №2/14.05.91г. по т.гр.д. №2/91г. на ОСГК на ВКС, което третира въпросите за нищожността на административните актове и способите за обявяването и. В спор за собственост гражданският съд може да не зачете правните последици на един нищожен административен акт, но само ако той има значение за разрешаването на гражданския спор. В настоящия случай заповедта на кмета на община В. за преобразуване на ОФ “И” в “И” ЕООД няма никакво значение за спора по чл.108 от ЗС, в който се изследват само въпросите дали ищецът е собственик на спорния имот, дали ответникът го владее и дали това владение е без правно основание. Ето защо въззивният съд не е нарушил посоченото тълкувателно решение, като не се е спрял на валидността на въпросната заповед. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че освен заповед на кмета за преобразуване на общинската фирма в еднолично търговско дружество, в случая е налице и решение за преобразуване, взето от компетентния орган – Общински съвет гр. В. решение №32 по протокол №5 от 23.01.92г.
По изложените съображения, тъй като не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на решението на В. окръжен съд.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1009 от 08.07.08г. по гр.д. №64/08г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: